Решение № 11 от 13.01.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. К., 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Д. П. М. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20211850200065 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Р. БЛ. БЛ., ЕГН ********** от гр. К., подадена чрез упълномощен представител – адвокат Л.С. Д. – М. от САК против Електронен фиш серия К № 2621719, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като го счита за незаконосъобразен, поради което иска отмяната му.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на ЕФ, като се твърди, че същият следва да съдържа реквизитите – данни, изискуеми по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН. Твърди незаконосъобразност на използваните мобилни радарни системи TFR -1М, след като същите не отговарят на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно да са напълно автоматизирани и работят без намеса на обслужващите ги лице, като за конкретните системи счита, че следва водачите да бъдат спирани и да се съставя акт по общия ред. Счита, че липсата на предвиден, конкретно упълномощен орган да издава ЕФ довежда до загуба на качеството му на официален документ, издаден от орган в кръга на неговата компетентност.

Твърди, че нарушението е заснето с радарна система без снимков материал, което счита за нарушение, както и водещо до невъзможност да бъде убеден, че именно той е управлявал автомобила. Твърди незаконосъобразност, изразяваща се в невръчване на ЕФ по надлежен ред.

Оспорва законността на използваното техническо средство – радарна система.

Изразява становище, че липсата на конкретен издател на ЕФ го лишава от 1 характеристиките на административен акт, съдържащ волеизяление, засягащо правната сфера на трети лица.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и упълномощения представител, като писмено се излагат допълнителни аргументи – че стационарни и мобилни технически средства не са законови понятия и като само със стационарното – предварително позиционирано и трайно поставено, както и обозначено, е възможно издаване на ЕФ, докато при останалите – мобилни – монтирани в автомобили следва да се прилага общия ред по съставяне на АУАН и НП. В писменото изложение са възпроизведени буквално мотиви от ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС.

Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски в минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. ЕФ е издаден на 22.03.2019 г., а е връчен на жалбоподателя на 13.02.2021 г. /според разпечатка от АИС АНД, в която е посочена и дата на съставяне/, докато жалбата е заведена в регистратура на съда на 18.02.2021 г., тоест в цитирани срок.

По същество е неоснователна.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая мобилна система TFR1- M с № 504 /неправилно в ЕФ е обозначено като средство/, на 07.03.2019 г. в 10.27 часа, в гр. К. по ПП II-81, ул. „Л.ш.“ 1В до фирма Санитекс с посока гр. С., е заснет автомобил марка/модел „Шевролет Круз“ с рег. № СО **** ВМ, докато същият се е движил със скорост от 71 км.ч., при ограничение в района от 50 км.ч. за населено място.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 21 км.ч., при което са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща 2 проверка на АТСС.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.

Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства. В този смисъл е неоснователно направеното оспорване на законността на използваното техническо средство. Без съмнение може да се направи извод, че това е одобрен тип техническо средство /система по смисъла на и неподкрепено както с аргументи Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето нарушението. Като несъществен пропуск може да се отбележи, че в протокола липсва допълнителното означение на посочения точен административен адрес, а именно „до фирма Санитекс“, което е отбелязано в ЕФ. Неоснователни са възраженията, отнасящи се до лиса на доказателства за мястото на нарушението, след като това е описано в цитирания протокол за използване на АТСС, съставен и проверен на 07.03.2019 г. от служител на ОД на МВР С.

/регистриран с номер на 09.03.2019 г./, в който е отбелязано словесното описание на мястото на извършване на нарушението, а именно гр. К. със съответния административен адрес, за който район се отнася общото ограничение на скоростта, установено с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение на конкретния вид МПС в населено място.

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка /неправилно приобщена от съда като писмено доказателство, а не като веществено/, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС и справка АИС АНД при МВР съдът намира, че подадената жалба е неоснователна.

3

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „Шевролет Круз“ с рег. № СО **** ВМ, заснето при движение на 07.03.2019 г., в 10.27 часа по ВП II-81, в гр. К. ул. „Л.ш.“ 1В, с посока на движение към гр. С., със скорост превишаваща с 24 км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км.ч. при движение в населено място.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 100 лв. за превишаване от 21 до 30 км.ч.

Неоснователни са на първо място твърденията, че нарушението е заснето с радарна система. Неизвестен и източника на това понятие, използвано от жалбоподателя, като само може да бъде повторено обстоятелството, че това и одобрен тип техническо средство/система съгласно Закона за измерванията и представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Налице е снимков материал, поради което възражението за липса на такъв е неоснователно, като този снимков материал няма за задача да установи водача, управлявал превозното средство, а установява конкретно нарушение, време и място, чрез посочване на координати, както и регистрационния номер на превозното средство. Извън това следва да се отбележи, че няма установено задължение за връчване на този снимков материал, още повече и за идентифициране на водача.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 предвижда връчване на ЕФ, но не и на доказателствата към него, както и протокола за използване на АТСС. Възможността превозното средство да е използвано в момента на заснемането от лице, различно от собственика, съответно спрямо това лице да бъде ангажирана отговорността за извършеното нарушение е налице при условията на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП чрез деклариране на тази обстоятелства пред АНО в съответния срок и със съответните приложения към декларацията, но очевидно това не е сторено от жалбоподателя, поради което законосъобразно на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, вписан като собственик и липсващи данни и доказателства да е предоставяно ползването на друго лице.

Съдът не констатира нередовности при връчването на ЕФ, в каквато насока твърдението за незаконосъобразност при осъществяване на тази процедура е неподкрепено с аргументи или дори и само твърдения. Без съмнение препис от ЕФ е връчен на жалбоподателя, след като копие е приложено към жалбата, а както бе посочено по-горе, в законоустановения срок след връчването е инициирано настоящото съдебно производство.

Неоснователно е и възражението за неяснота при установяване и обозначаване на точното място на нарушението. Конкретното място е описано достатъчно подробно в словесна форма, след като е отразено в протокола, съставен от длъжностното лице при 4 използване на АТСС, като видно от приложената снимка конкретното АТСС е снабдено с приемник, позволяващ точното му позициониране с координати, а без съмнение е налице възможност и за проверка на тези данни, но доколкото няма въведено възражение или съмнение в тази насока съдът не е предприел служебно действия по допускане на съдебнотехническа експертиза в такава насока.

Неоснователно се твърди незаконосъобразност на използваните мобилни радарни системи TFR -1М, като няма да бъде обсъждано подробно изложеното по-горе обстоятелство, че това е одобрен тип система за контрол. Неоснователно и твърдението за несъответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4. Посочената разпоредба не предвижда конкретни ограничения в одобрените средства/системи за контрол. Изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася до издаването на ЕФ, но не и до работата на конкретното средство/система. Разпоредбата точно и ясно разграничава нарушенията, за които се издава ЕФ от останалите, за които се прилага общия ред, предвиден в ЗАНН. Няма разграничение и относно вида на тези технически средства/системи за контрол – стационарни или мобилни. Такова разграничение се прави конкретно в §.6, т. 65 от ЗДвП, съгласно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. Същата разпоредба определя и видовете АТСС на стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.