Определение № 3157 от 23.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3157 гр. София, 23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002100788 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 303294/20.09.2022 г., подадена от Е. Е. С. срещу решение № 262607 от 02.08.2022 г. по гр. д. № 13511/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 75934 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 137/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. П. С., починала на 18.12.2021 г. и заместена от конституирания на основание чл. 227 ГПК неин син Е. Е. С., срещу А. П. М., А. В. П.-Д., Б. Б. Д. и Б. Б. Д., последните трима конституирани на мястото на починалия на 14.10.2018 г. Б. Г. Д., иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 95.30 кв.м, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, антре, клозет, заедно с избени помещения под етажа, при съседи: наследниците на Г. И., В. Б., С. В., представляващ самостоятелен обект в сграда № 2, с предназначение: жилище на едно ниво, с идентификатор ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК, заедно с 1/4 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 432.30 кв.м, съставляващо парцел * от кв. 110 по плана на [населено място], местност „Ц.“, при съседи: наследниците на Г. И., В. Б., С. В., съставляващо ПИ с идентификатор *** по КККР, с адрес по скица: [населено място], Столична община, район „В.“, [улица], с площ от 429 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: комплексно застрояване, на цена от 35 000 лв.

Въззивният съд е възпроизвел мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, както следва:

СРС е приел, че по делото не е спорно, че ищцата притежава идеална част от процесния имот, както и че ответникът А. М. е придобил от Б. Д. 1/2 ид. ч. от описания по-горе 1 апартамент, заедно с 1/4 ид. ч. от дворното място. С нотариална покана, получена на 18.04.2016 г. от Е. Е. С. за него, както и за Х. П. С., Б. Д. поканил тези двама съсобственици да изкупят притежаваните от него идеални части от апартамента и от дворното място, на цена от 35 000 лв., като липсата на отговор в 10-дневен срок се приемало като отказ на предложението. С предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.05.2016 г. Б.

Д. (продавач) и А. М. (купувач) се договорили за продажбата на 1/2 ид. ч. от апартамента, заедно с избени помещения под етажа, заедно с 1/4 ид. ч. от дворното място, за цена от 35 000 лв., платима по следния начин: 3500 лв. - аванс, в деня на подписване на договора и 31 500 лв. - при изповядване на сделката. С Анекс № 1/13.05.2016 г. страните се договорили за изплащане на цената по следния начин: аванс от 3500 лв., платен на 10.05.2016 г., 11 500 лв.

- платени в деня на подписване на анекса и 20 000 лв. - при изповядване на сделката. С Анекс № 2/09.06.2016 г. страните се договорили за изплащане на цената по следния начин: аванс от 3500 лв., платен на 10.05.2016 г., 11 500 лв. - платени на 13.05.2016 г., 5000 лв. платени в деня на подписване на анекса и 15 000 лв. - при изповядване на сделката. С Анекс № 3/19.07.2016 г. страните се договорили за изплащане на цената по следния начин: аванс от 3500 лв., платен на 10.05.2016 г., 11 500 лв. - платени на 13.05.2016 г., 5000 лв. - платени на 09.06.2016 г., 6000 лв. - платени в деня на подписване на анекса и 9000 лв. - при изповядване на сделката. По делото са представени платежни нареждания за изплащане на цялата уговорена сума. Съгласно удостоверение за родствени връзки, Х. П. С. е майка на Е. Е. С..

От удостоверение от отдел „БДС“ при СДВР на МВР се установява, че постоянният адрес на двамата е в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 33, съответно, от 10.08.2011 г. и от 05.01.2012 г. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните гласни доказателствени средства. Свидетелят Е. С., син на ищцата, посочва, че получил процесната нотариална покана в кантората на нотариуса, като се съгласил да получи и поканата, адресирана до майка му. Заявил, че не е предавал поканата на майка си, която разбрала за нея, едва когато имотът вече бил продаден. Твърди, че не е живял на постоянния си адрес. Разказва за среща, състояла се в процесния имот около м. март 2016 г., между него, Б. Д., Х. П. С. и А. М..

Свидетелката К. И. заявява, че живяла в процесния имот през пролетта на 2016 г., когато се състояла срещата между Б. Д., Х. П. С., Е. С., на която свидетелката присъствала и на която се разисквал въпросът за продажбата на идеалната част на Б. Д. за цена от 35 000 лв. Според свидетелката, на срещата бил коментиран и въпросът за получаването на нотариална покана от Е. и Х. С..

Първоинстанционният съд е съобразил, че правото на изкупуване, предвидено в чл. 33, ал. 1 ЗС, е потестативно право, доколкото се упражнява с изявление от непоканения съсобственик и е насочено към предизвикване на правна промяна, изразяваща се в задължението на продавача-съсобственик да се съобрази с изразената воля за изкупуване от съсобственика.

Законът предоставя правото на изкупуване само на съсобственика, като целта е да се реализира предвидената в нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС възможност. Упражняването на това право в посочената хипотеза се извършва само по съдебен ред. Едва с уважаването на конститутивния иск, и по-точно с влизането на решението по този иск в сила, съсобственикът-изкупвач придобива правото на собственост върху имота. Потестативното 2 право е призната и гарантирана от закона възможност на едната страна по гражданско правоотношение с едностранно изявление да породи ново правоотношение за признат от закона правен интерес. В същото време това право е вторично, защото предполага съществуването на друго субективно право или правоотношение, към което чрез прибавянето на нови юридически факти възниква ново право или правоотношение.

С оглед на горното, СРС е приел, че правото на изкупуване на дял от съсобствен имот по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС може да бъде успешно упражнено от пренебрегнатия съсобственик, само докато съществува облигационната връзка, в която той желае да встъпи, замествайки купувача на съответната идеална част. Тъй като правото на изкупуване възниква с оглед извършено от другия съсобственик разпореждане с притежаваната от него идеална част от имота в полза на трето лице, то възможността на разпоредилия се с дела си съсобственик да изкупи разпоредената част съществува до момента, в който тя се намира в патримониума на купувача. Следователно само извършените след вписването на исковата молба по чл. 33, ал.

2 ЗС последващи прехвърлителни сделки, представляващи действие на разпореждане, извършено от купувача в полза на трето лице, са непротивопоставими на ищеца, съответно е осъществимо правото му да изкупи разпоредения дял при наличието на останалите законови предпоставки. В обратния случай, обаче, когато преди вписването на исковата молба е извършена друга разпоредителна сделка от третото лице-купувач, с което разпореденият дял е прехвърлен на друго лице, извън първоначалния съсобственик, то правото на изкупуване е неосъществимо, тъй като процесният дял вече не се намира в патримониума на третото лице-купувач, в чиито права неразпоредилият се съсобственик желае да встъпи.

Относно спорния въпрос дали ищцата е получавала нотариална покана, съдържаща предложение за изкупуване на идеалната част на Б. Д., СРС е изложил, че съгласно чл. 49 ГПК място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. В чл. 46, ал.

1 ГПК е посочено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като в ал. 2 са посочени лицата, които могат да се приемат за „други лица“, като изброяването не е изчерпателно. Според чл. 46, ал.

4 ГПК с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. При анализа на тези разпоредби СРС е достигнал до извода, че няма пречка връчването на нотариална покана да бъде извършено в кантората на нотариуса, а не непременно на адреса на получателя, след като последният се е съгласил да я приеме, което следва от посоченото в чл. 49 ГПК „както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен“. Така със съгласието на Е. С. да получи нотариалната покана, адресирана до майка му, се счита, че същата е връчена на самата нея (арг. от чл. 46, ал. 4 ГПК). Поради това обстоятелството, дали С. е предал поканата на майка си или не, е относимо към отговорността му за неизпълнение на задължението му да предаде поканата на адресата, което е поел с изразяване на съгласие да получи поканата и за нея. Не може за съсобственика, който е предприел всички необходими усилия за изпълнение на задължението си по чл. 33, ал. 1 ЗС, да последват неблагоприятни последици поради 3 обстоятелството, че получилият поканата със задължение да я предаде не я е предал, и в резултат на това да се приеме, че не е изпълнено задължението по чл. 33, ал. 1 ЗС. Следва да се счита, че поканата е редовно връчена и на двамата съсобственици, които не реагирали и съответно не приели направеното предложение за изкупуване на идеалната част в дадения срок, поради което напълно законосъобразно последната била предложена на трето лице.

Относно възражението дали процесната идеална част е била предложена на съсобствениците и на третото лице при едни и същи условия, първоинстанционният съд е визирал, че в нотариалната покана, изпратена до другите двама съсобственици, е посочено, че предложението за изкупуване на 1/2 ид. ч. е за 35 000 лв. В предварителния договор от 10.05.2016 г. е посочено, че цената за идеалната част е 35 000 лв., платима на два пъти: 3500 лв. - аванс, в деня на подписване на договора и 31 500 лв. - при изповядване на сделката.

Впоследствие с анекси се предвидило разсрочване плащането на сумата от 35 000 лв.

Съгласно чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, но в конкретния случай имало съгласие от страна на кредитора да получи договорената цена именно по този начин. Според СРС уговорката за изплащане на договорената цена на части не представлява различни условия. Както на съсобствениците, така и на третото лице, цената за идеалната част е била определена на 35 000 лв., като е без значение, че впоследствие е договорено изплащането й на части. Предложението за закупуване на идеалната част за сума в размер на 35 000 лв., без да е посочено, че същата може да бъде изплатена на части, не представлява условие, уговорено привидно във вреда на останалите съсобственици, тъй като продажната цена е в един и същи размер. Не следва да се забранява на съсобственика, предложил идеалната си част за изкупуване, да прави допълнителните уговорки впоследствие, при условие че не се променя първоначално предложеното.

В изпълнение на задълженията си на въззивна инстанция, Софийски градски съд е посочил в решението си, че съгласно чл. 33 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице, само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

Относно уведомяването на Х. П. С. за предложението на съсобственика Б. Д. за изкупуване на идеалната му част от останалите съсобственици, Софийски градски съд е изложил, че противно на соченото от ответниците, в първото публично съдебно заседание пред СРС пълномощникът на ищцата е посочил, че нотариалната покана никога не е достигнала до знанието на Х. С., тъй като не й е била връчена на домашния адрес, а лицето, което я получило, не й я предало. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд за надлежното уведомяване от страна на съсобственика Б. Д. на първоначалната ищца Х. С. за изкупуване на процесната идеална част от недвижимия имот. Изложил е, че от разписката от нотариалното дело (л. 191) се установява, че Е. С. е получил, в качеството си на син на Х.