Решение № 122 от 19.08.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. И., 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200265 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по подадена жалба от П. Г. П. чрез адв. К. У. против Наказателно постановление № 24-0274-******/10.04.2024 г. на ВПД Началник на РУ – И. на ОДМВР – С., с което на П. Г. П., ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. К. У., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП в частта му по т. 1 за наложените наказания, на основание чл.

183, ал. 7 от ЗДвП. Твърди, че процесното нарушение се счита за извършено на мястото, на което е поставен пътен знак B18, с който се въвежда забрана за навлизане на определени МПС след него. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява категорично, че жалбоподателят е навлязъл след този знак. Според адв. У. от изисканта справка от АПИ категорично се установява, че на посочения в НП км. 32-ри от ТП няма въведена временна организация на движението, а такава има само от км 2+000 до км 12+630.

Моли да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 11.03.2024 г., около 15.20 ч., в община И. на третокласен път (ТП) № *** в района 32 км в посока от село Ж., общ. И. към град И. се движел влекач марка М., с рег. № СВ****КВ с ремарке, управляван от жалбоподателя П. Г.

П.. Влекачът бил спрян за проверка от св. С. И. К. и св. А. Б. В. – служители на РУ на МВР – И..

При извършената проверка П. не представил свидетелство за управление на МПС. На св. К. и В. им било указано да следят за движение на тежкотоварни автомобили в района и да ги спират и санкционират, тъй като имало въведена временна забрана за движение на товарни автомобили над 10 тона по третокласен път ***.

След извършена проверка компетентните органи преценили, че е налице извършено нарушение и съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено нарушение чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на П. П.. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 11.03.2023 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН, писмо от АПИ, Заповед № РД-11-358/06.10.2023 г. на Директора на ОПУ – С., заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. И. К. и А. Б. В..

Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че обжалваното НП е издадено от материално 2 компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая със съставения АУАН е констатирано несъобразяване от страна на жалбоподателя с въведена забрана с пътен знак B 18 с графично изображение 10 тона. Съгласно чл. 72, ал. 1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак B18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената“ се използва за сигнализиране на пътен участък, в който движението на пътни превозни средства с маса или осово натоварване над определените стойности застрашава целостта на пътното съоръжение или на пътната настилка, като в ал. 2 от същия текст е уточнено, че стойността на масата на ППС или осовото натоварване се означават на знака цифрово и те не могат да бъдат равни или по-големи от съответно 43,5 тона и 11,0 тона.

Съдът намира, че в случая не е доказано, че на посоченото място – км.

32 от ТП № *** е извършено вмененото нарушение. От събраните доказателства съставомерността на вмененото нарушение не се установява по безспорен начин.

От описанието на нарушението в АУАН и НП, се установява, че жалбоподателят е наказан за навлизане и управление на МПС, след пътен знак B18 с графично изображение 10 тона на км 32 от ТП – *** с посока на движение от с. Ж. към град И.. От изисканата справка от АПИ (л. 31 от делото) се установява, че на км. 32 от път II-*** в посока от с. Ж. към гр. И. не е поставян знак B18 и не е въвеждана временна организация на движението.

От приложената към справката Заповед № РД-11-358/06.10.2023 г. на Директора на ОПУ – С. се установява, че е въведено спиране на движението на МПС над 10 тона по път III-***, но само в участъка от км. 2+000 до км.

12+630 до 31.03.2024 г. При това положение не са били налице основанията за ангажиране отговорността на жалбоподателя за вмененото нарушение, доколкото забрана за движение на МПС над 10 тона на процесния пътен участък, на който е бил спрян за проверка не е била въвеждана. Дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС в участъка от пътя, в който действително е имало въведена забрана за движение на МПС над 10 тона не се установи от доказателствата по делото и почива единствено на 3 предположение от актосъставителя.

Съдът счита, че в настоящия случай НП следва да бъде отменено поради несъставомерност на деянието от обективна страна. Деянието е несъставомерно поради липса на въведена забрана за движение на МПС над 10 тона с пътен знак B 1 8 на км. 32 от третокласен път *** в посока на движение от с. Ж., общ. И. към гр. И..

Предвид неправилното приложение на материалния закон обжалваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

В останалата му част, с която на П. П. е наложено наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП обжалваното НП е законосъобразно, същото не се оспорва от жалбоподателя в тази му част и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е основателно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е над минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност съдът приема, че следва да уважи направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, като присъди на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0274-******/10.04.2024 г., издадено от ВПД Началник на РУ – И. на ОДМВР – С., в частта му с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. П., ул. „Г. С.“ № 8, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

24-0274******/10.04.2024 г., издадено от ВПД Началник на РУ – И. на ОДМВР – С., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от 4

ЗДвП на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. П., ул. „Г. С.“ № 8 е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал.

1, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – С., да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. П., ул. „Г. С.“ № 8, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – С. област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________

5