Решение № 3336 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3336 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330115791 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата Д. Г. Р. е предявила против „Изи Финанс“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от 460 лв. (след прието на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с Определение от 10.06.2025 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без наличие на правно основание за това сума, ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.09.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск „Изи Финанс“ ЕООД против Д. Г. Р. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 лв. – частично от общия размер от 100 лв., представляваща главница, формирана от вноската с настъпил падеж на 01.08.2022 г. по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № .......02.02.2022 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 23.10.2023 г., до окончателното заплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че е имала множество сключени с ответника договори за парични заеми, като за периода от 19.03.2022 г. до 06.07.2022 г. е 1 заплатила сумата от общо 460 лв. чрез системата на „Изипей“. Сочи, че към момента на осъществяване на плащанията не е имала договорни взаимоотношения с ответника, въпреки че заплащането на посочената сума се претендирало. Твърди, че сумите са заплатени без наличие на правно основание за това – по прекратени договори и към момента на заплащане на сумите не е имала задължения към ответника. При условията на евентуалност и в случай, че в производството по делото се установи, че между страните е сключен договор за кредит – във връзка , с който сумите са заплатени, поддържа, че договорът за кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ЗПК, доколкото потребителят не е бил наясно с какво се оскъпява кредита. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск. С молба от 07.11.2024 г. излага допълнителни съображения за основателност на предявения иск, като оспорва да е страна и да е подписвала Договор за кредит № .....02.02.2022 г., като сочи, че видно от представения от ответника погасителен план датите на заплатените суми не кореспондират с падежните дати за заплащане на вноските по договора за кредит.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Финанс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени съображения на нередовност на исковата молба, доколкото не е налице яснота как частичната сума от 50 лв. е разпределена по отношение на всяко едно от плащанията. Счита, че следва да бъде посочено от кое плащане в периода от 19.03.2022 г. до 06.07.2022 г. се претендира сумата от 50 лв., доколкото всяко едно плащане е разпределено за погасяване на различни задължения по сключен между страните договор за кредит и е налице дължимост на сумите, разпределени за погасяване на задълженията за главница, дори да се приеме, че договорът е недействителен. Признава, че дружеството е осчетоводило плащания в общ размер от 460 лв. за периода от 19.03.2022 г. до 06.07.2022 г., които най-вероятно са направени от Р..

Поддържа, че процесните плащания са осъществени при наличие на правно основание за това, а именно – сключен между страните Договор за кредит № ................02.02.2022 г. Сочи, че заплатената сума по договора за кредит в общ размер от 460 лв. е разпределена за погасяване на задълженията, както следва: сумата от 300 лв. за главница, сумата от 41, 16 лв. за договорна лихва, сумата от 30 лв. – разходи за извънсъдебно събиране и сумата от 88, 84 лв. за 2 неустойка. Твърди, че дори да се приеме, че договорът за кредит е недействителен – следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като сумата за главница е дължимо заплатена и не подлежи на връщане, като не би се дължала останалата сума от 160 лв. за покриване на задълженията за неустойка и такси. Сочи, че доколкото липсва посочване за кое плащане се отнася частичната искова претенция - то счита, че последната следва да се приеме, че се претендира от плащането от 14.04.2022 г., с което е погасено единствено задължение за главница по договора и не е погасено друго задължение. Релевира възражение за прихващане между сумата от 50 лв. и незаплатената част от главницата по договора за кредит, като счита, че заплатената сума от 460 лв. следва да се разпредели за погасяване на задълженията за главница и възнаградителна лихва. Счита, че исковата молба е неоснователна за сумата над 160 лв., доколкото тези плащания са разпределени за погасяване на задължението за главница. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ....02.02.2022 г., като сключването на договора е осъществено на основание подробна информация на адрес www.minizaem.bg, в който сайт са публикувани общите условия за предоставяне на кредити от разстояние. Сочи, че сключването на договора се извършва след регистрация в сайта на дружеството, попълване на въпросник и маркиране на полето „Съгласен съм с Общите условия“, като ако кандидатът получава преддоговорна информация. Твърди, че след одобряване на кандидата последният получава на електронен адрес договорът и Общите условия към него, като потвърждаването става чрез получен уникален четири цифрен код, който се получава на посочения от потребителя телефонен номер. Сочи, че преди превеждане на сумата по кредита клиентът получава обаждане на посочения от него телефонен номер и по този начин отново потвърждава сключването на договора. Твърди, че комуникацията между страните е осъществявана чрез посочените от потребителя мобилен телефон – .... и електронна поща – ...... Твърди, че сключването на договора чрез електронна платформа е надлежно по смисъла на чл. 10 ЗПК и чл. 9 ЗПФУР и чл. 18 ЗПФУР. Сочи, че при кандидатстване за сключване на договора потребителят е изпратил снимка на личната си карта, като не са налице данни, че последната е 3 открадната, поради което счита, че следва да се приеме, че снимката е изпратена от ищцата. Сочи, че по силата на сключения между страните договор в полза на ищцата е преведена сумата от 600 лв., платима на 6 месечни погасителни вноски – всяка в размер от 100 лв., за периода от 04.03.2022 г. до 01.08.2022 г. Претендира сумата от 30 лв. – представляваща незаплатена част от вноската в размер от 100 лв. с настъпил падеж на 01.08.2022 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на насрещния иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – Д. Г. Р., е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че не е подписвала договор за кредит № ............02.02.2022 г., като не е получава договора и не е запозната с договора и общите условия. Сочи, че приложения по делото договор не е подписан с квалифициран електронен подпис, и не е налице постигнато съгласие за подписване на договора с обикновен електронен подпис. Поддържа, че представената по делото кореспонденция чрез електронна поща не обективира нейни изявления.

Твърди, че не е постигнато съгласие за начисляване на неустойка. Поддържа, че сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, като щом тази клауза е нищожна – счита последната за несъществуваща. Твърди, че не е посочен механизма за определяне на годишния процент на разходите и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени при определянето му. В този смисъл се позовава на недействителност на договора, поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Релевира възражение за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочен начинът на разпределение на вноската за погасяване на задълженията по договора. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като потребителят не е положил подпис на всяка страница от общите условия. Излага съображения за недействителност на 4 клаузата за неустойка, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както и с насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

По предявения главен иск съдът намира следното:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявения главен осъдителен иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

По делото е представен договор за предоставяне на кредит № .....02.02.2022 г., сключен между Д. Г. Р. и „Изи Финанс“ АД, в който е установено, че кредиторът поема задължение да предаде на кредитополучателя сумата от 600 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 669, 30 лв. за срок от 180 дни съгласно погасителен план, обективиран в чл. 4 от Договора.

Установен е фиксиран годишен лихвен процент от 40, 15 % и годишен процент на разходите от 48, 44 %. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е установено, че потребителят е поел задължение в срок от 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора или две физически лица – поръчители, които да отговарят на установените в договора условия. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер от 266, 52 лв. при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечения. В договора е посочено, че общият размер на задължението при непредоставяне на обезпечение е от 935, 82 лв.

В обективирания в разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договор погасителен плана се установява, че длъжникът е поел задължение за връщане на заемната сума на 6 погасителни вноски със следните падежи: 04.03.2022 г., 03.04.2022 г., 03.05.2022 г., 02.06.2022 г., 02.07.2022 г. и 01.08.2022 г. В погасителните планове е установено, че частта от вноската, дължима за покриване на главницата е от 100 лв.

Договорът не носи подпис на ищеца и на ответника, като в 5 производството по делото са изложени твърдени, че последният е сключен по реда на ЗПФУР.

В този смисъл в разпоредбата на чл. 4 а, ал. 1 от Договора е установено, че за сключване на договора не се изисква полагане на електронен подпис, като съгласието за сключване на договора за кредит се дава от потребителя чрез изпълнение на процедурата по сключване на договора за кредит и чрез устното потвърждение по време на аудиозаписа, в случай че такъв е направен.