Решение № 238 от 06.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000082 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260659 от 02.11.2022 г. по т.д. № 1787/19 г. СГС, ТО, VI - 22 състав е отхвърлил предявените от И. Б. Р. – Л. срещу „Издателство Захари Стоянов“ ЕООД искове да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки” издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1190-8, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки” издание 2017 г., ISBN 978-954-09- 1190-8, преработените от Н. Р. български народни приказки със заглавия: „Най-хубавата на света”, „Кушкундалево”, „Исполинът със златни коси”, „Момък и три самодиви”, „Вампирова булка”, „Подмладителна вода”, „Хитреци и крадци”, „Дяволски чирак”, ,Двама братя”, „Сиромах и царска дъщеря”, „Глупава хубавица”, „Змейова булка”, „Златното птиче”, „Ненаситно око”, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер от 300 лева; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Приказки от цял свят ” издание 2017 г., ISBN 978-95409-1151-9, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Приказки от цял свят" издание 2017 г., ISBN 978-954- 09-1151-9, преработените от Н. Р. чуждестранни народни приказки със заглавия: „Царят на въздушните духове” /френска приказка/, „Василиса хубавица” /руска приказка/, „Къде е щастието” /полска 1 приказка/, „Килимът на княза” /арменска приказка/, „Русалката от синия извор” /немска приказка/, „Иван ковача” /руска приказка/, „Овчарчето и джуджетата” /шведска приказка/, „Бялата мома” /японска приказка/, „Търговец и дяволи” /татарска приказка/, „Кумчо вълчо” /сръбска приказка/, „Златното гърне” /немска приказка/, „Безстрашният клисар” /естонска приказка/, „Опърничева жена” /финландска приказка/, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Н. И. Р., починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-95409-1190-8, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09- 1190-8, литературно произведение „Предговор” с автор Б. Р., без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р., починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б. Р. със заглавие „Лека ни пръст. Мир на праха ни”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2008 г., ISBN 978-954-09-0190-9, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р., починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б. Р. със заглавие „Писмо от мъртвец”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2009 г., ISBN 978-954-090342-2, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н.

Р., починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева; да бъде признато за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и имущественото право по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е разпространил стихове със заглавия: „На осем години”, „Разговор”, „Близнак”, „На път”, „Стъпка по стъпка”, „Майчинство”, „Ден за почит”, „Облачно”, „Страшният съд”, „Епилог” чрез разпространение на екземпляри от стихосбирката „И аз вървях през вятъра насрещен”, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р., починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева и е осъдил И. Б. Р. – Л. да заплати на „Издателство Захари Стоянов“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски в производството в размер на 5240, 00 лв.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата в първоинстанционното 2 производство – И. Б. Р. – Л., който го обжалва в срок с оплаквания неправилност, предпоставена от допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Посочва, че правните доводи на съда са неправилни и изведени в противоречие на текстовете на чл. 32 и чл. 33 от ЗАПСП, по отношение на претенциите на ищцата за наследените авторски права на Н. Р..

Твърди, че посочената разпоредба на чл. 33 от ЗАПСП не установява „принцип на еднократно наследяване“, противно на приетото от първоинстанционния съд, като в този смисъл направеното тълкуване на посочената разпоредба от първостепенния съд е неправилно. Излага, че в исторически аспект нормата на чл. 18, ал. 3 от ЗАП (отм.) урежда, т.нар. „еднократно наследяване“, но чл. 33 от ЗАПСП не възпроизвежда отменената разпоредба, а напротив отрича, уреденото с нея „еднократно наследяване“. На следващо място излага, че правните изводи на съда за липсата на извършени от ответното дружество нарушения на наследените авторски права на ищцата по отношение на Б. Р. са необосновани, предвид събраните по делото доказателства и са изведени в противоречие с разпоредбите на ЗАПСП. Твърди, че неправилно първостепенният съд е отхвърлил предявените искове, като е възприел свидетелските показания на Д. – М. Р. и С. Р., в посока на това, че от тях се установявала волята на автора на процесните произведения. Посочва, че при липса на издателски договор в писмена форма за действителност по чл. 46 от ЗАПСП между Б. Р. и ответното издателство, свидетелските показания нямат никаква стойност, противно на приетото от съда. Излага, че е недопустимо със свидетелски показания да се доказва наличието на сключен издателски договор приживе от Б. Р. с ответното дружество.

На следващо място твърди, че необосновано първоинстанционния съд е приел, че не е налице нарушение на наследеното от ищцата авторско право на Б. Р. по отношение на произведенията: „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ и „Писмо от мъртвец“. Твърди, че по отношение на тези произведения не се установи по делото да е налице формално мнозинство от наследниците, тъй като единствено преживялата съпруга, без да е подписан договор и без да е уведомила трите дъщери на покойния автор е предоставила на ответното дружество ръкописите на процесните произведения. На последно място излага, че по отношение на претенциите на ищцата за стихосбирката „И аз вървях през вятъра насрещен“ са налице доказателства, че ответното издателство е получило като дарение 200 броя от посочената стихосбирка, от които е продало 29 броя, т.е. налице е разгласяване и разпространение. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият - „Издателство Захари Стоянов“ ЕООД е представил отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, с подробно изложени мотиви.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от И. Б.

Р. – Л. срещу „Издателство Захари Стоянов“ ЕООД с искане да бъде признато за установено между страните: че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал.

2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки” издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1190-8, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки“ издание 2017 г., ISBN 978-954-09- 11908, преработените от Н. Р. български народни приказки със заглавия: „Най-хубавата на света”, „Кушкундалево”, „Исполинът със златни коси”, „Момък и три самодиви”, 3

„Вампирова булка”, „Подмладителна вода”, „Хитреци и крадци”, „Дяволски чирак”, ,Двама братя”, „Сиромах и царска дъщеря”, „Глупава хубавица”, „Змейова булка”, „Златното птиче”, „Ненаситно око”, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Н. И. Р. , починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер от 300 лева; да признае за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл.

11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Приказки от цял свят ” издание 2017 г., ISBN 978-954-09-1151-9, възпроизвел и разпространил чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Приказки от цял свят" издание 2017 г., ISBN 978-954- 09-1151-9, преработените от Н. Р. чуждестранни народни приказки със заглавия: „Царят на въздушните духове” /френска приказка/, „Василиса хубавица” /руска приказка/, „Къде е щастието” /полска приказка/, „Килимът на княза” /арменска приказка/, „Русалката от синия извор” /немска приказка/, „Иван ковача” /руска приказка/, „Овчарчето и джуджетата” /шведска приказка/, „Бялата мома” /японска приказка/, „Търговец и дяволи” /татарска приказка/, „Кумчо вълчо” /сръбска приказка/, „Златното гърне” /немска приказка/, „Безстрашният клисар” /естонска приказка/, „Опърничева жена” /финландска приказка/, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Н. И. Р. , починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева; да признае за установено между страните, че ответникът е нарушил имуществените авторски права по чл. 11, ал. 2 и чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, като е включил в сборник „Български приказки”, издание 2017г., с ISBN 978-95409-1190-8, възпроизвел и разпространил, чрез възпроизвеждане и разпространение на сборник „Български приказки”, издание 2017 г., с ISBN 978-954-09- 1190-8, литературно произведение „Предговор” с автор Б. Р. , без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р. , починал на ******** г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева; да признае за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б. Р. със заглавие „Лека ни пръст. Мир на праха ни”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2008г., ISBN 978-954-09-0190-9, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н. Р. , починал на ********г., като осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за това нарушение за нанесените неимуществени вреди в частично предявен размер от 1000 лева, при размер на цялото вземане от 8333 лева и обезщетение за това нарушение за нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева; да признае за установено между страните, че ответникът е нарушил неимущественото право на разгласяване по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на неразгласено към 2008 г. литературно произведение на Б. Р. със заглавие „Писмо от мъртвец”, и имуществените права на възпроизвеждане и разпространение по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от произведението в издание 2009 г., ISBN 978-954-090342-2, без съгласието на ищцата, в качеството на сънаследник на авторските права на Б. Н.