Заповед за изпълнение № 1001 от 16.03.2026, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, VI състав в проведеното на 16.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1350 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Соня Т. Дженкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът К. Й. К. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: ******, седалище и адрес на управление **********, сумите: 844,95 EUR (осемстотин четиридесет и четири евро и 95 цента), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******за периода от 13.08.2025 г. до 13.05.2026 г., ведно със законната лихва за период от 14.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 229,05 EUR (двеста двадесет и девет евро и 05 цента), представляваща договорна лихва за периода от 13.11.2024 г. до 27.08.2025 г., 98,47 EUR (деветдесет и осем евро и 47 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 14.08.2025 г. до 14.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 28,03 EUR , юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ заявлението за сумата от 1 349,16 EUR (хиляда триста четиридесет и девет евро и 16 цента), представляваща такса за периода от 12.01.2025 г. до 13.05.2026 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № ******

Уточнения относно цедирано вземане: На 22.08.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Микро Кредит“ АД, ЕИК ******, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу К. Й. К., произтичащи от Договор за заем CrediNet № ****** и Договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № ****** и двата от дата 13.11.2024 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/****** от дата 27.08.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента..

Мотиви относно отхвърлителния диспозитив: На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 13.11.2024 г. между „Млкро Кредит“ АД и К. Й. К. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № ******, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на 1 пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 3392.65 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 18 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 188.48 лв., при първа погасителна вноска, платима на 13.12.2024 г.

Безусловно ответника по заявлението има качество на потребител и приложение намират разпоредбите на ЗЗП, а доколкото предметът на спора има за източник договор за потребителски кредит – и ЗПК. По отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът счита, че важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като договора представен от заявителя, очевидно има общ, типов характер и не е индивидуално съставено – с оглед личността на клиента или с оглед някакви индивидуални особености. Потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието му. От своя страна самото съдържение на това споразумение към договора за ПК противоречи найобщо на изискването за добросъвестност и по силата на основната хипотеза на чл. 143 от ЗЗП придобива характер на неравноправност. Липсата на добросъвестност се изразява в следното:

Сумата търсена на базата на този договор съдът намира за недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Последните две разпоредби въвеждат императивни законови запрети, съответно, че: „Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит“, и че: „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.“ Приведени към настоящия казус, тези отрицателни условия намират своето обективно проявление в т.н.

„споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“, което е и инкорпорирано в самия ДПК, тоест – представлява част от него. Предметът на това споразумение, цитиран по-горе, макар да е дефиниран като допълнителни „услуги“, в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с ДПК, както и създава разходи, които също са свързани с договора за кредит, но не са упоменати в него, а са „изнесени“ в това допълнително споразумение. Така е налице пълно покритие между естествените и закономерни права, задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, и услугите, визирани в споразумението, претендиращи да са самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи изискванията на този закон, което му е забранено с чл. 21 и нормотворецът е повелил, че такава клауза е нищожна. Следователно клаузите по р-л ІV и VІ от ДПК, касаещи пакета допълнителни услуги, както и тези в споразумението към ДПК относно същите, са нищожни и не са породили правен ефект – тоест – парично задължение от тях не е възникнало за клиента.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: ******, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ******

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само 2 част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Соня Т. Дженкова )

3