Определение № 2579 от 28.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2579 гр. София, 28.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

М. Христова като разгледа докладваното от М. Христова Частно касационно гражданско дело № 20248003101776 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от В. И. Н., приподписана от адвокат М. К., срещу определение №2686/27.10.2023г. по ч.г.д.№2871/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №17759/15.08.2023г. по г.д.№9797/2022г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от касатора въззивна жалба вх.№17355/31.07.2023г. срещу постановеното по делото решение №2765/29.05.2023г.

Твърди се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане за отменяна на въззивното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

В същото е посочено, че обжалваното определение необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл.2, чл.10, чл.37, чл.39, ал.4 от ГПК) и нарушение на Х. за основните права и свободи, Европейската социална харта, Х. на Европейския съюз за основните права на човека и др. Твърди се, че процесуалния представител на касатора не е изпълнил задължението си за защита на правата и интересите на представляваното лице, както в хода на производството, така и с неуведомяването ѝ за постановеното съдебно решение. Излага се, че при постановяване на въззивното определение съдът не е съобразил допуснатите нарушения от процесуалния представител, 1 който е бил упълномощен за представителство пред първата инстанция.

За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

Въззивният съд е потвърдил постановеното от първостепенния съд разпореждане за връщане на подадената от жалбоподателката въззивна жалба.

За да постанови този резултат съдът е приел следното: Посочил, че съгласно правилото на чл.39 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията (съдебен адресат или пълномощник), връчването се извършва на това лице.

Приел, че в съответствие със същата, съобщението за постановеното решение било връчено по реда на чл.51, ал.1 от ГПК – лично на пълномощника на жалбоподателката, поради което срокът за обжалването му е започнал да тече от деня на връчването – 12.06.2023г. Същият е изтекъл на 26.06.2023г. (понеделник), а жалбата е подадена след това (28.07.2023г.), поради което е просрочена и първостепенният съд законосъобразно е приложил правилата за връщането ѝ. Посочил още, че при установяване на твърденията за ненадлежно представителство или уведомяване от процесуалния ѝ представител, жалбоподателката може да претендира вреди от неизпълнение на задълженията му произтичащи от упълномощаването. При тези съображения обжалваното разпореждане е потвърдено.

Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:

Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело.

Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, в приложеното към жалбата изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване (т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). В изложението липсва обосновка и на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 до т.3 от ГПК. Възпроизвеждането на съдържащите се в посочената разпоредба хипотези не е достатъчно да обоснове извод за наличие на предпоставките за допускане на обжалването.

Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция, както и очевидна неправилност на оспорения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като въззивното определение е мотивирано и обосновано. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на определението, нито да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост.

2

Предвид горното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2686/27.10.2023г. по ч.г.д.

№2871/2023г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3