Определение № 285 от 02.09.2025, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Девин, 02.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. № **, бл. **Е, вх. *, чрез юрк.

М. Д., с която моли съда, на основание чл.248 ГПК да измени Решение № 123/30.06.2025г. по ГД № 553/2024г. по описа на Районен съд - Девин, в частта за разноските, като намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника до сумата от 200.00 лева.

В молбата поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен, поради липса на фактическа и правна сложност по делото и на извършени процесуални действия от ищеца или неговия процесуален представител, които да обосновават разноски в посочения размер. Целият спор се е развил и приключил в рамките на едно-единствено открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца дори не се е явил.

Определеният адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с вида и количеството на осъществената защита.

С промяна в Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР ( ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.) е премахнато понятието за минималност на адвокатското възнаграждение и посочените в нея размери не са обвързващи за съда. За да направи преценка за фактическата и правна сложност на случая съдът трябва да вземе предвид всички данни и обстоятелства по конкретното дело, като приложи съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите и приложенията към тях, по аргумент на пар. 1а, ал. 2, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата за адвокатските възнаграждения, като в конкретния случай определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1321 лева е неправилно, несправедливо и необосновано, тъй като не зачита общия интерес на всички участници в съдебното производство, поради което същото следва да бъде намалено.

1

Моли съда да измени решението си, постановено на 30.06.2025г. по гр. дело № 553/2024г. по описа на Районен съд – Девин, в частта за разноските, като намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника до сумата от 200.00 лева.

От насрещната страна е представен отговор в срока по чл.248 ГПК, в който поддържа, че молбата е допустима, но по същество неоснователна. Цената на иска е в размер на 10 232.10 лева, въз основа на която следва да се определи и адвокатското възнаграждение на адв. П..

Намаляване на адвокатското възнаграждение води до обогатяване на насрещната страна „П. К. Б.” ЕООД за сметка на действително положения адвокатски труд и тежестта на делото, поради което моли съда да остави без уважение молбата.

Съдът, прие следното:

С Решение № 123/30.06.2025г. по ГД № 553/2024г. по описа на Районен съд - Девин, съдът е прогласил нищожността по предявен иск, с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 и чл.146 ЗЗП от Р. Р.

А., с ЕГН **********, с адрес с. К., общ. Д., обл. Смолян, чрез адв. С. Ж. П. от АК – Пловдив, със съдебен адрес гр. П., пл. С. № *, ет. *, офис *** по отношение на „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 14**, р-н С., ж.к. М., бул. Б. № **, бл.**Е, вх. *, ет. *, представлявано от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л., чрез процесуален представител юрисконсулт И. Т. на Договор за потребителски кредит № 4002503*/16.04.2024г., поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК – чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.10а, ал.2, чл.19 и чл.21 ЗПК и поради сключването му при тяхното заобикаляне, съответно поради накърняване на добрите нрави.

Съдът е осъдил „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 14**, р-н С., ж.к. М., бул. Б. № **, бл. **Е, вх. *, ет. *, представлявано от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л., чрез процесуален представител юрисконсулт И. Т. да заплати на Р. Р. А., с ЕГН **********, с адрес с. К., общ. Д., обл. Смолян, чрез адв. С. Ж. П. от АК – Пловдив, със съдебен адрес гр. П., пл. С. № *, ет. *, офис *** разноски по делото в размер 409.30 ( четиристотин и девет лева и 30 стотинки), на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Съдът е осъдил „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 14**, р-н С., ж.к. М., бул. Б. № **, бл. **Е, вх. *, ет. *, представлявано от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л., чрез процесуален представител юрисконсулт И. Т. да заплати на адвокат С. П. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР – 1321.00 (хиляда триста двадесет и един) лева за оказана правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.3 Закон за адвокатурата.

Молбата за изменение на решението, в частта на разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от ответника, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

2

Съгласно съдебната практика, изложена в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страната може да измени решението в частта му за разноските.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При определяне размера на възнаграждението съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, напр. при задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси е приета по - ниска по степен сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В трайно изложената съдебна практика на ВКС е прието, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Това разрешение е доразвито в определение № 359/25.07.2016 г. по ч. търг. д. № 647/2016 г. на I-во търг. отд. на ВКС и др., в които се приема, че при направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика.

Съдът е присъдил възнаграждението в размер 1 321.00 лева, като е съобразил материалния интерес, съобразно стойността на Договор № 400250034537 за потребителски кредит 10232,27 лева, във връзка с чл.7, ал.2, т.3, във връзка с §1а и §2а Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР.

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о. ВКС е прието, размерите на адвокатските възнаграждения в НВАР могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, без да са обвързващи за съда, но съдът не може да определя възнаграждения, които са несправедливо занижени, без да се отчетат задължителните параметри на §1а и §2а Наредба №1/09.07.2004г.

Съгласно §1а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения 3 за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.) при определяне на фактическата и правна сложност на случая се вземат предвид: видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица; видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; коефициенти за вида дело, съгласно ПОНС, приети от ВСС, извършените процесуални действия и развитието на производството.

При възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК съдът взе предвид, че процесуалното представителство е протекло с изготвяне на искова молба и едно открито съдебно заседание без явяване на процесуалния представител, на база на писмените доказателства, приложени по делото и утвърдената съдебна практика по този вид потребителски искове, съответно задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, а процесуалният представител на ищеца носи задължението да предяви иска.

Предвид тези показатели относими към §1а, ал.2 Наредба №1 за ВАР, присъденото възнаграждение в размер на 1321.00 лева е прекомерно, тъй като не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и на реално извършената работа, съгласно чл.633 ГПК, Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/2022г., размерите в наредбата служат единствено за ориентир и не са обвързващи съда, а възнаграждението следва да се определи като се отчетат задължителните параметри на §1а, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г. Производството по делото е протекло в едно с.з., в което е изяснена фактическата обстановка от съда, предвид служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1321.00 лева е основателно. По делото е извършена размяна на книжа и е проведено едно открито съдебно заседание, без допълнителни доказателствени искания и без събиране на други доказателства. Делото не е с фактическа и правна сложност, предвид последователната практика на съдилищата по този вид искове.

Съгласно приетото в съдебната практика разрешение с Решение от 25.01.2024г. по дело С -438/2022г. при произнасяне за дължими разноски за адвокатско възнаграждение, националният съд не е обвързан от размерите, установени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определените в наредбата размери.

При определяне на подлежащите на възстановяване разноски следва да бъде гарантиран разумният им характер, тяхната пропорционалност и справедливост. Критерии за тази преценка са предмета на спора, обемът и сложността на извършената работа, цената на положения адвокатски труд, както и действителната фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай материалният интерес по делото е 10 232,10 лева, но независимо от цената на иска, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в разумни срокове, само в едно открито съдебно 4 заседание, без процесуални усложнения и без събиране на други доказателства – единствено представените с исковата молба. Процесуалният представител на ищцата е изготвил исковата молба и не се е явил в проведеното открито съдебно заседание по делото.

При това положение, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски, съответно на критериите - пропорционалност и справедливост за осъщественото процесуално представителство, определеният размер по чл.7, ал.2 т.3 Наредба №1/2004г. не отговаря на целите и критериите за прилагането му в конкретния случай, поради което молбата следва да се уважи като се измени решението в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1321.00 лева, като се намали от 1321,00 лева в размер на 800.00 (осемстотин лева), което е съответно на критериите разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника по настоящото дело.