Решение № 542 от 18.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Варна, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110200042 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на „Зиб строй груп“ ЕООД, ЕИК 203890064, представлявано от управителя Б.И.Я., против Наказателно постановление № 23-0000683, издадено на 20.07.2020г. от ИД Директор на РД „АА" - гр. Варна, с което на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, приема се, че отразяването в НП, че процесният водач не отговаря на изискванията за психологическа годност е само правен извод, като се сочи, че в АУАН и НП не е отразено, че водачът няма издадено удостоверение за психологическа годност и в този смисъл се твърди, че липсва описание на нарушението, с което е било ограничено правото на защита на нарушителя и изводът за извършено нарушение от дружеството е само правен, без да е подкрепен с доказателства. Визира се липса на мотиви относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и се излагат аргументи относно приложимостта именно на тази правна норма и се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД"АА"Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено 1 процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През 2021 г. на дружеството – жалбоподател „Зиб строй груп“ ЕООД, ЕИК 203890064, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари с № 17436, била извършена комплексна проверка от длъжностно лице към РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, св.К.К.. В хода на проверката, проверяващия инспектор констатирал, че на 02.10.2020 год. в гр. Варна, дружеството е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари, извършен с товарен автомобил марка "Скания", кат. N3 с , per. № СВ 69-22 КХ, видно от пътен лист № 1064/02.10.2020 год., товарителница № 7215, информация от дигитален тагограф, с водач представляващия дружеството – Д.А.М., ЕГН **********, без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.

1, т. 2 от ЗДвП . От извършената от проверяващия инспектор на 09.06.21 г. справка в регистъра за психологическа годност, било констатирано, че водачът М. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 28.09.2020 г. до 21.02.2021 г.

Било констатирано още, че в този период Д. М. е извършил множество превози.

При горните констатации на 04.06.2021 год. срещу въззивното дружество от св. К.К. бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в гр. Варна на 02.10.2020 год..

Актът бил предявен още същия ден на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражение.

В срока по чл. 44 от ЗАНН били подадени писмени възражения пред АНО.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Главен експерт в Отдел „Контрол“ в РД

"Автомобилна администрация" –гр. Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7а., ал.2, пр.3 от ЗАвП.

Наказателното постановление било връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице на 01.11.2021 г. Жалбата срещу НП е била депозирана в деловодството на РД "АА"-Варна, пред наказващия орган на 09.11.2021 г., което е видно от вх. номер поставен в РД "АА"- Варна.

Съдът напълно кредитира показанията на св. К.К. и св.Б.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира напълно и писмените материали по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Главен инспектор в Отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно приетата по 2 делото заповед , като АУАН също е съставен от компетентно лице- старши инспектор РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

В конкретния случай съдът намира, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните всички изискуеми реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма.

Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение, както и мястото на което е допуснато нарушението – седалището на дружеството. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни факти, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия.

Ясно и категорично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай АНО и актосъставителя са индивидуализирали неправомерното поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен превоз на товари от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност в периода от 28.09.2020 г. до 21.02.2021 г. Предвид горното съдът намира, че в АУАН и НП са посочени всички данни, касаещи съставомерните признаци на нарушението, включително на кои изисквания съгласно нормата на чл.7, ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът /за психологическа годност-липса на валидно удостоверение за психологическа годност/, по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което фактите, касаещи съставомерните признаци на нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивното дружество, фигурират недвусмислено.

В конкретния случай органът се е позовал на разпоредбата на чл. 7а ал. 2 пр. трето от ЗАвП и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . Според първия текст, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б., ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . Анализът на разпоредбата сочи на извод, че изискването вменено на превозвача да не допусне водач да управлява МПС без да отговаря на изискванията за психологическа отговорност, е разпоредено още в тази законова разпоредба.

Нейният препращащ характер е безспорен, но в разпоредбите на упоменатите в чл. 7а ал. 2 от ЗАвП Наредби, са регламентирани изисквания, отнасящи се до водачите, а не до превозвача. Достатъчно е, че в диспозицията на чл. 7а ал. 2 от закона изрично е упоменат видът на транспорта и лицето, което следва да понесе административнонаказателната отговорност в случаите, когато се установи, че негов водач осъществява транспорт без да отговаря на изискванията за психологическа годност.

За пълнота на изложението и с оглед конкретните доводи в тази връзка, наведени в жалба ще бъде отбелязано, че уредбата в издадената на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, в която са регламентирани изискванията за психологическа годност по отношение на водачите на МПС е ирелевантна, тъй като от съдържанието на чл. 1, ал. 1 се установява, че извън обхвата на регулиране остават извършваните от водачите превози на товари за собствена сметка, какъвто е процесният случай. С оглед тази регламентация, изискването вменено в чл. 8, ал. 1 от наредбата, според което при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на превозно средство, водачите представят удостоверение за психологическа годност, е 3 неотносимо при извършването на превози на пътници и товари за собствена сметка.

Приложното му поле обхваща само изрично посочените в разпоредбата таксиметрови превози и обществени превози на пътници и товари.

Съгласно чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата . Задължението е въведено за дружествата-лицензирани превозвачи, установени на територията на Република България.

Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата , видно от § 35, т.3 от последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.

В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба № 36/10.05.2006 година за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспоспособност за управление на МПС и т.н Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: 4. водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари; А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.