Акт от 20.06.2018, Районен съд - Плевен

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.Плевен, 20.06.2018 год.

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2347 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Иск с правно основание чл.225 от КТ.

В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от Т.С.А. ***, против С. „И. В.“ П.

ЕИК/БУЛСТАТ *********, солидарно против Д.Я.М., в качеството му на ***, с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ.

В исковата молба е описана следната фактическа обстановка:

С влязло в сила съдебно решение по гражданско дело № 9774 / 2016 г. по описа на Плевенски районен съд, след поредно осмо незаконно уволнение, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност *** в СОУ „***” гр.Плевен с

БУЛСТАТ: *********. А. е уведомена за възстановяването на работа на

16.03.2018г, видно от съобщението. На 29.03.2018 г, придружена от адвокат ***от Плевенската адвокатска колегия, се е явила в училището, за да заеме длъжността, на която е възстановена. На входа на жилището са били посрещнати от двама портиери, които са казали, че М. отсъства и е разпоредил учителката да не бъде допускана в училището. Казали са, че само помощник - ***ът ***е в училището, след което са се свързали с него и той се е съгласил да ги приеме. Отишли са до кабинета на ***в, който е заявил, че не може да приеме А. на работа, тъй като според длъжностната си характеристика, нямал съответните правомощия. Единствено М. може да вземе отношение по възстановяването на работа. Представено е заявление, с което А. заявява, че желае да заеме длъжността, на която е възстановена, както и съобщението на съда и заверено от съда копие на влязлото в сила съдебно решение, с което А. е възстановена на работа. ***в е отказал да приеме заявлението и помолил *** и учителката да напуснат сградата на училището. В коридора пред кабинета на ***в е била и ***, която е завеждаща адм. техническата служба в училището. А. е представила заявлението и е поискала да бъде заведено с входящ номер. *** е отказала да го приеме и е заявила, че й е забранено да приема каквито и да е документи от възстановената учителка. ***в /помощник - ***ът/ отново е помолил да напуснат сградата, след което е наредил на

*** ***в - портиер в училището, да ги изведе от сградата. На 30. 03.

2018 г. сутринта, придружена от адвокат *** *** ***, адвокат ***, А. заедно с нейния съпруг, отново се е явила в училището и поискала да започне работата, на която е възстановена. На входа на училището са стояли *** и помощник - ***ката ***. Помощник - ***ката *** е попитала какво искат? А. отново е заявила, че се явява и иска да бъда допусната, за да заеме длъжността, на която е възстановена. Носела и е представила заявление, с което иска да бъде допусната да заеме длъжността, на която е възстановена, влязлото в сила решение и съобщението, с което е уведомена от съда за възстановяването.

Помощник - ***ката *** е разпоредила на *** да заведе с вх. № заявлението и придружаващите документи, като след това е казала да напуснат училището, тъй като няма да бъде допусната до работа, след което същата е разпоредила да бъдат изведени от портиерите от сградата на училището. Помолили са един от портиерите - *** ***в да се обади на ***а М. с молба да приеме А., тъй като иска да бъде допусната да заеме длъжността, на която е възстановена. *** ***в се е обадил на ***а М., но същият е отказал да ги приеме, след което портиерът е казал, че ***ът М. е казал, че нямат работа в училището и е помолил да напуснат сградата. Към 11 часа, придружена от адвокат *** *** ***, А. отново се е явила в училище „***“ гр.Плевен и отново е поискала да бъда допусната да заеме длъжността, на която е възстановена. На входа отново са ги посрещнали портиерите, които са заявили, че им е разпоредено от ***а М. да не бъде допускана в сградата на училището, след което е изведена от тях. На 02.04.2018 г. сутринта, придружена от адвокат *** *** ***, А. отново се е явила в училище *** гр.Плевен, за да заеме длъжността, на която е възстановена. На входа на училището са били посрещнати от двама портиери и от охранител от охранителна фирма, които без да ги питат какво искат, са заявили, че нямат работа в училището и че им е разпоредено от ***а да не бъде допускана в сградата.

Помолила ги е да се свържат с ***а М., след което те са отговорили, че го няма.

След това ги е помолила, да се свържат с

***, която е завеждаща адм. техническата служба в училището или някой от помощник - ***ите. Те са се обадили на ***. След проведения с нея разговор, портиерите и охранителят са казали, че им е наредено ищцата и адвокатът й да бъдат изведени от сградата на училището. От 2006г. до настоящия момент, непрекъснато А. е уволнявана и възстановявана на работа след незаконните вече повече от осем уволнения, като за втори път се случва да не бъде допусната да заеме длъжността, на която е възстановена с влязло в сила съдебно решение. През 2016г. след поредно възстановяване на работа, поради незаконното уволнение, също не е била допусната да заема длъжността, на която е възстановена, за което е предявила иск и училището е осъдено да заплати обезщетение затова, че не е допусната до работа. С действията си М. не допуска А. да заеме длъжността, на която е възстановена и възпрепятства целенасочено изпълнението на влязло в сила съдебно решение.

Във връзка с гореизложените действия на ***а и помощник - ***ите на СУ „***“ гр.Плевен на 30. 03. 2018 г. е подадена жалба в Районна прокуратура гр.Плевен с вх. № 1509 / 30. 03. 2018г. Съгласно чл.225, ал.3 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа. От уволнението до настоящия момент не е постъпвала на работа и не е работила при друг работодател. В тази връзка са представени копие на трудова книжка и декларация. Горните обстоятелства обуславят правния интерес на А. да предяви настоящите искове против СУ „***"’ гр.Плевен и солидарно против ***а Д.М.. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което:

1.На основание чл.225, ал.3 от КТ да осъди ответниците солидарно да заплатят на А. обезщетение в резултат на недопускането и до работа за времето, от деня на явяването - 29.03.2018г. до действителното допускане на работа, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените разноски по делото.

Приложени са като писмени доказателства следните документи: Заверено копие на съобщение от 15. 03. 2018г. на Районен съд Плевен, връчено на 16.03. 2018 г., с което е уведомена за възстановяването на работа. 3аверено копие на влязлото в сила решение по гр.дело № 9774 / 2016 г. по описа на Плевенски районен съд. Заявление с вх. № РД – 17 – 109 / 30. 03. 2018г. до училище ***. Копие на решение № 1790 от 11. 11. 2016 г. по гр. дело № 3243 / 2015г. на Плевенския районен съд.

Копие на Трудов договор № 179 / 27. 11. 2006 г., сключен със СОУ „***” гр.Плевен.

Копие на Допълнително споразумение № РД – 13 – 660/20. 05. 2011год. Копие на Допълнително споразумение от 03.08.2016г. Декларация, че след уволнението не е работила при друг работодател и не получва възнаграждение от друг работодател. Копие на трудова книжка. Копие на Жалба до Районна прокуратура - Плевен с вх. № 1509 / 30. 03. 2018 г.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се посочва следното:

По силата на Заповед № РД - 13 – 758 / 10.

04. 2018г. и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, ищцата Т.С.А. е възстановена на длъжност - „***“, считано от 10.04.2018г. Заповедта е връчена лично на ищцата на 11.04.2018г.

Ответникът възразява по отношение твърдението на ищцата в исковата молба, че многократно се е явявала в училището да заеме длъжността, на която е възстановена и многократно не е била допускана от ***а, тъй като не отговаря на истината.

Касае се за предявен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да бъде осъдено представляваното от М. училище, с него солидарно и ***ът, да й заплати обезщетение в резултат на недопускането й до работа за периода от 29.03.2018г. до „действителното й допускане до работа“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По основателността на предявения иск, счита, че същият е неоснователен и недоказан, по основание и размер, по следните съображения:

Представляваното от М. ***, в качеството си на работодател и солидарно посоченият от ищцата *** на същото, не дължи заплащане на претендираното от ищцата обезщетение, тъй като не са налице кумулативно изискуемите от закона за това предпоставки.

Не е спорно, че между страните се е водило предходно дело с предмет: оспорване законосъобразността на прекратеното трудово правоотношение с ищцата по силата на Заповед № РД – 13 – 157 / 28.

10. 2016 г.

Не е спорно, че с Определение № 161 / 26.

02. 2018 г., постановено по гр.д. № 4223 / 2017 г., по описа на ВКС, III възз. г. о., съдебният състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 306 от 26.07.2017г. по гр. дело № 555/2017г. по описа на Плевенския окръжен съд и обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата А. и е отменена като незаконосъобразна.

На второ място, не оспорва факта, че на 30.03.2018г., ищцата - Т.С.А. е депозирала заявление, адресирано до ***а на Средно училище „ *** ” - гр. Плевен, с което заявява, че желае да заеме длъжността, на която е възстановена, по силата на влязло в сила решение, приложено към заявлението.

Със същото заявление, моли да бъде допусната да заеме длъжността, на която е възстановена - „***“, считано от 30.03.2018г.

В петитума на исковата молба, ищцата е заявила че претендира обезщетение считано от 29.03.2018г., която не кореспондира със заявеното от нея в документа пред работодателя. Към заявлението е приложено заверено копие от съобщение от 15.03.2018г. на Районен съд - Плевен, връчено й на 16.03.2018г., с което ищцата А. е уведомена за възстановяването й на работа.

Не е доказано по безспорен начин твърдението на ищцата А. в исковата молба, че с действията си ръководството на Средно училище „ *** ” - гр. Плевен и конкретно в лицето на ***а Д.М., на практика не я допуска да заеме длъжността, на която е възстановена и възпрепятства целенасочено изпълнението на влязло в сила съдебно решение.

Това твърдение от страна на ищцата А. не отговаря на действителната фактическа и правна обстановка по случая.

В конкретния случай, не е налице противоправно недопускане от страна на работодателя или длъжностно лице в предприятието на работника или служителя на работата, на която е възстановен.

Както сама ищцата А. твърди в исковата си молба, това й възстановяване на длъжност от съда е поредно. За това и същата е запозната достатъчно добре с установения от закона ред при възстановяване на длъжност от съда, сроковете за това и необходимите документи, които следва да представи на работодателя.

За безопасността и сигурността на децата в училището, както и за осигуряване несмущавано провеждане на учебния процес е въведен пропусквателен режим в сградата и специализиран видеоконтрол, при спазване разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност. За въведените мерки за безопасност на децата и учениците в училището предварително са уведомени служителите в училището, родителите на учениците, а същото така са поставени предупредителни стикери и надписи на и в сградата.

На

29.03.2018г., около 15.45ч. ищцата Т.А., се е явила на входа на Средно училище „ *** ” - гр.

Плевен, придружавана от мъж, който не се е представил на дежурните служители в този момент. Поискали са да влязат в сградата на училището, и да отидат до ***а, без да уточнят по какъв въпрос.

Служителите са обяснили на госпожа А., че в момента ***ът М. не е в училището и ако искат среща с него, е безпредметно влизането им в сградата, т. е разбрало се е, че няма да има среща с М..