Решение № 110 от 07.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20241800100456 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. В. В. от гр. П. срещу И. К. И. от гр. З..

Ищецът твърди, че РС-Пирдоп издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 233/2021 год., с която разпоредил ответникът да му заплати сумата 30 000 лева - главница, сумата 8 875,71 лева – мораторна лихва за периода 04.05.2018 год. - 01.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2021 год. до изплащане на вземането, както и сумата 777,52 лева разноски за внесена дължавна такса.

Сочи, че вземането произтича от неизпълнено задължение на длъжника по договор за заем от 03.04.2018 год., с нотариална заверка на подписите. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист и е допуснато незабавно изпълнение. По молба на кредитора е образувано изп. дело № 26/2024 год. по описа на ЧСИ Недялков с район на действие СОС. На 17.05.2024 год. на кредитора е връчено подадено в срок възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение, което обуславя иправния му интерес от предявените установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК.

Твърди, че по силата на договор за заем от 03.04.2018 год. предал на ответника в заем чрез превод по банковата му сметка в „Сосиете Женерал 1

Експресбанк“ АД сумата 30 000 лева, която ответникът се задължил да му върне в срок до 03.05.2018 год. Ответникът не изпълнил задължението си, като до датата на подаване на исковата молба не е заплатил дължимата сума.

На ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата, и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че сумата е върната от страна на ответника по следния начин:

След подписване на договора пред нотариус ищецът информирал ответника, че не разполага със заемната сума, а разполага само със сума в размер на 20 000 лева, поради което страните посетили клон на банката „Сосиете Женерал Експресбанк“ гр. П., като на каса ищецът внесъл по сметка на ответника сумата в размер на 20000 лева, видно от представената с исковата молба вносна бележка. Веднага след това ответникът изтеглил сума в размер на 10 000 лева и я предал на ищеца, като тази сума отново на каса била внесена от ищеца по банковата сметка на ответника, видно отново от представена с исковата молба вносна бележка. Така реално предадената заемна сума от ищеца на ответника е 20 000 лева. На 03.05.2018 год. страните се срещнали в гр. София, бензиностанция „Бент Ойл“ с адрес ул. „Коломан“ № 1, като на тази среща ответникът върнал в брой на ищеца сумата 30 000 лева, а ищецът го информирал, че няма да му издаде никакъв документ за платената сума, а вместо това ще унищожи сключения между тях договор за заем. След около три години ищецът се свързал с ответника и му съобщил, че договорът за заем не е унищожен и за да го направи, било необходимо ответникът да му предаде в брой още 10 000 лева. В противен случай ищецът го предупредил, че ще го осъди за цялата сума по договора за заем.

Ответникът отказал да плати, тъй като не дължи посочената сума. Прави и възражение за изтекла погасителна давност поради следните съображения:

Заявлението по чл. 417 от ГПК е постъпило в съда на 02.04.2021 год., като по него е издадена заповед за изпълнение на 08.04.2021 год., като в настоящия случай фикцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК не е приложима, тъй като изпълнителното дело е образувано едва на 14.03.2024 год., т.е. повече от две години и 10 месеца след издаване на изпълнителния лист до предприемане на действия от ищеца по реализиране на принудителното изпълнение.

Правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за 2 съществуване на вземането, но към минал момент – този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, съгласно фикцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК важи безусловно само за заповедите, издадени по чл. 411, ал. 3 от ГПК. В случаите по чл. 418 от ГПК бездействието на кредитора по предприемане на действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започнат да текат както срокът на длъжника за възражение по чл. 414 от ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 от ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл.

422 от ГПК като факт с правно значение по смисъла на 235, ал. 3 от ГПК.

Когато заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства – не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него и по този начин препятства стабилизирането на заповедта, това му поведение следва да се квалифицира като бездействие по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, което не може да има за последица прекъсване на давността – в този смисъл цитира решение № 118/12.12.2019 год. на ВКС по т.д. № 2288/2018 год., ІІ т.о. и др. В случая падежът по процесния договор за заем е 03.05.2018 год., като заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена на 08.04.2021 год., след което едва на 14.03.2024 год. е образувано изпълнително производство, по което ответникът е получил поканата за доброволно изпълнение. С оглед това счита, че петгодишната погасителна давност относно вземането е изтекла на 04.05.2023 год., като исковата молба за установяване съществуването на вземането е предявена в срока по чл. 415 от ГПК, но не е прекъснала вече изтеклата погасителна давност. Моли съдът да отхвърли идцяло предявените установителни искове в производството по чл. 422 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2021 год. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от В. В. срещу И. И. за сумата 30 000 лева – главница – неизпълнено задължение за връщане на получена от заемателя И. в заем сума по договор за заем от 03.04.2018 год. с падеж до 03.05.2018 год., ведно с мораторна лихва за периода 04.05.2018 год. – 01.04.2021 год. в размер на 8 875,71 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2021 3 год. до окончателното изплащане. Издадена е заповед за изпълнение № 143 от 08.04.2021 год. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 233/2021 год. по описа на ПРС за посочените суми, както и за разноските в заповедното производство – 777,52 лева държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника, ведно с призовката за доброволно изпълнение от ЧСИ Васил Недялков рег. № 864 на 29.03.2024 год. по изп. дело № 26/2024 год. Длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422 от ГПК, е подадена в законоустановения срок от връчване на съобщението с указанията на ПРС с разпореждане № 458/30.04.2024 год.

Представен е договор за заем от 03.04.2018 год., с който е уговорено, че В. В. В. дава в заем на И. К. И. сумата 30 000 лева, която сума заемателят се задължава да върне на заемодателя в срок до 03.05.2018 год. Посочено е, че заемодателят предоставя на заемателя уговорената сума в деня на подписване на договора по банков път по посочена сметка на заемателя в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Уговорено е заемателят да върне на заемодателя дадената в заем сума в уговорения срок по банков път по посочена сметка на заемодателя в „Юробанк България“ АД. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 03.04.2018 год. Представена е вносна бележка, видно от която на 03.04.2018 год. В. В. е превел по банковата сметка на И. К. И. сумата 20000 лева по договор за заем от същата дата. Представена е и втора вносна бележка от същата дата, с която заемодателят-ищец е превел в полза на ответника сумата 10000 лева с посочено основание „договор за заем от 03.04.2018 год.“ При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният иск за признаване за установено вземането на ищеца за сумата 30000 лева, представляваща неизплатена главница по договора за заем, ведно със законната лихва, е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е допустим. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, без да е необходимо осъдително решение на съда.

Съдът намира за доказано по делото от представения договор за заем от 03.04.2018 год. с нотариална заверка на подписите, както и от представените с исковата молба вносни бележки, че на 03.04.2018 год. ищецът е предоставил в 4 заем на ответника сумата 30 000 лева с две преводни нареждания: за сумата 20 000 лева и за сумата 10 000 лева, като сумите са преведени по банковата сметка на ответника, а уговореният срок за връщане на заетите суми е изтекъл на 03.05.2018 год. Ответникът не представи каквито и да било доказателства в подкрепа на възраженията си в отговора на исковата молба, че е върнал на ищеца дадените в заем суми. В тази насока по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства.

Съдът обаче счита за основателно направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на процесните вземания по давност, по следните съображения:

Видно от указанията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9, с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение от общото правило на чл. 125 ГПК относно момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на давността/. Посочената в нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК фикция обаче не означава, че съществуването на материалното право се установява единствено към този момент, без да се съобразяват фактите от значение за спора към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, а именно - приключване на съдебното дирене, след което решението влиза в сила. В производството по чл. 422 ГПК общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК е приложимо, като съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. – след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на чл. 418 ГПК, доколкото заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, имат за основание издаденото разпореждане за незабавно изпълнение и не подлежат на съобразяване от страна на съда в исковия процес. Преценени в цялост, тълкувателните мотиви на ТР № 2/26.06.2015 г. изтъкват бездействието на кредитора във времето като основание за течение на погасителната давност, а тълкувателните мотиви на ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8 от 21.02.2019 г. отдават значение на факти, които могат да бъдат съобразявани в хода на производството по чл. 422 ГПК след подаване на заявлението за издаване на 5 заповед за изпълнение.

Липсва бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на обикновена заповед за изпълнение, т. к. препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила /чл. 416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл.

417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл. 418 ГПК/. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл. 418, ал. 5 ГПК/ по почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, съгласно прогласеното в чл. 422, ал. 1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл. 411, ал. 3 ГПК. В случаите по чл. 418 ГПК /които показват по-голямо сходство с предходната процесуална уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/ бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл. 422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно които давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл. 417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява съдебния 6 изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността.