Решение № 589 от 31.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. К., 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510100824 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „*************“ ЕООД, ЕИК: **********,

Седалище и адрес: гр. С., п.к. ***р-н

*************, бул. “**********, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез юрк. Д.Б. /Пълномощник на управителите/ срещу:В. Б. Й., ЕГН **********, адрес: *****************

Правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 414 ГПК

Цена на иска: 1100.67 лв., от които: 700 лв. - главница; 48.65 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата; 352.02 лв. - законна лихва за забава върху главницата.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че с Разпореждане ***** от 21.03.2024г., получено на ********., били уведомени, че заповедта по ч.гр.д. ***** г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника В. Б. Й., ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК

Сочи, че между страните „***********“ ЕАД, ЕЙК **********, в качеството си на кредитодател, и В. Б. Й., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ******** на ******* г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Сочи, че от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № ******** на *******г. по безспорен начин се установява сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била 1 изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Сочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване, бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "***********", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен email, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т.'11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "***********" ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните погоре документи. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на *******, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Моли съда да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

Представя справка за усвоена от ответника сума по процесния договор.

Сочи, че на ******* г. длъжникът В. Б. Й., ЕГН: ********** сключил Договор за потребителски кредит ******** с „***********“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ************, по силата на който получил сумата от 700 лв., срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 249.55 лева в срок до 31.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ‘7, неразделна част от Договора за кредит, страните са се 2 съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна, лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „***********“ АД.

В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ‘7, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI,.чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на *********** да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ********* г. „***********“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, бул. *********** Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

Сочи, че от представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на ********* г. между „***********“ ЕАД като цедент и „*************“ ЕООД, ЕИК **********, като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. Представя извадка от Приложение 1, а не в цялост.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл, 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

3

Ако приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Представя и уведомление за цесия за връчване на ответната страна.

Ответникът В. Б. Й., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана съобразно изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника В. Б. Й., ЕГН:

**********, че същият дължи на „*************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, бул. „Б************, представлявано от юрк. Д.Б., гореописаната сума в общ размер от 1100.67лв.

.

На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв.

Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли съда да осъди ответника В. Б. Й., ЕГН: ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - К., и по настоящото производство на обща стойност от 228.47 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника.

Сочи, че ищецът „*************“ ЕООД основавал активната си материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ********* г., ведно с Приложение към него - няма данни такъв договор да е валидно сключен, както и да е прехвърлено конкретното вземане, предмет на исковата молба.

Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Сочи, че по делото не е доказано уведомяването и не е налице изрично пълномощно, с което ищецът - цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор от негово име писмено да уведомява длъжниците за 4 прехвърлянето на вземанията по договори за кредит към Рамков договор за цесия. Не се доказвало цесионерът да има пълномощия за уведомяване за настъпилата цесия по конкретното вземане, предмет на иска.

Сочи, че от представените по делото доказателства ставало ясно, че цесионерът въобще не е изпратил съобщение за извършената цесия преди подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК.

След образуване на настоящето дело било изготвено, но не надлежно връчено, уведомление за цесия, подписано с ел. подпис на 02.04.2024г. от лице без представителна власт. Същото в качеството си на особен представител на ответника е получил, приложено към исковата молба, но спрямо него следвало да се отчете особеното му процесуално положение.

Сочи, че процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки - в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.