Решение № 118 от 04.07.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. С., 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100636 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, представлявано от членовете на Управителния съвет В. Л. С., Г. М. М. и Р. Г.

Ц., чрез юрк. С. Й.-Н., против В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., община С. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповед за изпълнение, като ищецът го е инициирал, за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.06.2023 г. По постъпилото заявление (изпратено по компетентност на Районен съд Своге) е образувано ч.гр.д. № 431/2023 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 266 от 25.07.2023 г. за следните суми: сумата от 850,28 лева – главница, представляваща цената с ДДС на електрическа енергия, за която е издадена фактура № 0003292015/24.11.2020 г., дължима при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в обект „апартамент“ в с. Е., община М., ул. „...“ № , за абонатен № 7222808214, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 30.04.2019 г. (ПИКЕЕ), за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г., ведно със законна 1 лихва върху главницата, считано от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 214,87 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 08.12.2020 г. до 26.05.2023 г.; разноски по делото в общ размер 75 лева, от които 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, и 25 лева – заплатена държавна такса. В исковата молба се твърди, че ищецът е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия – западна България. За процесния обект на ответника – апартамент, находящ се в с. Е., община М., ул.

„...“ № , е направена проверка по реда на ПИКЕЕ. Установено е, че абонатът е с прекъснато ел. захранване, констатирана е промяна в схемата на свързване – направено присъединение преди мерене на височина към фазов и нулев проводник, захранващ таблото ПВ-А2-10 мм2 с мостов кабел ПВВМБ22х6мм2 (фаза и нула), като, от друга страна, присъединението влиза в апартамента и цялата консумирана ел. енергия по него не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от абоната. Съставен е констативен протокол (КП) № 3031748/17.11.2020 г., изпратен на ответника с писмо с изх. № NTZ150917/18.11.2020 г. Въз основа на констативния протокол е извършено преизчисление на сметката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от 17.08.2020 г. до 17.11.2020 г., като за начислената сума за главница е издадена горепосочената фактура. Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 850,28 лева – главница, представляваща цената с ДДС на електрическа енергия, за която е издадена фактура № 0003292015/24.11.2020 г., дължима при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в обект „апартамент“ в с. Е., община М., ул. „...“ № , на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.11.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 214,87 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 08.12.2020 г. до 26.05.2023 г., за които суми се твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 431/2023 г. по описа на Районен съд Своге. Претендира се присъждане на разноски за производството.

С Разпореждане от 31.10.2023 г. съдът е указал на дружеството-ищец, чрез пълномощника, в едноседмичен срок да отстрани констатирана нередовност на исковата молба, а именно да обоснове правния си интерес от предявяване на установителния иск за главница за периода от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г., доколкото съгласно заповедта за изпълнение главницата от 850,28 лева представлява цената с ДДС на електрическа енергия, дължима при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в процесния обект, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г., каквото е и искането на заявителя в заявлението по чл. 410 от ГПК, като има предвид, че пълната идентичност по основание и размер на вземанията, заявени в заповедното производство с тези, предмет на исковото производство по чл.

422 от ГПК, е условие за допустимостта на предявените искове.

2

Разпореждането е връчено на 09.11.2023 г., като в указания едноседмичен срок нередовността на исковата молба не е отстранена. Това е така, тъй като с постъпилата на 20.11.2023 г. от пълномощника на ищцовото дружество молба продължава да се твърди, че главницата, за която е подадена исковата молба е дължима за периода от 17.08.2020 г. до 17.11.2020 г., доколкото не е извършена корекция на последния.

Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК изискват идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, защото с последния се цели да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че съществува не кое да е вземане, а именно вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, като исковото производство по чл.

422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство, с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение при уважен установителен иск, а със сила на пресъдено нещо – решението по иска по чл.

422 от ГПК. По настоящото дело, досежно претенцията за главница за периода от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г., чийто размер според вещото лице (стр. 5 от протокол от о.с.з. от 17.02.2025 г.) по неоспореното от страните и приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза възлиза на 283,44 лева (представляващо разликата между претендираната сума от 850,28 лева и начислената за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г. сума в размер на 566,84 лева), липсва идентичност на основанието, доколкото заповедта за изпълнение е издадена за вземане, дължимо за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г. – така както е поискано и в заявлението по чл. 410 от ГПК, а в настоящото производство се иска да бъде признато за установено, че съществува вземане и за друг период – от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г., за каквото вземане липсва издадена заповед за изпълнение. Трайната е съдебната практика, според която периодът на претенцията е част от основанието (напр.

Определение № 1096 от 07.08.2015 г. по гр. д. № 663/2015 г. на Софийски окръжен съд). Издадената от ищцовото дружество фактура единствено може да служи за удостоверяване на отразената в нея счетоводна операция, но самата тя и посочването й в заявлението, респ. в заповедта за изпълнение и исковата молба, няма никакво отношение към основанието на вземането, заявено в заповедното производство като дължимо за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г. Тази фактура дори не е била приложена към заявлението по чл. 410 от ГПК. В т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане за периода от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г. за сумата в размер на 283,44 лева, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед 3 естеството на тази защита. Ето защо производството по делото следва да се прекрати в частта за претенцията за главница за разликата над сумата в размер на 566,84 лева до пълния претендиран размер от 850,28 лева и за периода от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г., тъй като така предявеният иск в тази му част е недопустим, а исковата молба в същата част следва да се върне.

Съгласно приетото в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедта за изпълнение следва да се обезсили в частта, за разликата над сумата в размер на 566,84 лева до пълния претендиран размер от 850,28 лева, защото не е предявен иск за тази разлика, която да представлява главница, начислена на посоченото в заявлението по чл.

410 от ГПК основание – цената с ДДС на електрическа енергия, дължима при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в процесния обект, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г.

В останалата част исковете са допустими, включително за пълният размер на мораторната лихва, доколкото периодът, за който се претендира същата със заявлението по чл. 410 от ГПК съответства на посочения в исковата молба, а въпросът за нейния размер, с оглед по-малкия размер на главницата, е въпрос на основателност на предявения иск за мораторна лихва.

От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се излага, че исковете са неоснователни, като се оспорва и описаната в исковата молба фактическа обстановка. Ответникът представя Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том VI, дело № 1205 от 23.06.2005 г. на Съдия по вписванията с район на действие Районен съд Мездра, с което обосновава твърдението си, че не той, а трето за делото лице е собственик на апартамента. Твърди, че е ползвал този апартамент по силата на наемно правоотношение през периода от 2003 г. до м. юли 2007 г., от когато не го ползва, не го е посещавал, не знае кой живее в същия и кой е извършил твърдяната от ищеца промяна в схемата на свързване към ел. мрежа. На следващо място счита, че ищецът няма материалноправна легитимация да предяви исковете, предмет на настоящото производство. Възразява, че отговорността на потребителите на ел. енергия в подобни случаи е обективна и безвиновна. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са трима свидетели, приложено е ч.гр.д. № 431/2023 г. по описа на Районен съд Своге, назначена е и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна: