Определение № 3099 от 17.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3099 гр. Варна, 17.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501632 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК, вр. с чл.

121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 39699/14.06.2022г., депозирана от Т. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, *************, действаща чрез пълномощника си адвокат д-р В.Д. от АК – Силистра, срещу Определение № 4744/03.05.2022г., постановено по гр. д. № 5292/2022г. по описа на РС - Варна, с което производството по цитираното гражданско дело е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Видин.

Частният жалбоподател застъпва тезата за неправилност на първоинстанционния съдебен акт с аргумента, че същият е постановен в противоречие на правилата на процесуалния закон, регламентиращи местната подсъдност при т. нар. множество подсъдности. Оспорва се изводът на ВРС, че образуваното пред него дело е с предмет делба на наследство, т.к. като възникналата собственост между вещите, чиято делба се иска, включва във фактическия състав смъртта на наследодателя. В тази връзка се сочи, че доколкото Т. Б. М. е придобила идеална част от имотите, чиято делба се иска и на друго основание – прекратяване на съпружеска имуществена общност /поради прекратения със смъртта на единия от съпрузите брак/, то гр. д. № 5292/2022г. по описа на РС - Варна е образувано по иск за делба на имоти, съсобствеността върху които е възникнала в резултат на прекратен брак и наследяване, с оглед на което подсъдността следва да се определи по реда на чл. 109 ГПК, а не по чл. 110, ал. 1 от ГПК. На следващо място се излага, че 1 доколкото имотите, чиято делба се иска, се намират в различни съдебни райони, то с предявяването на иска пред Районен съд – Варна ищцата е упражнила правото си на избор на местна подсъдност по чл. 116 ГПК /която норма има се застъпва от жалбоподателя да има примат спрямо тази на чл.110 ал.1 от ГПК/ и този избор обвързва съда.

По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на избрания от ищцата първоинстанционен съд – Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба:

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 5292/2022г. по описа на РС - Варна е образувано по искова молба от Т. Б. М., с която е предявен иск за делба на общо 26 недвижими имота /намиращи се в съдебните райони на Районен съд – Видин, Районен съд – Варна и Районен съд – Кула/ и един лек автомобил, съсобствени между ищцата – преживяла съпруга на общия наследодател М.П.М. по силата на граждански брак, сключен на 12.02.2013г. и ответниците П. М. П. и Н. М. П. – негови деца от предходен брак.

Видно от материалите по делото, част от имотите – тези по т. 3, разд. I от исковата молба и процесният лек автомобил са придобити в режим на СИО по време на брака на ищцата Т. Б. М. и М.П.М., с оглед на което при прекратяване на брака със смъртта на съпруга, съотв. и прекратяване на съществуващата СИО (чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 44, т. 1 СК) при равни дялове, то ищцата е придобила собствеността върху ½ ид. част от имотите – бивша СИО. Обстоятелството, че придобивното основание за посочената ид. част от имотите за ищцата е прекратена СИО обаче не променя наследствения характер на същите, тъй като останалата ½ ид. част от тях се наследява на общо основание от наследниците по закон на М.П.М., сред които и ищцата – негова преживяла съпруга. Състоянието на съсобственост върху имотите, чиято делба се иска, в т.ч. и тези бивша СИО, е възникнало от един единствен юридически факт – смъртта на наследодателя, която е довела както до прекратяване на съпружеската имуществена общност и придобиването от преживялата съпруга в това качество на ½ ид.ч. от имотите – част от прекратената СИО, така и до съсобственост с останалите наследници относно другата ½ ид.ч. от последните и имотите – лична собственост на починалия 2 наследодател, с оглед на което не е налице хипотезата на т. нар. „смесена (комбинирана)“ съсобственост, при която някои от съсобствениците са придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а останалите на друго основание. В този см. Решение № 242 от 4.11.2014г. на ВКС по гр. д.

№ 3345/2014г., I г.о., ГК, Решение № 239 от 6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011г., I г.о., ГК и др., съгласно които когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество, какъвто не е настоящият случай.

По горните съображения, правилен се явява изводът на районния съд, че е сезиран с иск за делба на наследството на починалия наследодател М.П.М., с оглед на което местната подсъдност следва да се определи по правилото на чл. 110, ал. 1 ГПК, съгласно което исковете за делба на наследство се предявяват по мястото, където е открито наследството – последното местожителство (последният постоянен адрес) на наследодателя (чл. 1 ЗН).

В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдността по чл. 110, ал. 1 ГПК, освен че е специална по отношение на тази по чл. 109 ГПК, изключва и приложението на чл. 116 ГПК, доколкото мястото, където е открито наследството, винаги само едно и поради това – в един съдебен район. В този см. е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 19 от 14.01.2016г. на ВКС, IV-то г. о., по ч. гр. д. № 6198/2015г. и Определение № 94 от 10.06.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 1864/2019г., I г.о., ГК.

В настоящия случай, видно от извършената от ВРС служебна справка в НБД „Население“, последният регистриран постоянен адрес на общия наследодател М.П.М., починал на 28.03.2022г., е в гр. Видин, ********** което населено място попада в съдебния район на Районен съд – Видин.

Предвид последното и с оглед неприложимостта на чл. 116 ГПК, местно компетентен да разгледа предявения иск за делба на наследство е Районен съд – Видин.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4744/03.05.2022г., постановено по гр. д. № 5292/2022г. по описа на РС – Варна, с което е прекратено производството по гр. д. № 5292/2022г. по описа на РС – Варна и същото е 3 изпратено по подсъдност на Районен съд – Видин.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4