Определение № 212 от 16.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело № 20261100200174 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 417, ал. 2 от НПК.

Постъпила е жалба от адв. М. Ч. - БАК, защитник на К. П. Я.

(понастоящем в Затвора гр. Сливен) срещу: Постановление за отказ за приравняване на мярка „условна гаранция” от Окръжна прокуратура – Бургас на основание чл. 417, ал.2 от НПК по изп. пр. № DP - 00096/2021 год. на ОП Бургас.

В жалбата се твърди, че К. П. Я., която е понастоящем в Затвора гр.

Сливен и е осъдена на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ при първоначален общ режим по НОХД № 12б/2014г. по описа на СНС - закрит , изм. с присъда № 4 по ВНОХД № 156/2016Г. на АСНС - закрит и изменена с Решение № 59/17.09.2021г, по нак. дело № 232/2020г. на ВКС, в сила от 17.09.2021г., е била с мярка за неотклонение „задържане по стража" за периода от 20.06.2014г. до 01.08.2014г., и от 16.01.2015г. до 29.07.2015г., както и с мярка за неотклонение „Домашен арест” за периода 01.08.2014г. – 04.11.2014г.

Изложени са обстоятелства досежно издадената спрямо Я. Заповед за арест на 15.08.2023г., като се сочи, че същата е била арестувана на 06.12.2023г. и се е явила пред Уестминстърския магистратски съд, който е постановил „задържане под условна гаранция“ с поставяне на електронна гривна.

Посочено е, че въпросната мярка във Великобритания е била за периода от 06.12.2023г. до 10.09.2025г., като Окръжна прокуратура – Бургас е отказала да приравни тази мярка към мярката за неотклонение „домашен арест” по смисъла на чл. 62 от НПК и да приспадне периода от наказанието „Лишаване от свобода“, което тя изтърпява в момента в Затвора в гр. Сливен.

В жалбата са изложени съображения, че наложената мярка за процесуална принуда съответства на мярка за неотклонение „Домашен арест“ по българският НПК. Според защитникът, обстоятелството, че Я. е следвало да носи постоянно електронна гривна, само по себе си е достатъчно за да се 1 приеме, че същото ограничава в по-голям обем права на осъдения. Според защитата, тази мярка за ненапускане на адреса в определен часови диапазон, съчетана и с допълнителните мерки, които английският съд е постановил, допълнително са утежнявали положението на последната.

Иска се да се приеме, че всички мерки, които са били наложени на Я., приети в тяхната съвкупност се приравняват на българската мярка за неотклонение „Домашен арест“, респ. този срок да се приспадне при изпълнението на присъдата й.

В заключение се иска отмяната на Постановлението от 05.11.2025г. на Окръжна прокуратура - Бургас, като незаконосъобразно, и Софийски градски съд да приравни мярката „условна гаранция“ наложена от Уестминстърския магистратски съд, Великобритания на К. П. Я., ЕГН **********, на мярка за неотклонение „домашен арест“ по смисъла на чл. 62 от НПК и времето, през което е била търпяла тази мярка се приспадне от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 126/2014г. по описа на СНС - закрит , изм. с присъда № 4 по ВНОХД № 156/2016г. на АСНС - закрит и изменена с Решение № 59/17.09.2021Г. по нак. дело № 232/2020г. на ВКС, в сила от 17.09.2021г., в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Към жалбата е приложена цитираната присъдна преписка.

Софийският градски съд, НО, 36 с-в след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е отправена от лице имащо правен интерес и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Доколкото по делото липсват известия за доставяне, Съдът приема в полза на жалбоподателя, че жалбата е депозирана в рамките на законоустановения 7-дневен срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и обсъди събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на осъдената К. П. Я. е влязла в сила присъда по НОХД № 126/2014г. по описа на СНС - закрит, изм. с присъда № 4 по ВНОХД № 156/2016г. на АСНС - закрит и изменена с Решение № 59/17.09.2021Г. по нак. дело № 232/2020г. на ВКС, в сила от 17.09.2021г., като същата е призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 и чл. 354а ал. 1, пр. 1 от НК, като й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим на изтърпяване.

Присъдата е била изпратена за привеждане в изпълнение на БОП.

От присъдната преписка се установява, че К. П. Я. е постъпила за изтърпяване на горното наказание в затвора Сливен на 11.09.2025г. От наложеното наказание „Лишаване от свобода“, по отношение на Я. е било приспаднато по реда на чл. 59, ал.1 от НК времето, през което същата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 20.06.2014 г. до 01.08.2014 г. и от 16.01.2015 г. до 29.07.2015 г. и с мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 01.08.2014 г. до 04.11.2014 г.

2

При постъпване в затвора, осъдената Я. е декларирала, че е била задържана в изпълнение на Европейската заповед за арест от английските власти през месец декември 2023 г., като й е била наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“ с право на излизане на работа, чието изпълнение е продължило до 10.09.2025 г.

С постановление от 05.12.2025г. прокурор при ОП-Бургас е отказал да приравни мярката „условна гаранция“, наложена в Англия за времето от 06.12.2023г. до 10.09.2025г. на К. П. Я. към за неотклонение „домашен арест“ по чл. 62 от НПК и да приспадне същата от наказанието „Лишаване от свобода“ по присъда от 04.02.2016г. по НОХД № 126/2014г. по описа на СНС закрит, с която е наложено наказание в размер на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ по реда на чл. 59, ал.1, т.2 от НК. Цитираното постановление от 05.12.2025г. е било обжалвано, като с определение от 25.11.2025г. постановено по НЧД № 7785/2025г. по описа на СГС, НО, 36-ти състав постановлението е било отменено, а изпълнителната преписка е била върната на ОП - Бургас за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на определението. Съдът е констатирал, че прокурорът се е произнесъл по депозираната молба без да е изяснил в пълното обстоятелствата, които се сочат и са направени изводи почиващи на предположения и кореспонденция. Дадени са указания са изискването на Решението за екстрадиция, постановено от Уестминстърския магистратски съд, Великобритания, за да се установи времето на задържане, каква точно мярка е била изпълнявана по отношение на Я. и дали твърдяната „условна гаранция“ се приравнява на мярката за процесуална принуда „Домашен арест“ или друга пробационна мярка.

Видно от материалите по изпълнителната преписка, прокурорът е изпълнил дадените от съда указания, като е изпратил запитване до компетентните органи на Кралство Великобритания за изпращане на Решението за екстрадиция, постановено от Уестминстърския магистратски съд, както и за времето на задържане във Великобритания в предварителния арест, и каква мярка за неотклонение е била изпълнявана по отношение на К.

Я. – нейния характер и ограничения.

В отговор е получено Уведомление за определяне на условията за освобождаване под гаранция при екстрадиция от Централен магистратски съд на Лондон – заседаващ в магистратски съд на Уестминстър Централен Лондон – Международна юрисдикция. В цитирания документ подробно са описани условията и ограниченията, които Я. е следвало да търпи до екстрадицията си.

С постановление 18.12.2025г. прокурор при ОП-Бургас е отказал да приравни мярката „условна гаранция“, наложена в Англия за времето от 08.12.2023г. до 10.09.2025г. на К. П. Я. към за неотклонение „домашен арест“ по чл. 62 от НПК и да приспадне същата от наказанието „Лишаване от свобода“ по присъда от 04.02.2016г. по НОХД № 126/2014г. по описа на СНС закри, с която е наложено наказание в размер на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ по реда на чл. 59, ал.1, т.2 от НК.

Съдът намира, че дадените с предходното му определение указания са 3 били надлежно изпълнени. Налице е акт от страна на великобританските власти, от които е видно същината на търпяната от Я. мярка, условията наложени по нея и причините за налагането им. Съдът намира за правилен извода на прокурора, че така цитираната гаранция не припокрива в цялост признаците на мярката за неотклонение „Домашен арест“ по смисъла на чл.

62, ал.1 от НК. Видно от поставените условия, в действителност Я. е търпяла ограничения относно напускането на адреса си, но това е било само в определен часови диапазон, като през останалото време е имала право на свободно придвижване, включително и на правото да упражнява трудова дейност. Мярката за неотклонение „Домашен арест“ по смисъла на българското законодателство е значително по-тежка и репресивна мярка. С нея се налага цялостна забрана на обвиняемия да напуска адреса, на който се изпълнява мярката без надлежно разрешение от съответния орган. Останалите описани условия, които са били поставени на Я. безспорно също са представлявали вид ограничения за нея, но по същината си те не припокриват признаците на „Домашен арест“. Задържането на паспорта й, забраната да влиза/отива в международни транспортни центрове и да кандидатства или притежава международни пътни документи могат да бъдат приравнени към мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страна“ по смисъла на чл. 68, ал.1 от НК. Безспорно Я. е търпяла ограничения спрямо личността й в периода на наложената „условна гаранция“, но същите не са с характера и интензитета на „Домашен арест“ по смисъла на чл. 62, ал.1 от НК.

Следва да се посочи, че с налагането на тези условия, великобританските власти са имали за цел да обезпечат участието на Я. в производството по екстрадиция.

В обобщен план, съдът намира за необходимо да посочи, че мярката „Домашен арест“ е вид форма на задържане /фактическо лишаване от свобода, макар и извън местата за лишаване от свобода/, докато при „условната гаранция“, лицето получава освобождаване от задържане срещу задължението да спазва определени условия. Дори и при наложените спрямо Я. условия вечерен час и електронна гривна, не се достига до пълно ограничаване на правото й на свобода. В случая двете понятия не са функционално еквивалентни, поради което и няма как да бъдат приравнени.

Имайки предвид горното и на основание чл. 417, ал. 2 НПК, Софийският градски съд, НО, 36 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от адв. М. Ч. - БАК, защитник на К.

П. Я. (понастоящем в Затвора гр. Сливен) срещу Постановление от 18.12.2025 год. за отказ за приравняване на мярка „условна гаранция” от Окръжна прокуратура – Бургас на основание чл. 417, ал.2 от НПК по изп. пр. № DP 00096/2021 год. на ОП - Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за отказ за приравняване на мярка „условна гаранция” на Окръжна прокуратура – Бургас основание чл. 417, ал.2 4 от НПК по изп. пр. № DP - 00096/2021 год. на ОП – Бургас.

Връща изпълнителна преписка № DP - 00096/2021 год. на ОП – Бургас.

Препис от определението да се изпрати на адв. М. Ч. - БАК, защитник на К. П. Я..

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5