Решение № 62 от 26.01.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Сливен, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230103648 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 28.09.2020 г., ищцовото дружество в качеството на кредитодател е сключило с ответника в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 311646.

Сочи се, в предоставения договор датата е 18.02.2022 г., като същата била сгрешена поради техническа грешка при генериране на договора във вид на електронен документ.

Посочва се, че видно от кореспонденцията, коректната дата на Договора за кредит е 28.09.2020 г. Също така сумата по договора била преведена на 28.09.2020 г., като основание за превода бил посочен номера на договора, което допълнително сочело, че е налице техническа грешка довела до неправилно генерираща се дата.

Сочи се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го 1 уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Сочи се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба, са постъпили плащания в размер на 365 лева, разпределени както следва: 184,45 лева главница, 43,89 лева договорна лихва, 116,66 лева неустойка и 20 лева разходи за извънсъдебно събиране.

Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“ АД.

Видно от чл. 4 ал. 3 т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница в размер на 700.00 лева, разпределено на десет вноски, всяка от които в размер на 70.00 лева, за периода 28.10.2020 г. – 25.07.2021 г. Погасена е главница в размер на 184,45 лева, с които са погасени изцяло вноските за 28.10.2020 г. и 27.11.2020 г., като от вноската за 27.12.2020 г. са погасени 44,65 лева. Вноските са изцяло падежирали, което е и основанието за тяхната изискуемост, поради което се претендира главница за периода остатъка от вноската за 27.12.2020 г. – 25.07.2021 г. в размер на 515,55 лева.

При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Погасена е лихва за периода 28.09.2020 г. – 27.11.2020 г., поради което се претендира договорна /възнаградителна/ лихва за периода 27.11.2020 г. – 25.07.2021 г. в размер на 83,16 лева.

Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 25.07.2021 г. Същият не е погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит – 25.07.2021 г. Крайната дата – 14.06.2022 г. е произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда, поради което се претендира вземане за законна лихва в размер на 46,54 лева за периода 25.07.2021 г. – 14.06.2022 г.

Сочи се, че от страна на ищцовото дружество са правени опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното, вследствие на което пред РС Сливен е депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. № 2442/2022 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото. Ответникът е подал възражение срещу нея.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. Д. Д., че същата дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД сумата от 645,25 лева, от които: 515,55 лева - главница по предоставения кредит;

86,16 лева - договорна/възнаградителна лихва за периода 27.11.2020 г. – 25.07.2021 г. и 46,54 лева – лихва за забава за периода 25.07.2021 г. – 16.06.2022 г., ведно със законната лихва за 2 забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират се разноските в исковото и заповедното производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез процесуален представител, в който се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Сочи се, че съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията па чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1. т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая договорът не отговарял на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В него бил посочен размерът на ГПР, но не било посочено как е формиран този размер. Сочи се, че в чл.19 от ЗПК било посочено, че годишният процент на разходите но кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не били изложени в договора, като не било конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.44 %.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.

Сочи се, че договорната лихва в размер на 40,15 % - фиксиран годишен процент по заема, също противоречи на добрите нрави, което представлявало основание за нищожност чл.26 ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва.

Уговорката за неустойка също била нищожна, тъй като в конкретния случай излизала извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните вреди.

Сочи се съдебна практика в тази насока.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 335.00 лева /след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, като претенциите за установяване дължимост на договорна лихва, такси и лихва за забава да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноските по делото.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. Депозирана е молба-становище от процесуален представител, в която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие. По повод изготвената съдебно-счетоводна експертиза, счита същата за 3 обективна, пълна и всестранна и моли съда да бъде приета. Поддържа искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Няма други доказателствени искания. По същество поддържа изцяло изложеното в предходните становища по делото. Претендира разноските по делото.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител, който счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато Договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът дължи на ищцовото дружество връщане само на главницата, която е получил по договора. Претендира разноските по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 28.09.2020 г., ищцовото дружество в качеството на кредитодател е сключило с ответника в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 311646. Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лева и сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“ АД.

При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Погасена е лихва за периода 28.09.2020 г. – 27.11.2020 г., поради което се претендира договорна /възнаградителна/ лихва за периода 27.11.2020 г. – 25.07.2021 г. в размер на 83,16 лева.

Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 25.07.2021 г. Същият не е погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит – 25.07.2021 г. Претендира се и вземане за законна лихва в размер на 46,54 лева за периода 25.07.2021 г. – 14.06.2022 г.

4

Сочи се, че от страна на ищцовото дружество са правени опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното, вследствие на което пред РС Сливен е депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. № 2442/2022 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно:

На 28-09-2020 г., чрез разписка № 0700011670440007, е изплатена сумата от 700 лв. от страна на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД към получател с имена Д. Д. Д., с основание за превод - Договор № 311646 чрез платежна система - получаване на пари в брой. Отпуснатият кредит е с размер на главницата 700 лв.

Платената сума по договора за кредит е 365 лв. Тяхното разпределение е, както следва: с постъпилата сума от 184,45 лв. са погасени вноските по главницата за първа и втора вноска, съответно вноска с падежи 28.10.2020 г. - 70 лв. и 27.11.2020 г. - 70 лв. /общо 140 лв./, като от вноска номер три с падеж 27.12.2020 г. са погасени 44,45 лв. Остатъкът от неплатената главница е в размер на 515,55 лв. Погасената договорна лихва е в размер на 43,89 лв. /първа и втора вноска/, като неплатеният остатък от цялата лихва но договора е в размер на 83,16 лв. Сумата за неустойка е формирана, като са заплатени две последователни вноски от вземането за неустойка, чийто размер е съгласно погасителния план в договора за кредит /2 бр.*58,33 лв. общо 116,66 лв., съответно от 03.11.2020 г. и от 21.12.2020 г./ Неустойката се заплаща с погасителната вноска. Таксата за просрочие е в размер на 2*10 лв., равни на 20 лв.