Определение № 1500 от 15.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 826/2023
- Вид
- Определение № 1500
- Подписан
- 15.12.2023
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 4, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 395, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1500 гр. Стара Загора, 15.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500826 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на Р. Ж. Б., чрез адв. С.
П. против определение № 2306 от 13.09.2023г., постановено по ч. гр.д. № 3742/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което съдът прекратява пред себе си производството по делото и го изпраща на надлежния по правилата на подсъдността, родово и местно компетентен Софийски градски съд.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно съдът приел, че материалния интерес по договора за заем бил за сума над 25 000 лв. и бъдещият иск следвало да бъде предявен пред окръжен съд. Счита, че бъдещият иск бил за прогласяване на нищожност на частен писмен документ, а не за установяване или присъждане на материален интерес. В този случай счита, че исковете подлежали на разглеждане като първа инстанция на районен съд. Допустимо било това да е РС - Стара Загора, тъй като постоянния и настоящия адрес на ищеца бил в Стара Загора. Счита, че ищецът бил физическо лице – потребител въпреки, че поел солидарна отговорност по процесния договор за заем. Цитира чл. 390, ал.1 ГПК и счита, че молбата за обезпечение на бъдещ иск било допустимо да бъде разгледана от РС – Стара Загора, като било допустимо ищецът да упражни правата по чл.
116 и чл. 113 ГПК.
Моли съдът да отмени обжалваното определение и да се постанови 1 друго, с което да се допусне обезпечение на бъдещ иск, чрез обезпечителна мярка- частично спиране на изпълнение на принудителните действия по изп. д. № 1383/2014г. по описа на ЧСИ М.П., по отношение на изп. действия, насочени срещу ½ ид. част от описания в молбата недвижим имот, находящ се в гр.С., ***.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт по подсъдността, поради което на основане чл. 121 ГПК е допустима. Внесена е дължимата държавна такса за въззивно частно производство.
Производството по ч. гр.д.№ 3742/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск от Р. Ж. Б. срещу И.к. АД гр.В., „Р.П.“ ЕООД с. Б., ***, „Е.п.“ ЕООД гр.С., „Л.П.“ ЕООД гр.С.. Посоченият от молителя бъдещият иск е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, без цена на иска, за обявяване за нищожен, като привиден, на договор за заем от 18.01.2011 г., срещу ответниците „И.к.“ АД, „Р.П.“ ЕООД, „Е.п.“ ЕООД и „Л.п.“ ЕООД. Поисканата обезпечителна мярка е „спиране на извършване на принудителни изпълнителни действия по висящото пред ЧСИ М.П., рег. № 851 при КЧСИ, изпълнително дело № 1383/2014г. само и единствено в частта му, в която същите са насочени срещу имущество, което е съдебно признато и установено, че е собственост на молителя, само и единствено по отношение на взискателя „И.к.“ АД, а именно: срещу ½ идеална част от апартамент № 13, находящ се в гр. С., СО, ***, с идентификатор ***.
За да постанови определението си в този смисъл, Старозагорският районен съд е намерил, че настоящото дело не му е родово и местно подсъдно.
Според районния съд, специалната норма на чл. 390, ал. 4, изр. 1 ГПК, предвижда, че молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово-компетентния съд по мястото на изпълнението. Според нормата на чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, а според нормата на чл. 69, ал. 1, т.
4 ГПК, цената на иска за съществуване на договор се определя от стойността на този договор.
В случая бъдещият иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за обявяване нищожността на приложения договор за заем от 18.01.2011 г., който молителят възнамерява да предяви и иска да обезпечи, е за съществуване на 2 този договор по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. При това положение цената му се определя от стойността на същия договор и е равна на сбора от предоставената с него в заем сума от 50000 лева и уговорената в чл. 11 за ползването й възнаградителна лихва от 12 % годишно - 690.41 лева за уговорения в договора период на ползването й от 18.01.2011 г. до 28.02.2011 г. СтРС е приел, че въпреки, че молителят не е посочил изрично в молбата си цената на този бъдещ иск, който възнамерява да предяви и иска за обезпечи, което е негово задължение, съгласно чл. 395, ал. 1, изр. 1 ГПК, същата по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е 50690.41 лева. Този бъдещ иск не е за издръжка, за разрешаване на трудов спор, нито за вземане по акт за начет по смисъла на чл. 104, т. 4 ГПК, а в същото време цената му е над 25 000 лева.
При това положение, според правилото на чл. 104, т. 4 ГПК, родово компетентен да го разгледа и реши, като първа инстанция, е съответния окръжен съд, който поради това е родово компетентен да разгледа и молбата за обезпечаването му.
СтРС счита, че предвид поисканата обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1383/2014г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ и район на действие - района на Софийски градски съд, според специалната норма на чл. 390, ал. 4, изр. 1 ГПК, дерогираща общата такава на чл. 390, ал. 1 ГПК, сезираният с молбата за обезпечаването му Старозагорски районен съд, не е и местно компетентен да я разгледа и реши. Родово и местно компетентен да разгледа и реши тази молба е Софийски градски съд, защото той е родово компетентен съгласно чл. 104, т. 4, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК да разгледа като първа инстанция бъдещият иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, с цена 50 690.41 лева, който молителят възнамерява да предяви и иска със същата да обезпечи, и в неговият съдебен район е местоизпълнението по изпълнително дело № 20148510401383 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ и район на действие - района на Софийски градски съд, чието спиране се иска със същата молба за обезпечаването му.
Съдът е приел, че за родовата и местна подсъдност в настоящото обезпечително производство съдът следи служебно, защото се развива едностранно.
По тези съображения Старозагорският районен съд е намерил, че не е родово и местно компетентен да разгледа молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с която е сезиран. Прекратил е пред себе си образуваното за разглеждането й производство по настоящото дело и го е изпратил на надлежния по правилата на подсъдността, родово и местно компетентен Софийски градски съд.
Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, изложени в обжалваното определение. Разпоредбата на чл. 390, ал. 4, изр. 1 ГПК, предвижда, че молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на 3 изпълнението се подава до родово-компетентния съд по мястото на изпълнението. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, предвижда, че цената на иска за съществуване на договор се определя от стойността на този договор. В случая според от изложеното в молбата за обезпечение на молителя, е видно, че бъдещият иск е с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за обявяване нищожността на приложения договор за заем от 18.01.2011 г. Искът, който молителят смята да предяви и иск да обезпечи е за съществуване на договор по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. При това положение цената му се определя от стойността на същия договор.
Стойността на процесния договор се определя от сбора от предоставената с него в заем сума от 50000 лева и уговорената в чл. 11 за ползването й възнаградителна лихва от 12 % годишно. Тъй като бъдещият иск не попада сред изключенията, предвидени в чл. 104, т.4 ГПК - не е за издръжка, за разрешаване на трудов спор, нито за вземане по акт за начет и цената му е над 25 000 лева, родово компетентен да го разгледа и реши, като първа инстанция, е съответния окръжен съд, който поради това е родово компетентен да разгледа и молбата за обезпечаването му.
Доколкото исканата от молителя обезпечителна мярка е спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1383/2014г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ и район на действие - района на Софийски градски съд, специалната разпоредбата на чл. 390, ал. 4, изр. 1 ГПК, която дерогира приложението на чл. 390, ал. 1 ГПК, предвижда, че родово и местно компетентен да разгледа и реши тази молба е Софийски градски съд. Неговата родова компетентност е по чл. 104, т. 4, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК да разгледа като първа инстанция бъдещият иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, с цена над 25 000 лева, който молителят смята да предяви и иска със същата да обезпечи. От друга страна, в неговият съдебен район е и местоизпълнението по изпълнително дело № 20148510401383 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ и район на действие - района на Софийски градски съд, чието спиране се иска с молбата за обезпечение.
Правилно СтРС е приел, че за родовата и местна подсъдност в настоящото обезпечително производство съдът следи служебно, защото се развива едностранно.
Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното определение на Старозагорския районен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 1 и 2 ГПК, 4
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2306 от 13.09.2023г., постановено по ч. гр.д. № 3742/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС гр.С., при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5