Решение № 108 от 22.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 22.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Полина Хр. Илиева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20213110202877 по описа за 2021 година Производството е образувано по жалба на „АРИЕС-78“ЕООД, с ЕИК 201844680, представлявано от Десислава Великова Радева – управител чрез адв. Р. СТ. при ВАК против НП № 582859-F606570/14.06.2021 г. на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 във вр. с чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите/Наредбата/, във вр. с чл.

118 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се оспорва посочената в НП фактическа обстановка, като се излагат твърдения, че лицето Емилия Събева на длъжност „пекар“ е издала фискален бон за извършената контролна покупка в 10.54 ч. Оспорва се времето, в който е посочено в НП, че е извършена контролната покупка, като се твърди, че по отношение на часа, посочен в протокола за проверка, е извършена последваща проверка от служителя на ТД на НАП, който го е съставил. Излагат се твърдения, че разликата, опасана от проверяващия касовата наличност се дължи на неправомерните действия на инспекторът при ТД на НАП – Х.Х., за когото се сочи, че „си е позволил да прибере дамския портфейл на служителката в обекта Емилия Савова, находящ се извън касата в шкаф“, като по посочения начин „проверяващият е описал и включил в касовата наличност лични средства в размер на 215 лева без да има съгласие на служителката и без да има правомощие за това“. Навеждат се доводи, че в случая не е отчетено от АНО естеството на извършеното нарушение и липсата на произтекли вредни последици от 1 същото. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., която в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Г.а, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира , че нарушението е безспорно установено, правилно е квалифицирано и правилно е приложен материалния закон. Излага становище, че приложеното към жалбата копие на фискална бележка № 16640/13.03.2021 г., издадена в 10.54 ч. е неотносимо към предмета на делото, доколкото е установено, че контролната покупка се отнася до тестено изделие, а представения с жалбата документ визира продажба на друг вид стока. Навежда доводи за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, съотв. със същото са засегнати важни обществени интереси по правилното функциониране на фискалната система и търговския оборот. Иска се НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на ТД на НАПВарна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. Х.Х. и свидетелят по акта –Д.Г.. По искане на процесуалния представител на въззивника е допуснато до разпит в качеството на свидетел лицето Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

На 13.03.2021 г. служители при ТД на НАП – Варна – св. Х.Х. и св. Д.Г. предприели извършване на проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – пекарна, находящ се в гр. Варна, ул. Георги Пеячевич № 34а, стопанисван от дружество „АРИЕС 78“ЕООД. В хода на проверката в 10.45 ч. от св. Х. била извършена контролна покупка на 1 бр. баница със сирене на цена 1,40 лева.

Плащането било извършено с банкнота от 5 лева от продава-консултанта Емилия Савова и е върнато ресто на монети. За извършената продажба не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обект фискално устройство – модел „DATCER DP -150“ с ИН на ФУ:DШ738646 и ИН на ФП: 02738646 с рег.№ 4015362/07.02.2019 г. в НАП, отговарящ на изискванията на Наредба № Н18/13.12.2006 г. Впоследствие в хода на проверката било установено, че липсва запис във ФП на КАФП на регистрираната продажба на съответния продукт в часа на извършване на контролната покупка. При така установените факти е св Х. съставил на дружеството АУАН за нарушение на чл. 25 ал.1 т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на 2

МФ, във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 582859-F606570/14.06.2021 г. е издадено от компетентен орган - Началника на Отдел“Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. От същата заповед произтича и материалната компетентност на актосъставителя, който видно от събраните по делото доказателства заема длъжността „инспектор по приходите” към ТД на НАП.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, от правна страна следното:

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр.

106 от 2006г/. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на 3 фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се регламентират с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, която удостоверява извършеното му.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Видно е от доказателствения материал, че при извършената контролна покупка на стойност 1,40 лева, не е издаден за същата фискален касов бон, въпреки че в обекта е бил наличен и технически изправен ЕКАФП, съотв. не е издадена и ръчна касова бележка от кочан. Посоченият факт се установява от показанията, както на актосъставителя, така и на свидетеля по акта, които съответстват на отразеното в съставения протокол за проверка, междинен дневен отчет и справка КЛЕН за 13.03.2021 г.

Съдът оцени като недостоверни показанията на св. Н., поради противоречието им с останалия ценен от съда доказателствен материал, близките отношения на същия със служителя в обекта, участвал при извършване на продажбата, с която е реализирана контролната покупка, така и поради вътрешните противоречия в изявленията му пред съда, доколкото същият е заявил първоначално, че е останал на обекта няколко минути, а впоследствие е изложил твърдение, че е бил на място около 20 минути.

Съдът оцени като неотносимо към релевантните по делото факти, представеното с жалбата копие на фискален бон, като взе предвид, че документа удостоверява извършване на продажба на безалкохолна напитка, която е стока, различна от тази, предмет на контролната покупка,а именно – тестено изделие. За да игнорира посочения писмен документ при формиране на фактическите си и правни изводи, съдът съобрази , че същият се отнася до различен часови диапазон от времето, в което е извършена проверката. Видно от показанията на разпитаните свидетели, както и от протокола за проверка контролната покупка е осъществена в 10.45 часа, към който момент е 4 предприета и проверката, докато фискалният бон, приложен към жалбата визира извършена продажба в период следващ процесния момент с около 10 минути. В тази връзка, съдът оцени като неоснователни възраженията, че с оглед извършената поправка в цитирания протокол е недостоверна отразената в същия дата на извършване на покупката. Видно от съдържанието на посочения документ, поправката е извършена по отношение на началния час на проверката, но в изложението на протокола се съдържа идентичен час, без надлежна поправка, в който е посочено недвусмислено, че контролната покупка е извършена именно в 10.45 ч.

Поради изложеното, правилно е приложен материалния закон като е констатирано нарушение на нормата на чл. 25 ал.1 т.1, във вр. с чл. 3 ал.1 от Наредбата, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС. Правилно е дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС, доколкото конкретното нарушение е предвидено в диспозицията на цитираната правна норма.

Съдът намира, че деянието не е маловажно такова по смисъла н чл. 28 от ЗАНН.

Касае се за формално нарушение с извършването, на което се засягат обществените отношения, които нарушената правна норма е призвана да гарантира, а именно – свързаните с фискалната отчетност и финансовата дисциплина такива. Конкретното деяние не се отличава от типичните случаи на нарушение от посочения вид, не се характеризира с многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съотв. не са налице факти, които да сочат явна незначителност на обществената му опасност, поради което е неоснователен доводът на въззивника за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът обаче намира, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл.