Решение № 248 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600606 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава Двадесет и първа вр.чл.306 ал.3 вр.ал.1 НПК,като е образувано по частен протест от 25.04.2023 година на прокурор от Софийска градска прокуратура против Определение №1808/18.04.2023 година,постановено по н.ч.д.№1575/2023 година по описа на Софийски градски съд.

С атакуваното определение съдът,на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК вр. чл.23 НК и чл.25 НК,е „групирал“ наказания,наложени на осъдения Б. П.

М.,роден на

******** година в гр.***,българин,български гражданин,осъждан,ЕГН **********,като на основание чл.23 и чл.25 от НК е съобразил наказания,наложени на осъденото лице,като е групирал:

-наказанията „Пробация“ за срок от шест месеца и „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, наложени по нохд №21877/2015 година на PC гр.София и по нохд №14079/2015 година на РС гр.София,като е определил едно общо най-тежко наказание 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.25 ал.4 НК съдът е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание от 8 /осем/ 1 месеца „лишаване от свобода“.На основание чл.25 ал.3 НК съдът е зачел и приспаднал от размера на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“за срок от 8/осем/месеца,зачетеното на основание чл.59 ал.1 НК предварително задържане на Б. М. по нохд №21877/2015 година на PC гр.София,както и изтърпяното на 20.08.2016 година наказание „пробация“ по същото наказателно производство.

-наказанията по нохд№1117/2017 година на PC гр.София и по нохд №18649/2016 година на РС гр.София,съответно „глоба“ в размер на 200 лева и „глоба“ в размер на 150 лева,като е определил едно общо най-тежко наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

-наказанията наложени по нохд №5457/2022 година по описа на СГС и по нохд №16529/2021 година на РС гр.София,като е определил едно найтежко наказание между наложените наказания-„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца,като е определил на основание чл. 57 ал.1, т.2, б.“б“ и б.“в“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.25 ал.2 НК съдът е зачел и приспаднал по отношение на осъдения Б. М.,ЕГН ********** времето,зачетено на основание чл.59 ал.1 НК като предварително задържане в периода 25.08.2021 година-20.12.2021 година,както и изтърпяната част от наказанието по нохд №16 529/21 година на РС гр.София,както и предварителното задържане по нохд №5457/2022 година по описа на СГС за времето от 16.03.2018 година-17.03.2018 година.

Съдът е постановил наказанията,наложени на Б. М. по нохд№21194/2017 година на РС гр.София и по нохд №9225/2009 година на РС гр.София да се изтърпяват поотделно от посочените по-горе групи съвкупности.

Съдът е отказал,по отношение на третата група съвкупност,формирана измежду наказанията, наложени по нохд №5457/2022 година на СГС и по нохд №16529/2021 година на РС гр.София да приложи разпоредбата на чл.24 НК.

В подадения частен протест се твърди,че е постановен незаконосъобразен съдебен акт в частта,в която решаващият съд е отказал да приложи нормата на чл.24 НК и да увеличи размера на определено общо наказание.Изложени са подробни оплаквания срещу обосноваността и законосъобразността на отказа от страна на първия съд да приложи нормата на чл.24 НК.

2

Не се оспорва,че деянието,за което е осъден Б. М. и е послужило като основание за прилагане процедурата по чл.306 ал.1 НПК е изминал значителен период от време,надвишаващ т.н.“разумен срок“.Сочи,обаче,че не е изяснена причината на забавянето,а и понастоящем против М. има незавършено наказателно производство.Акцентира се на многократните му осъждания.

Твърди,че понастоящем М. е обявен за общодържавно издирване,което недвусмислено сочи,че корекционния процес не е дал трайните положителни резултати,които Закона изисква.

Претендира се,че са налице всички материално-правни и процесуалноправни предпоставки за прилагане нормата на чл.24 НК,като основава изводите си и на разписаното в ППВС№1/08.10.1978 година.Твърди се,че неприлагане нормата на чл.24 НК не държи сметка на високата степен на обществена опасност на деяния и деец,включително деяния,извършени при условията на „опасен рецидив“.

На тази основа се прави искане за отмяна на постановения съдебен акт в частта,в която е отказано прилагане нормата на чл.24 НК,касателно наказанията,групирани в последната,т.н.“трета група“.

Пред въззивния съд оплакванията,релевирани в частния протест се поддържат от представител на АП-София.Сочи се,че коректно е аргументирана необходимостта от прилагане нормата на чл.24 НК по отношение част от наказанията,включени в т.н.“кумулативна маса“,като се съгласява с доводите за висока степен на обществена опасност на деяние и деец.

Защитата на осъдения М. оспорва обосноваността на подадения частен протест.Сочи,че са неверни твърденията в частния протест затова осъденото лице да се е укривало.Намира,че след като законосъобразно първият съд се е произнесъл по възможността да се групират отделни осъждания на Б.М.,съобразно най-благоприятния за осъденото лице режим,правилно е приложена нормата на чл.25 НК.

Намира за неоснователно искането да се приложи нормата на чл.24 НК и се увеличи определеното общо наказание на осъдения Б.М. по т.н.“трета“ група съвкупност,формирана измежду наказанията,наложени по нохд 3

№5457/2022 година на СГС и по нохд №16529/2021 година на РС гр.София.Излага съображения в подкрепа на този свой извод,като в обобщение претендира да се постанови съдебен акт,с който се потвърди атакуваното определение на СГС.

Осъденият Б. М. поддържа становището на служебния си защитник,оспорва да се е укривал,както се твърди в частния протест,като по реда на чл.333 ал.2 НПК заявява несъгласие с прилагане на чл.24 НК и увеличаване на определеното му общо наказание.

Съдът,като прецени оплакванията и съображенията,изложени в частния протест,становището на страните пред въззивния съд,като провери атакувания пред него съдебен акт намира,че частния протест е допустим,но преценен по същество-неоснователен.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред първия съд е образувано по молба на адв.Л.Д. от САК, действаща като защитник на осъдения М.,по реда на чл.306 ал.1,т.1 НПК за определяне общо наказание измежду наказания,наложени на М. с различни съдебни актове влезли в законна сила при спазване изискванията на чл.25 НК.

Определяйки предмета на настоящата въззивна проверка съдът намира,че следва да даде отговор не само на поставеното основно,по същество единствено оплакване с частния протест,за неприлагане от страна на първия съд нормата на чл.24 НК по отношение т.н.“трета“ група съвкупност,формирана между наказанията,наложени по нохд №5457/2022 година на СГС и по нохд №16529/2021 година на РС гр.София,но и касателно законосъобразното формиране на отделните съвкупности по осъжданията на Б.М..

На първо място следва да се посочи,че въззивният съд намира за обосновано и законосъобразно произнасянето от решаващия съд по въпросите кои съдебни актове и съответни осъждания се намират в съотношение,позволяващо тяхното групиране поотделно,с оглед найблагоприятен режим за осъденото лице.Въззивната проверка установява,че съставът на съда правилно е съобразил наличните предпоставки за приложение на чл.25 НК,касателно момента на извършените престъпни деяния,постановените съдебни актове и влезлите в сила присъди с наложени 4 наказания на осъдения Б.М..

В мотивите си към атакуваното определение първият съд е бил изключително убедителен и изчерпателен в доводите си,касателно определяне отделните групи осъждания с влезли в сила съдебни актове по см. на чл.25 НК.Законосъобразно е намерено,че се установяват четири отделни групи съвкупности,с оглед реализираната от осъдения М. престъпна деятелност.

Обосновано първият съд е посочил,че първата се формира между наказание „пробация“ за срок от шест месеца,наложено с влязъл в сила на 17.12.2015 година съдебен акт,постановен по нохд №21877/2015 година на PC-София,изтърпяно на 20.08.2016 година и наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,отложено с изпитателен срок за три години по реда на чл.66 НК по влязъл в сила на 07.12.2016 година съдебен акт,постановен по нохд №14079/2015 година на РС-София.Видно е,че наказанието „лишаване от свобода“,определено по нохд №14079/2015 година на СРС е било активирано,на основание чл.68 ал.1 НК,със съдебен акт,постановен по нохд №5457/2022 година на СГС,като е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.Тези съдебни актове попадал в приложното поле на чл.25 ал. 1 НК,доколкото деянията,за които е осъден М. са извършени на 15.11.2015 година и 30.07.2014 година преди да е налице влязъл в сила съдебен акт, за което да е от тях.Законосъобразно е посочено,че „Съпоставката на тази група съвкупност с осъждането по първия съдебен акт,отразен в свидетелството за съдимост на Б. М. по нохд №9225/2009 година на PC-София обосновава извод,че наложеното по този съдебен акт наказание „пробация“ за срок от 8 месеца следва да се изтърпи отделно…..“.

Правилно е посочено,че т.н.“втора“ група съвкупност се определя между наказанията „глоба“,наложени по нохд №1117/2017 година на РС-София и по нохд №18649/2016 година на РС София в размер съответно от 200 лева и от 150 лева.Видно е,че постановения съдебен акт по нохд № 1117/2017 година е влязъл в законна сила на 09.05.2017 година,а съдебния акт по нохд №18649/2016 година е влязъл в сила на 13.06.2018 година,а деянията,за които е осъден М. са извършени на 26.07.2016 година и на 14.06.2016 година.Преценявайки най-благоприятното групиране на наказанията,първият съд обосновано е посочил,че „Не е в интерес на осъдения групиране измежду 5 съдебните актове под №5 и №6,които поначало са в отношение на реална съвкупност, а именно тези, с които е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода при „общ“ режим и това,с което е наложена глоба в размер на 150 лева при условията на присъединяването на глоба към наказанието лишаване от свобода“.Изложените в тази насока мотиви от първия съд са изцяло споделени от настоящата съдебна инстанция.

Убедителни мотиви първият съд е изложил при съпоставяне и касателно т.н.“трета“ група от осъждания,по отношение на които е приложима нормата на чл.25 НК при отчитане най-благоприятен режим на това групиране за осъденото лице.Коректно е отразено,че след деянието,за което е осъден по нохд №5457/2022 година от СГС,Б. М. е осъждан на наказание „глоба“ в размер на 150 лева и по нохд №18649/2016 година на СРС за извършено деяние на 14.06.2016 година,в сила от 13.06.2018 година,както и по нохд №15351/2019 година от РС-София за деяние ,извършено на 08.07.2019 година,в сила от 01.10.2019 година,на наказание 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“ при определен „строг“ режим,което наказание е изтърпяно,а Б. М. е освободен на 14.01.2020 година.Въззивният съд се съгласява с доводите на първия съд касателно правната оценка на осъждането на Б. М. по нохд №17414/2019 година на PC-София,по нохд №5457/2022 година на СГС и по нохд №18649/2016 година на РС гр.София.Внимателният анализ на осъжданията на Б.М. е дал основание първият съд да посочи,че „….найблагоприятното съчетание на третата група съвкупност е това по нохд №16529/21 г. на РС-София и по нохд №5457/2022 година по описа на СГС…….. тъй като в този случай на съвкупност остатъкът, който ще подлежи на отделно изтърпяване ще е по- малък,а именно шест месеца,отколкото при групиране на наказанието „лишаване от свобода“ измежду наложените по нохд №5457/22 година на СГС,по нохд №15351/2019 година на СРС и по нохд №17414/2019 година на PC-София“.

Касателно обособената т.н.“четвърта“съвкупност правилно е намерено,че вече е налице произнасяне от друг съдебен състав с влязло в сила на 29.01.2020 година определение по нчд №18983/2019 година на PC гр.София и не се налага преразглеждане на включените в тази група съдебни актове,с оглед най-благоприятен режим на съвкупността за осъденото лице.

Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4790cce8-7184-4340-9deb-d08c9accb072