Решение № 170 от 14.11.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. В., 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500170 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Р. Х. Д., чрез адвокат и пълномощник П. Б. съдебен адрес гр.В.,ул.”*** противРешение №60 от 16.05.2025 година по гр.дело № 56/2025 година в частта в която е отхвърлен иска и присъдените разноските

Твърди, че с цитираното решение районният съд е приел за установено по предявения иск за заплащане на сумата от 2300 лева по договор за _ правна помощ и съдействие №000011612 от 07.01.2020 година по НОХД №1229/2019 година по описа на ВКС и по договор за правна помощ и съдействие №24 от 06.01.2020 година по ВНОХД №256/2019 година по описа на САС, като е отхвърлил иска за тази сума, ведно със законната лихва за забава и е осъдил адв.Д. да заплати на ответника сумата от 344,10 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Сочи , че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и в 1 противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че са сключени договори за правна защита и съдействие №000011612 от 07.01.2020 година по НОХД №1229/2019 година по описа на ВКС с уговорено възнаграждение 200 лева. По посоченото дело представили писмен договор между страните по делото. Ответникът ОБ е била представлявана по делото в качеството и на страна по него, като осъществяването на самото явяване в съдебно заседание е без значение, тъй като съгласно сключения договор и пълномощното към него адвоката повеР.к има право да преупълномощни друг да се яви вместо него. Процесуалното представителство на ОБ по делото е осъществено за което е представен и препис от протоколите по делото. Няма данни, нито се твърди от ответника, че е имало упълномощен друг процесуален представител по делото и е сключен друг договор за правна защита и съдействие. Закона за адвокатурата и сключения договор разрешават да бъде упълномощен, респ. преупълномощен друг адвокат да извърши процесуалното представителство, освен като забраната не е изрично уговорена, а такава забрана няма уговорена между ищцата и ответника.

Същото било и по отношение на представителството и сключения договор за правна защита и съдействие № 24 от 06.01.2020 година по ВНОХД №256/2019 година по описа на САС. Договорът е сключен . Клиентът е представляван по същият този договор, който е приложен по делото, за което има и доказателства препис от протоколи и решение по делото.

По отношения съжденията в мотивите към решението, за Адвокатско дружество така по делото нито е твърдяно да има, нито има данни адвокатско дружество да е било пълномощник или страна по някой от договорите приложени по делото, нито са предявявани нейни права или на дружество.

С оглед горното Моли съда да отмени решението в частта в която е отхвърлена претенцията за заплащане на хонорари по двете дела, ведно с присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ответника и да постанови друго с което да признае за дължимо и да осъди ответника ОБ, представлявана от БМ кмет, чрез процесуалният му представител адвокат С. И., че дължат на адв.Д. общо сумата от 2 300 лева, по посочените по горе договори за правна помощ. и съдействие, както ида отмените решението в частта в която са присъдени разноски на ответника.

2

Ответната по делото страна ОБ не е взела становище по предявената въззивна жалба.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и данните по делото прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

Предмет на въззивна проверка е постановеното от БРС Решение №60 от 16.05.2025 година по гр.дело № 56/2025 година, в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на адвокатско възнаграждение по отношение на Договор за правна защита и съдействие № 0000011612 от 07.01.2020 г. за процесуално представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и Договор за правна защита и съдействие № 24 от 06.01.2020 г. по ВНОХД № 256/ 2019 г. по описа на САС, с адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв.

В останалата част като необжалваемо е влязло в законна сила.

По отношение тези договори за правна защита и съдействие БРС е приел, че не е доказано от ищцата, в качеството й на адвокат да е реализирала каквото и да е било процесуално представителство от името на ответника като неин доверител. Макар и тези Договори да са сключени между ищцата и ответника, то впоследствие, по делата се е явявал друг адвокат, различен от адв. Д., като по този начин не е доказано обстоятелството, че адв. Д. е изпълнила задължението си по тези два договора, в това число не е доказано 3 същата да е осъществила процесуално представителство, поради което и не й се следва заплащане по тях. БРС е приел и че искът е предявен от ищцата в качеството й на физическо лице - адвокат, за лично нейни адвокатски възнаграждения, а не като представител на Адвокатско дружество. Поради това същата не може да предявява чужди права - за заплащане на адвокатски възнаграждения на адвокатското дружество, в което членува и не може да има претенции за полагащо се възнаграждение на друг адвокат - в случая адв. Б..

По изложените съображения БРС ,приема, че вземането на ищцата спрямо ответника по Договор за правна защита и съдействие № 0000011612 от 07.01.2020 г. за процесуално представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и по Договор за правна защита и съдействие № 24 от 06.01.2020 г. по ВНОХД № 256/ 2019 г. по описа на САС, с адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв., не съществува, поради което и е отхвърлил предявения иск за претенцията в размер на 2 300 лв. и за законните лихви върху тази сума.

В.ският окръжен съд, приема следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 286 ЗЗД - положителен установителен иск - за установяване съществуване на вземане по два договори за поръчка в размер на 2300 лв. - неизплатени адвокатски възнаграждения и по чл. 86 ЗЗД законни лихви забава.

Съдът приема за доказано обстоятелството, че ищцата е вписана като адвокат към Адвокатска колегия - В.. Това обстоятелство, не се оспорва от страна на ответника и е служебно известно на съда. С Исковата молба е представено и УдостовеР.е изх. № 26 от 10.03.2025 г. на Председателя на АК В. - адв. СМ, в увеР.е на това, че ищцата - Р. Х. Д., е вписана като адвокат в АС - В. с Решение № 7 от 16.11.1995 г., и има личен № 1200010737. Поради това, съдът приема за доказано, че ищцата притежава качеството на адвокат и респективно има право да упражнява процесуално представителство.

Съдът приема за доказано и обстоятелството, че между страните по делото са сключени валидни договори за поръчка - в частност Договори за правна защита и съдействие -Договор за правна защита и съдействие № 0000011612 от 07.01.2020 г. за процесуално представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и Договор за правна защита и съдействие № 24 от 06.01.2020 г.

4 по ВНОХД № 256/ 2019 г. по описа на САС, с адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв.Ответникът, в качеството си на доверител е възложил на ищцата - довеР.к, да осъществи процесуално представителство съгласно сключените договори за правна защита и съдействие по горецитираните дела.

Поради неизпълнението от страна на ответника - доверител, ищцата е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 709/ 2024 г. по описа на РС - Б. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 418 от 10.12.2024 г. В срока по чл. 414 ГПК ответника е подал възражение, че не дължи претендираната сума. Поради това, на ищцата е указано и същата е предявила положителен установителен иск.

Претендират се законни лихви върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК.

От изготвеното и възприето от съда заключение на съдебно счетоводната експертиза. Вещото лице - специалист в съответната област, е изготвило заключение, в което е посочило, че след направена справка в счетоводството на ответника, е установено, че сумите по договорите не са изплатени на ищцата и не фигурират като разход направен от О. - Б..

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Основателността на претенция, по иск за плащане на уговорено възнаграждение по Договор за правни услуги, с правно основание чл. 36, ал. 1 ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД, по общо правило, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: наличието между страните на валиден договор; че задължението на ищеца е изпълнено точно; че ответникът дължи възнаграждение; че ищецът е уведомил доверителя за изпълнението – чл. 284, ал. 1 ЗЗД. Съответно в тежест на ответника е да установи, при условие на пълно и главно доказване, всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. да установи точното изпълнение на задължението си по договора за поръчка в количествено, качествено и времево отношение.

По отношение Договор за правна защита и съдействие № 0000011612 от 07.01.2020 г. за процесуално представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв 5

С оглед представените по делото писмени доказателства , съдът приема, че предявеният положителен установителен иск е доказан. Съображенията на съда са следните:

Видно от приложения по делото доказателствен материал се установява, че на 07.01.2020 г.ищцата, в качеството си на адвокат е сключила Договор за правна защита и съдействие с О. - Б. за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС, с уговорен размер на адвокатско възнаграждение. Впоследствие е преупълномощила адв. Б. , като последната е осъществила представителство, видно от представените по делото доказателства , като интересите на ОБ са били защитени и договорът е изпълнен, т.е ищцата е изпълнила своята престация. О.та дължи заплащане, на адвоката, с когото е сключила договора, като вътрешните отношения по повод преупълномощаването на адв.Б. не влияят на задължението за заплащане .

От приложените писмени доказателства, съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по предоставяне на правна помощ с елементи на договор за поръчка. По силата на тези облигационни отношения, ищецът адв.Д. е действала в качеството си на валидно упълномощен процесуален представител на ответната О. и лице, упражняващо адвокатска професия, като осъществила услуги по юридическа консултация и процесуално представителство по НОХД № 1229/ 2019 г. по описа ВКС, преупълномощавайки адв. Б., а ответната О. е останала задължена за цената на поръчката. Безспорно е установено правото на ищеца п о чл. 36 ал.1 ЗАдв. да получи адвокатско възнаграждение за окончателно уговорената, извършена и приета правна услуга, при яснота на постигната уговорка за размера на възнаграждението.