Решение № 354 от 21.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Русе, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500683 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл.ГПК.

С решение №1074/17.07.2026г., постановено по гр.д.№278/2026г. по описа на Районен съд-Русе, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявен от С. Х. К. и М. Х. К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на Община Сливо поле, че ищците са собственици в условията на съпружеска имуществена общност на недвижим имот – дворно място, находящо се в ******* с площ 1175 кв.м., съставляващо УПИ III-7 в квартал 2 по действащия регулационен план на града, одобрен със Заповед №109/1966г. и Заповед №300-4-8/2004г., при граници за имота: улица, УПИ IV-10, УПИ XIX-8 и УПИ II-6, на основание придобивна давност, чрез упражнявана от тях фактическа власт върху описания имот, като владението е продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години, считано от началото на 1995г. С решението е уважен предявен от Община Сливо поле насрещен иск, като е 1 признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С. Х.

К. и М. Х. К., че Община Сливо поле, представлявана от кмета В. А., е собственик на урегулиран поземлен имот III-7 в квартал 2 по действащия регулационен план на града, одобрен със Заповед № 109/1966г. и Заповед №300-4-8/2004г., с площ 1175 кв.м, находящ се в *******, при граници за имота: улица, УПИ IV-10, УПИ XIX-8 и УПИ II-6. Отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 43, том 36, дело № 7716, вх. рег. № № 13236 от 31.10.2025 г. на СлВп, № 22, том VI, рег. № 10450, дело № 833 от 30.10.2025 г. на нотариус А. Ф. с рег. № 629 в регистъра на Нот. камара с район на действие Районен съд – Русе, с който С. Х. К. и М. Х. К. са признати за собственици по давностно владение на процесния имот. Ищците са осъдени да заплатят на ответната Община Сливо поле разноски по делото в размер на 705.56 евро.

Срещу постановеното решение е постъпила е въззивна жалба от С.

К. и М. К., чрез пълномощник адвокат Ю. И.. Излагат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, подробно посочени. Иска се то да бъде отменено изцяло и тяхната претенция да бъде уважена, а насрещния иск на Общината-отхвърлен. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Насрещната страна Община Сливо поле е подала отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Д. С., с който се заявява становище за нейната неоснователност, счита решението за правилно и иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението с оглед посоченото в жалбата, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Решението е валидно и допустимо.

Ищците С. К. и М. К. са предявили иск с правно основание чл.124, 2 ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС против Община Сливо поле за признаване за установено, че са собственици в режим на СИО, по давностно владение, продължило повече от 10 години, от началото на 1995г. на описан подробно в исковата молба недвижим имот – дворно място в *******, с площ 1175 кв.м, съставляващо УПИ III-7 в кв. 2 по действащия регулационен план, одобрен със Заповед №109/1966г. и Заповед №300-4-8/2004г., при граници за имота, като следва: УПИ IV-10, УПИ XIX-8 и УПИ II-6. Твърдят, че С. К. започнал да владее необезпокоявано имота преди повече от 20 години, имотът бил държавна собственост, през 1989г. на И. Х. К. било признато право на строеж върху държавно дворно място – парцел III-7 в кв. 2 по плана на гр. Сливо поле и право на собственост върху построените сгради – стопанска постройка – 10 кв.м. През същата година И. Х. К. прехвърлил на сина си Х. К. право на строеж върху имота, заедно с построената стопанска постройка. През 1995г.

Х. /Х./ К. дарил на сина си С. К. /ищеца/ двора и построената сграда, но за прехвърлянето не били съставени документи. Твърдят, че през периода 1995 – 2025г. само ищеца С. К. стопанисвал имота и получавал добивите от него.

През 2010г. ищците заминали да работят в чужбина, като С. се споразумял с баща си да стопанисва имота по време на тяхното отсъствие, като те се връщали в България всяка година и в периода на пребиваването си в България се грижели лично за имота. Тъй като не разполагали с документ за собственост, през 2025 г. се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, съставен от нотариус А. Ф.. Ищците оспорват държавата да е притежавала право на собственост върху имота, но дори да се приеме, че държавата е имала правно основание да състави АДС, то ответната община нямала правно основание да състави АЧОС през октомври 2025 г., тъй като към този момент ищците вече са се позовали на придобивна давност.

В срока по чл.131 ГПК ответната Община Сливо поле оспорва иска, твърди, че е собственик на имота, като правото й произтича от законовото преобразуване на държавна собственост в общинска. Счита, че имотът първоначално е бил държавен, удостоверно с акт за държавна собственост от 1965г., а по-късно при урегулиране и обособяване на имота – и с АДС №167/23.11.1971г. Сочи, че съгласно действащата нормативна уредба към 1991г. имотите, които били до този момент държавна собственост, са преминали в собственост на общината. Имотът бил отписан от актовите книги 3 за държавна собственост със заповед на областния управител от 16.10.2025г. и впоследствие бил съставен АЧОС №4683/20.10.2025г. Не оспорва признатото право на строеж върху държавно дворно място, което било вписано. Счита, че фактическата власт върху имота е упражнявана от ищците на основание учреденото право на строеж, поради което те се явяват държатели на имота, а не владелци. Дори да се приеме, че е налице владение, същото не било непрекъснато, тъй като ищците са пребивавали продължително в чужбина.

Ответната Община Сливо поле е предявила насрещен иск срещу ищците за признаване за установено, че тя е собственик на процесния имот.

Твърди, че имотът първоначално е бил държавна собственост, удостоверено с АДС №86/28.05.1965г. и АДС №167/23.11.1971 г. Впоследствие съгласно §42 на ЗОС, със заповед на областния управител от 16.10.2025г. имотът бил отписан от актовите книги за държавна собственост и бил съставен АЧОС №4683/20.10.2025г. Общината оспорва ищците, ответници по насрещния иск, да са придобили право на собственост върху имота, тъй като са упражнявали фактическа власт върху него въз основа на учредено право на строеж, поради което били държатели. Дори да се приеме, че е налице владение, то давността е била спряна за продължителен период съгласно §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, поради което към датата на съставяне на констативния нотариалния акт за собственост върху имота по давностно владение, не е бил изтекъл необходимият срок за придобиването му по давност. Владението не било и непрекъснато. Направено е искане на основание чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на нотариален акт № 42, т .36, д.№ 7716, вх.рег. №13236/31.10.2025г. на СлВп № 22, т.6, рег. № 10450, д. № 833/2025 г. на нотариус А. Ф. с рег. № 629 на Нот.камара, с което ответниците по насрещния иск за признати за собственици на имота по давностно владение.

Ищците-ответници по насрещния иск г о оспорват като неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с удостоверение от 25.05.1989г. на Народен съвет – Сливо поле на И. Х. К. /дядо на ищеца/ е признато правото на строеж и ползване върху държавно дворно място – парцел III – 7 от квартал 2 по плана на гр. Сливо поле и правото на собственост върху построената в дворното място стопанска 4 постройка – 10 кв. метра. В удостоверението е посочено, че същото заменя нотариален акт и установява всички права на носителя му съгласно чл.18 от Закона за собствеността и чл.5 и 6 от Закона за опрощаване /ДВ бр.73/1964г./.

Според действащите към 25.05.1989г. разпоредби на чл.18 от ЗС и чл.6 от Закона за опрощаване на задължения към държавата, учредяването на вещни права върху недвижим имот се извършва писмено, без съставяне на нотариален акт, като се признава безвъзмездно правото на строеж на лицата, заели без основание държавни дворни места или получили такива места по разни закони - в селата до 15 декември 1951 г. и в градовете до 15 ноември 1934 г., ако са ги застроили до 1 септември 1956 г. и не са ги изплатили. С нотариален акт № 119, том VII, дело № 2640/89г. от 28.08.1989г. на нотариус Ц. М. при РРС, И. Х. К. прехвърля на сина си Х. И. К. /баща на ищеца/ срещу задължение за издръжка и гледане право на строеж върху държавно дворно място, цялото от 1175кв.м., учредено с удостоверение на ОбНС с. Сливо поле, заедно с намиращата се в него стопанска постройка, представляващо парцел III-7 в кв. 2 по плана на Сливо поле. На 28.05.1965г. от ОНС – Русе е съставен акт № 86 за държавна собственост на имот, находящ се в с. Сливо поле – застроено дворно място от 2100 кв.м, обособено в парцел II в кв. 14 по плана на с. Сливо поле – Русенско. Посоченото в акта правно основание за одържавяване на имота е Указ № 547 и 141, Закон за уреждане правата на лицата, заели или получили държавни дворни места. В разписния лист към регулационния план от 1964 г. като собственик фигурира И. Х. К. въз основа на „договор 1957г.“. Предвид липсата на други писмени доказателства, както и на твърдения в исковата молба в тази насока и с оглед обстоятелството, че функцията на разписния лист е информационно – оповестителна и същият не създава вещни права, по делото не се установява кой е носителят на правото на собственост върху процесния имот преди неговото одържавяване.

Впоследствие е съставен акт за държавна собственост № 67 на ОНС – Русе от 23.11.1971г. за дворно място от 1190 кв.м, обособено в кв. 2, парцел III-7 по регулационния план на с. Сливо поле, Русенски окръг, а в разписния лист към регулационния и кадастрален план от 1966г. като собственик първоначално е записан И. Х. К., а впоследствие името му е зачеркнато и е посочен Х. И. К. въз основа на ОПС №119/1989г. Ищецът С. К. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 22, том VI, рег. № 10450, дело № 833 от 2025 г. на нотариус А. Ф. с рег. № 629 в регистъра на НК 5 с р-н на д-е РРС, за процесния имот. Със заповед № 5-95-00-588/16.10.2025г. на Областния управител на област Русе, процесният имот е отписан от актовите книги за имоти – държавна собственост и за имота е съставен АЧОС № 4683/20.10.2025г. при Община Сливо поле, на осн. чл.56, чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Представени са по делото доказателства за платени от С. К. местни данъци и такси за недвижим имот в гр. Сливо поле за 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г., 2025 г. и 2026 г., от които не може да се установи категорично дали касаят процесния имот. Според показанията на свидетелите И. Д. и Ю. С., ищците притежават недвижим имот в гр. Сливо поле, който е наследствен от дядото на С., наследен впоследствие от бащата на С., а след това прехвърлен на ищеца от неговия баща. Свидетелят Д. твърди, че от 1995г. ищецът С. обработва мястото. Свидетелите сочат, че имотът е заграден с ограда, има кладенец и чешма и в него са отглеждани зеленчуци. И двамата свидетели твърдят, че С. е заминал за чужбина през 1995г. и имотът се обработвал от баща му. Според свидетелите ищецът се връщал всяка година заедно със съпругата си за около 15-20 дни, при което заедно идвали в имота, за да помагат. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, които не са заинтересовани от изхода на делото, относно описаните от тях и лично възприети фактически действия, осъществявани в имота. В частта, касаеща прехвърлителните сделки за имота съдът е счел показанията за недостоверни, доколкото същите не са подкрепени от писмени доказателства, удостоверяващи извършването на действителни разпоредителни сделки с имота в законоустановената форма. Въз основа на гласните доказателства според съда не може да се обоснове извод за упражняване на трайна фактическа власт върху имота от страна на ищците с намерение да го своят, считано от 1995г., доколкото според свидетелите от 1995г. и към настоящия момент ищците пребивават трайно в чужбина и се връщат периодично веднъж годишно за около 15-20 дни, като по време на посещенията си в България посещават имота, „за да помагат“ за неговото обработване на бащата на ищеца. Липсват данни по делото, въз основа на които да се приеме, че ищците упражняват фактическа власт върху имота лично или чрез другиго с намерение да го своят. От гласните доказателства съдът достига до извод, че фактическата власт върху имота се осъществява от бащата на ищеца С. К. – Х.