Решение № 1179 от 19.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100508855 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20109624/04.05.2021г., постановено по гр.д. №31858/2020г. по описа на СРС, 145 състав, е признато за установено, че С.О. дължи на „ЗК Л.И.“ АД, сумата в размер на 353,50 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6Х Драйв 35 Д“, рег. №*******, причинени от ПТП, настъпило на 21.10.2016г. в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, до номер 10, ведно със законната лихва от 01.06.2020г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№21141/2020г. по описа на СРС, 145 състав. Осъдена е С.О. да заплати на „ЗК Л.И.“ АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 75 лева разноски по заповедното производство, както и сумата от 410 лева – разноски за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответника С.О., чрез пълномощника юрисконсулт П.Т.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, постановено в противоречие с процесуалния и 1 материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и процесуални норми, и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил погрешни правни изводи относно действието на застрахователния договор по отношение на трето лице, каквото е С.О.. Излагат се доводи, че в процеса застрахователното правоотношение следва да бъде доказано чрез застрахователна полица, която представлява форма за неговата действителност. По делото била представена застрахователна полица без положени подписи за застрахован и застраховащ, поради което въззивникът поддържа, че същата е изготвена специално за целите на настъпилото застрахователно събитие. Било указано на ищеца да представи оригинала на същата, но такъв не бил представен, поради което полицата следвало да бъде изключена от доказателствата по делото.

Въззивникът поддържа, че липсата на подписи върху застрахователната полица означава липса на сключена валидна застрахователна полица по смисъла на чл.344 от КЗ. По делото било представено копие на полицата от трето, неучастващо в процеса лице, от което не можело да се установи кога е съставена същата, от кого е подписана и как лицето пази копие от 2016г., а оригиналът не съществува. Копието не можело да бъде годно доказателство в процеса, тъй като не можело да се установи от кого и кога са положени подписите, нито да се направи експертиза, която да потвърди или отхвърли авторството и автентичността. Не можело да се мотивира наличие на застрахователно правоотношение с плащане на застрахователна премия и застрахователно обезщетение, тъй като тези документи били изцяло частни и тяхното наличие не обуславяло изпълнение на указанията на съда във връзка с разпределената на ищеца доказателствена тежест. Цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика не била относима към процесния случай, тъй като касаела възражение за недействителност на застрахователния договор от страна на застрахователя. Поддържа се, че съобразно съдебната практика приложимостта на разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ е относима единствено по отношение на страната по правоотношението, но не и за трето за застрахователния договор лице. Оспорва се посоченият в протокола за ПТП механизъм на настъпването му, като се поддържа, че актосъставителят не е възприел непосредствено механизма, а само е удостоверил направени пред него изявления на водача на автомобила.

Поддържа, че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена 2 сила за механизма на осъществяване на ПТП. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „ЗК Л.И.“ АД , чрез пълномощника юрисконсулт И.Г..

Въззиваемата страна счита, че решението е правилно, законосъобразно и мотивирано. Излага доводи, че по делото е представено подписано копие от застрахователната полица, както и всички сметки за платени вноски от застрахователната премия. Поддържа, че с оглед съвкупната преценка на събраните доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на МПС.

Излага доводи, че саниращите последици на чл.293, ал.3 от ТЗ се разпростират и спрямо трети лица. Посочва се, че полицата е унищожена поради изтекъл срок на съхранение. Навежда доводи, че протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ за всички факти и обстоятелства, възприети от длъжностното лице в рамките на неговата компетентност, и следва да бъде кредитиран напълно. ПТП било посетено на място от компетентните органи на ОПП-СДВР и същите непосредствено възприели фактите и обстоятелствата около настъпване на произшествието.

Заключението на САТЕ било пълно, обосновано и всестранно и от същото се установявал механизмът на ПТП, както и причинно следствената връзка между същото и щетите по автомобила. Механизмът на ПТП бил потвърден и от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел.

С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 3 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Софийски районен съд е сезиран с предявен от „ЗК Л.И.“ АД срещу С.О. осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на 4 възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

С оглед доводите на страните пред двете съдебни инстанции спорно по делото е дали между ищцовото дружество и трето за спора лице в качеството му на собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6Х Драйв 35 Д“, рег. №******* е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане, както и обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП.

Ответникът е направил възражение, че представената по делото застрахователна полица не отговаря на изискването на чл. 344 КЗ за писмена форма за действителност на договора, както и, че ищецът не се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника, тъй като застрахователната полица не е подписана от страните, поради което не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, по което ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.

По делото е представена компютърна разпечатка от застрахователна полица №93001610059172/22.07.2016г. за застраховка „Каско“ на МПС, сключена между ищцовото дружество и А.Х.Х. относно лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6Х Драйв 35 Д“, рег. №*******. С определение, постановено в открито съдебно заседание по делото, проведено на 11.02.2021г. първоинстанционният съд е задължил третото за спора лице А.Х.Х. да представи намиращата се у нея застрахователна полица, като с молба от 06.04.2021г. третото, неучастващо по делото лице, е представило копие от полицата, в която са положени подписи за застраховател и застрахован.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1 от ТЗ - абсолютни търговски сделки, чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 от ТЗ , а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ , според която за действителността на търговската сделка е 5 необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.

Такава специална правна регламентация относно формата на застрахователния договор се съдържа в Част Четвърта на КЗ. Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. В чл. 345 от КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Анализът на посочените разпоредби налага извод, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за неговото доказване.

В случая по делото е прието като доказателство представеното от трето, неучастващо по делото лице, копие от застрахователната полица, в която е видно, че са положени подписи за застраховател и застрахован, поради което възражението на ответника за липса на застрахователен договор се явява неоснователно.

На следващо място следва да се отбележи, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност на същата. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката и то от страна по същото, а не от трето лице. Или нищожността, при неспазване на изискването з а форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ , съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая, застраховката не е нищожна в отношенията между ищеца и собственика на застрахования автомобил, макар и полицата да не е подписана, тъй като от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото, следва, че страните не са оспорвали действителността й. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора. В случая дори да се приеме, че полицата не е подписана от страните по застрахователното правоотношение, същите са изпълнили задълженията си по него – заплатени са четирите вноски по застрахователната премия, а след настъпването на процесното ПТП застрахованият е предявил уведомление за щета, като е получил изплатеното му от застрахователя обезщетение, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е 6 било налице валидно облигационно правоотношение между страните по процесния договор. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, в която е възприето становището, че когато фактите по делото недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на застрахования в застрахователния договор, изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се позовава на нищожността на застрахователния договор поради липсата на подпис на застрахования. По тези съображения се налага извод за неоснователност на релевираното от жалбоподателя възражение за липса на валидно договорно правоотношение по застраховка "Каско" на МПС.