Решение № 295 от 15.10.2026, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. гр. Димитровград, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610101018 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на недействителност на договор за кредит „Бяла Карта" № 932317/17.06.2021 г., съединен в условията на евентуалност с установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи в договор за кредит „Бяла Карта" № 932317/17.06.2021 г.

В исковата молба се твърди, че между Д. Х. М. в качеството й на кредитополучател и ,,АКСЕС ФАЙНАНС" ООД, което дружество е преобразувано с правоприемник "Аксес Файнанс" АД е сключен договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година. По смлата на този договор, кредиторът е следвало да предостави на ищцата револвиращ кредит в максимaлен размер от BGN 200 /двеста лева/, равняващи се на 102,26 евро, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла Карта", а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, съгласно условията на договора.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора, фиксираният годишен лихвен процент по кредита е в раsмер на 43.2 % /четиридесет и три цяло и два процента/, а годишният процент на разходите е 45.9 % /четиридесет и пет цяло 1 и девет процента/.

На същата дата, между „Изи Пеймънт Сървисиs" ООД, наричано „картоиздател" и Д. Х. М., наричана „картодържател" е сключен и Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта Бяла карта, по силата на който картоиздателят издава и предоставя на картодържателя платежна карта с номер, чрез която могат да се извършват платежни операции до размера на предоставения на картодържателя от "Аксес Файнанс" ООД, кредитен лимит, съгласно договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година и прилежащите към него допълнителни споразумения и анекси.

В настоящия случай, действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче, е различен от посочения в договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година, размер от 45.9 % /четиридесет и пет цяло и девет процента/. Това е така, защото съгласно чл. 20 от договора се дължи "неустойка" в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, ако в срока по чл. 15 от договора /в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент/, кредитополучателвт не предостави обезпечение. Видът на това обезпечение е разписан именно в чл. 15 от същия договор - поръчителство на едно физическо лице, което следва да отговаря на изрично посочени условия или представяне на банкова гаранция с бенефициер кредитодателя за сума в значително по-висок размер от размера на главницата по договора, със срок на валидност - две години от датата на сключване на договора за кредит.

Кредитодателят, залагайки като клауза чл. 20 в договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година, всъщност цели заблуда на потребителя и да постигне свръхпечaлба за себе си. Огветкикът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща тьрговска практика създава неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. С тази клауза в договора "Аксес Файнанс" АД, с ЕИК 207140327 цели да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителнм годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целия договор, тьй като по смисъла на чл. 11 от ГПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ГПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит 2 води до нищожност на договора.

Отделно и с цел постигане на още по-голяма печалба, кредиторът уговаря в договора с разпоредбата на чл. 21, ал. 4, че при забава от страна на кредитополучателя за мащане на текущото й задължение ми на сумата по чл.

12, ал. 1, последният се задължава да замати на креднтора и разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 /два лева и петдесет стотиики/ за всеки ден до замащане на съответното текущо задължение ми на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. Съгласко чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година, г-жа М. е поела и задължение след настьпване на предсрочна изискуемост да заплати на кредитора такса в размер на 120/сто и двадесет/ лееа за дейността на служител, който осъществява дейност по извънсъдебно събвране на задължението.

Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка", уговорена в чл. 20 от Договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година е разход по кредита, който следва да бъде вхлючен при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради вевключването на това въsнаграждение в лосочения от потребителския Договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

Посоченият лихвен процент в договора от 43.2 % /четиридесет и три цяло и два процента/, не отговаря на действително приложеяяя лихвен процент, тьй като уговорената „неустойка" в чл. 20 представлява добавък към договорната лихва, а последната не е добавени в 11ц като разход по кредита, въпреки че несъмнено са такива: Поради по-високия лихвен процент нараства и стойностга на годишния процент на разходгrге, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 4, aл. 1, т. 4 от договора в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този качин се нарушават добрите нрави и се внася равноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез с изискванията на добросъвестностга и в негов ущърб, като считам, че това обстоятелство водк до нищожност на договорното съглашение. Излага подробно становище и цитира практика.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за 3 установено, че договор за кредит „Бяла Карта" №932317/17.06.2021 г., сключен между „АКСЕС ФАЙНАНС" ООД, с ЕИК 202806978, което дружество е преобразувано с правоприемник "Аксес Файнанс" АД, с ЕИК 207140327 и Д. Х. Манопова, с ЕГН: **********, е изцяло недействителен, поради противоречие с разпоредба на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 от ЗПК.

В условията на евентуалност е предявен иск, с който се иска да се признае за установено, че следните клаузи по договор за кредит „Бяла Карта" №932317/17.06.2021 г., сключен между „АКСЕС ФАЙНАНС" ООД, с ЕИК 202806978, което дружество е преобразувано с правоприемник "Аксес Файнанс" АД, с ЕИК 207140327 и Д. Х. Манопова, с ЕГН: **********, са нищожни, а именно:

1. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година, съгласно който се дължи годишен лихвен процент в размер на 43.2 % /четиридесет и три цяло и два процента/.

2 . чл. 20, ал. 1 от Договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година, съгласно който се дължи „неустойка" в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, ако в срока по чл. 15 от договора,кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение.

3. чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година, съгласно който се дължи на кредитора на разходи за действия по събиране на задълженията, в случай на забава от страна на кредитололучателя за плащане на текущото задължение unu на сумата по чл.

12, ал. 1, в размер на 2,50 /два лева и петдесет стотинки/ за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение нли на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора.

4 . чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Бяла Карта" с КИД 932317 от 17.06.2021 година, съгласно който се уговаря след настьпване на предсрочна изискуемост на кредита, заемополучателлт да заплати на кредитора такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева за дейностга на служител, който осъществява дейност по извънсъдебно събиране на задължението.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, процесуалният 4 представител на ответното дружество „АКСЕС ФАЙНАНС" ООД е подал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като с договор за цесия, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е прехвърлено вземането по договор за кредит „Бяла карта“ от 17.06.2021 г.,

Счита, че е налице злоупотребата с право е противоправно и недобросъвестно упражняване на процесуални права с цел за бъдат увредени права и законни интереси на други, на основание чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и противоречие с интересите на обществото, съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗЗД. Адв. М. е предявил дела по искове за неоснователно обогатяване/недействителност на правни сделки/недействителност на отделни клаузи на договори за кредит от името на ищцата и други свои клиенти срещу доверителя му, по които претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, който институт не е създаден да се генерират дела и неоснователно присъждане на разноски за адвокатски хонорари по реда на чл. 38 от ЗАдв., а има за цел да осигури достъп до правосъдие на малоимотни граждани.

Не оспорва фактическите твърдения на ищцата, че между нея и ответника е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с КИД 932317 от 17.06.2021 г. (по-долу за краткост само „Договор/-а“), анекс към него, с описаните в исковата молба параметри, рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта/Бяла карта от 17.06.2021 г.

По отношение на твърденията за нищожност на договора, поради:

Недействително приложен ГПР, поради невключване на неустойката в него. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.

Излага доводи за функцията на неустойката.

Уговорената в чл.20 неустойка цели да създаде предпоставки за точно 5 изпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му за осигуряване на допълнително обезпечение в хипотеза на изпадането му в неизправност с основното му задължение по договора за кредит.

Непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата по предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на търговска дейност, следователно и източник на приходи. Ако големият процент заематели, подобно на ищцата, не изпълняваха поетите задължения, то Дружеството много бързо би било принудено да преустанови дейността си. Решението при какви условия то ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо от съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не ползват услугите му. Но оспорването на резонността им, след като веднъж е изразено съгласие с тях, показва меко казано недобросъвестност и цели злоупотреба с право.

По отношение твърдението, че невключването на неустойката в ГПР било заблуждаваща търговска практика са неоснователни. Излага подробни доводи и цитира практика на СЕС.

По отношение на евентуалните искове и твърденията на ищцата за недействителност на клаузите за:

Неустойка по чл. 20 от Договора :

Видно от всичко изложено предвидената неустойка не е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл.92 ЗЗД, следователно не противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката се начислява единствено при неизпълнение на задълженията на клиента, т.е. задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло и само от действията на потребителя. На следващо място е важно да се отбележи, че твърдението на ищцата, че неустойката заобикаля ограничението на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК е незаконосъобразно, т.к. предвидената в договорите за кредит „Бяла Карта“ неустойка не представлява такава, санкционираща неплащане от страна на потребителя, а е такава, свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя, за което чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК не се прилага (нито пък която и да е друга норма от ЗПК) – задължението за осигуряване на обезпечение (това задължение е уредено в чл.71 ЗЗД).