Решение № 788 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДилЯ. Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от ДилЯ. Господинова Търговско дело № 20211100902698 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалифиация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - ЗК „Л.и.” АД, твърди, че на 13.08.2019 г. на ул. „Околовръстен път“ в гр.

София е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил „Мерцедес”, модел GLS 63 AMG, с peг. № **** и лек автомобил „Ауди”, модел А4, с peг. № СВ **** НТ, управляван от Д. Б. И.. Съставен бил протокол за ПТП, в който като причина за събитието е записано виновното поведение на водача на лек автомобил „Ауди”. Ищецът твърди също, че със собственика на увредения лек автомобил „Мерцедес” имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско”. След събитието застрахователят е изплатил за нанесените вреди на застрахованото МПС обезщетение в размер на 110 046, 76 лв.

Водачът на лек автомобил „Ауди ” имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „А.Б.” АД, валидна към датата на ПТП. С оглед на това ищецът твърди, че за него е възникнало регресно право на основание чл. 411 КЗ да иска от ответника платената сума, ведно със заплащане на ликвидационните разходи в размер на 20 лв. или общо сума в размер на 110 066, 76 лв. Поради изложеното, моли ответникът дА.Б.де осъден да му заплати сумата от 110 066, 76 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и направени обичайни ликвидационни разходи, както и сумата от 22 626, 64 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2019 г. до 10.12.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „А.Б.” АД, оспорва предявените искове. Твърди, че вина за събитието има водачът на лек автомобил „Мерцедес”, който е управлявал МПС, което не е било предназначено за движение по пътищата, било е технически неизправно, не е преминало през технически преглед. Водачът на това МПС не е използвал и небходимите 1 светлинни сигнали за обозначаване на МПС-то при неговото управление и се е движил със скорост, надвишаващ нормативно установената. В случай че съдът не приеме възражението за изключителна вина на водача на лек автомобил „Мерцедес”, ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от това лице. Счита, че по застрахования при ищеца автомобил в резултат на ПТП-то не са настъпили описаните в исковата молба щети. Заявява, че обезщетението, което ищецът претендира не отговаря на действителната стойност на причинената вреда. Поради изложеното моли предявените искове дА.Б.де отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл.

411 КЗ, която разпоредба е действаща към датата на възникване на процесното правоотношение.

За дА.Б.де уважен предявеният от ЗК „Л.и.” АД иск срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 4) плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.

От представената в производството застрахователна полица № 93001910058584/ 31.07.2019 г. се установява, че между ЗК „Л.и.” АД, като застраховател, и физическото лице Б.М.И., като застрахован, е сключен договор за имуществена застраховка. Договорът е действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова каквото е отразено в неговите клаузи. С него ответникът е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо лек автомобил „Мерцедес”, модел GLS 63 AMG, с peг. № ****, причинени от настъпване на определени рискове по клауза „1 –всички рискове”, която видно от представените Общи условия включва и обезщетяването на щети по превозното средство, получени в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Фактът по предаване на тези общи условия за имуществени застраховки „Каско”, сключвани от ЗК „Л.и.” АД, на застрахованото лице Б.М.И., при подписване на договора и фактът, че тя е заявила писмено, 2 че ги приема, не са оспорени от ответника в нито един момент в хода на производството, поради което съдът счита, че те сА.Б.зспорни между страните и като такива се считат за установени в процеса. Доказването на тези обстоятелства означава, че са спазени императивните изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ и описаните общи условия са станали задължителни за съдоговорителя Б.М.И., поради което включените в тях клаузи представляват част от съдържанието на процесния договор за имуществена застраховка.

В застрахователния договор страните по него са уговорили срок на действието му - от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г., по време на който е настъпило събитие със застрахования автомобил, а именно ПТП между това МПС и лек автомобил „Ауди”, модел А4, с peг. № СВ **** НТ, управляван от Д. Б. И., което е риск, който, както беше посочено, ищцовото застрахователно дружество се е съгласило да покрива. Настъпването на събитието и датата на осъществяването му – 13.08.2019 г., се доказват от приетия като доказателство по делото констативен протокол за ПТП, който в частта, в която в него са удостоверени обстоятелствата по настъпване на произшествието и момента, в който е станало това, има качеството на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото съставителят му е посетил мястото на произшествието и лично е възприел това, че между двете МПС-та е осъществен удар.

Спорен по делото е въпросът дали при настъпване на произшествието водачът на лек автомобил „Ауди”, с peг. № СВ **** НТ е имал такова поведение, което да се квалифицира като противоправно и дали то е причината за осъществения удар със застрахованото при ищеца МПС. Тези обстоятелства са от значение, за да се отговори на въпроса дали в полза на лицето, собственик на застрахования автомобил, е възникнало правото по чл. 45 ЗЗД срещу посочения водач.

За установяване на описаните факти в производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които са водачите на двете МПС-та, които са участвали в произшествието, а именно Б. Г. Б. и Д. Б. И.. И двамата свидетели, които са очевидци на събитието, в своите показания описват обстоятелствата, при които е настъпило произшествието по почти идентичен начин. И двамата свидетели сочат, че леките автомобили са се движили в различни посоки по пътя, като лек автомобил „Ауди”, управляван от свидетеля И., предприел маневра обратен завой, без да изчака преминаването на насрещно движещия се автомобил „Мерцедес“. Ето защо съдът кредитира показанията на двамата свидетели в тази им част и приема за доказано от тях, че пътното произшествие се е осъществило по посочения от тях начин, който съответства и на този, описан в констативния протокол за ПТП. Установените от разпита на тези свидетели факти се потвърждават и от обстоятелствата, които се доказват от заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, прието в съдебно заседание, проведено на 15.03.2023 г. Вещото лице, изготвило това заключение, с оглед на своите експертни знания и след проверка на всички документи, съставени непосредствено след произшествието в хода на образуваното досъдебно производство, е направило извод, че 3

ПТП – то е настъпило вследствие на предприемане от водача на лек автомобил „Ауди” на маневра обратен завой, без да пропусне движещия се в права посока лек автомобил „Мерцедес“. Така установеното поведение на водача на лек автомобил „Ауди” е противоправно, тъй като с него той е нарушил правилата за движение по пътищата и поконкретно правилото, регламентирано в чл. 38, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно което водачът, който завива в обратна посока, е длъжен да пропусне насрещно движещите се превозни средства.

В заключението на изготвената САТЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 15.03.2023 г., вещото лице е направило извод, че причинените увреждания по автомобилите, участвали в сблъсъка, са получени при ПТП, което се е случило по начина, който е описан от свидетелите Б. и И.и, който отговаря напълно на този в съставения констативен протокол.

Ето защо и при анализ на доказателствата, събрани чрез допусната експертиза и чрез разпита на свидетел и във връзката им едно с друго, трябва да се приеме за доказано, че противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди” по извършване на маневра за завиване в обратна посока, без да пропусне насрещно движещия се автомобил „Мерцедес“, е в пряка причинна връзка с настъпилото събитие, като възражението на ответника, че то е причинено в резултат на поведението на друго лице, е напълно недоказано.

Вината на дееца като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД. Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху който пада доказателствената тежест да установи това.

В производството се доказа, че по застрахования при ищеца автомобил марка „Мерцедес“ са настъпили претендираните в исковата молба щети. Това, че по превозното средство са получени увреждания, е констатирано в приетия като доказателство по делото протокол за ПТП, който в тази си част е официален свидетелстващ документ, доколкото в самия протокол е отбелязано, че съставителят му е посетил мястото на произшествието, поради което и лично е възприел щетите по двете МПС-та – чл. 179, ал. 1 ГПК. В протокола е направено и общо описание на получените щети, като е посочено кои части от автомобила са увредени. Видът на вредите по лекия автомобил се доказва от представения описзаключение, съставен при предявяване на претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско“, където те са описани детайлно.

Фактът, че по делото не е доказано, че този документ е подписан от застрахованото лице, чийто подпис е оспорен от ответника, е ирелевантен за настоящия спор, защото застрахованият не е участник в процеса, поради което е без значение дали чрез подписване на описа то се е съгласило за това какви са констатираните по собствения му автомобил щети, или не.

От заключението на вещото лице по изготвената в производството САТЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 15.03.2023 г., се установява наличието на пряка причинна връзка между всички претендирани вреди и настъпилото ПТП.

4

Предвид установените факти, се налага изводът, че за ищцовото застрахователно дружество по сключения договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да заплати на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.

Размерът на застрахователното обезщетение се определя от стойността на причинената на застрахования вреда от увреждането на автомобила, предмет на договора за имуществена застраховка, както и от уговорките за това как ще бъде определен този размер, постигнати в застрахователния договор, а при липса на такива от правилата за това, установени в КЗ. В тази връзка съдът първо съобразява, че в чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва дА.Б.де равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума.