Решение № 116 от 30.09.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Силистра, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Гражданско дело № 20263400100146 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 3481/02.09.2026 г. по вх. рег. на СсОС, подадена от Х. Х., чрез процесуалния и пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 106 от 29.07.2026 г., като бъде присъдена законна лихва върху сумата от 86 919 62 евро за периода от 17.04.2025 г. до 20.07.2026 г.

Според страната ответното дружество е заплатило в хода на производството част от претендираната главница в размер на 86 919,62 евро, но без да заплати дължимата законна лихва върху тази сума. Лихвата се дължи за периода от предявяването на писмената претенция, съответно от датата на поканата за плащане – 17.04.2025 г., до датата на частичното погасяване – 20.07.2026 г.Плащането е извършено след приключване на устните състезания и след обявяване на делото за решаване, поради което за посочения период върху сумата от 86 919,62 евро е дължима законна лихва. Това искане е своевременно заявено още с петитума на исковата молба като част от цялата претендирана сума, а впоследствие е поддържано в хода на устните състезания, както и в представените писмени бележки/съображения.

Претенцията за заплащане на законната лихва е своевременно предявена още с петитума на исковата молба като част от общата претендирана сума. Същата е била изрично поддържана и в хода на устните състезания, както и в представените писмени бележки/съображения.

Насрещната страна – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на молбата, а по същество я оспорва като неоснователна. Сочи, че съдът не е бил сезиран с иск за присъждане на 1 законна лихва за забава от 17.04.2025г., а от 29.07.2025г. Изтъква, че на този етап не е допустимо да се предявява нов иск. Освен това във връзка с постъпилата извънсъдебна претенция, ответното дружество е определило обезщетение и е поискало банкова сметка, по която да бъде изплатено. Такава е представена едва след изрични указания на съда. След като застрахователят е получил възможност да изпълни, определеното обезщетение е изплатено. По отношение на тази сума, няма спор между страните, че тя се дължи, както е посочено в отговор на исковата молба. Но не е вярно, че ответникът е изпаднал в забава във връзка с плащането и, като ответникът е направил възражение по чл.380, ал.3 КЗ.

Съдът след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл. 250 ГПК е процесуално допустима – искането е заявено в законоустановения едномесечен срок (молбата е подадена на 01.09.2026 г. ), от легитимирана страна, и следва да се разгледа по същество.

На допълване подлежи съдебното решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил надлежно сезиран.В настоящия случай съдът констатира, че диспозитивът на постановеното по делото решение, действително не съдържа произнасяне по заявеното и поддържано в хода на производството искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата законна лихва върху сумата от 86 919,62 евро.

Посочената сума представлява част от претендираната главница, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от получените травматични увреждания и последиците от тях, вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие. Главницата в тази част е била заплатена от ответника в хода на производството, поради което искът за нея е бил отхвърлен с постановеното решение поради настъпило плащане. Плащането обаче е извършено след приключване на устните състезания и след обявяване на делото за решаване, като по отношение на дължимата върху тази сума законна лихва съдът не се е произнесъл в диспозитива на решението. Поради това е налице непълнота на съдебното решение, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 250 ГПК.

По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата от 86 919,62 евро съдът съобразява, че с оглед изложеното в исковата молба и приетото по делото в тази връзка начало на забавата – 29.07.2025 г., законна лихва върху тази част от обезщетението се дължи, считано от посочената дата. Съдът не е бил сезиран с искане за присъждане на законна лихва за забава за периода от 17.04.2025 г., поради което такава не следва да бъде присъждана за периода преди 29.07.2025 г.

Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за платежната сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.

Разпоредбата обаче намира приложение само когато неплащането на обезщетението се дължи именно на непосочването на банкова сметка. В този смисъл е формираната практика на ВКС, включително решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., I т. о., решение № 50010/05.04.2024 г.

2 по т. д. № 1920/2022 г., II т. о., и решение № 228/31.07.2025 г. по т. д. № 2154/2024 г., II т. о.

В настоящия случай до 02.12.2025 г. ответникът не е поставял непосочването на банкова сметка като единствена пречка за плащането, а е оспорвал самото наличие на валидно предявена застрахователна претенция, позовавайки се на липса на представителна власт на лицето, което я е подало.

Ето защо за този период не може да се приеме, че непосочването на банкова сметка представлява забава на кредитора по смисъла на чл. 380, ал. 3 КЗ.

На 02.12.2025 г. ответникът е признал предявения иск до размер на 170 000 лева /86 919,62 евро/, като е поискал да бъде представена банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. От този момент до посочването на банковата сметка на 23.06.2026 г. неплащането на признатата сума се дължи на непредоставянето на необходимото съдействие от страна на кредитора, поради което за периода 02.12.2025 г. – 23.06.2026 г. ответникът не дължи законна лихва върху сумата от 86 919,62 евро.

На 23.06.2026 г. ищцата е представила по делото банкова сметка, поради което основанието за приложение на чл. 380, ал. 3 КЗ е отпаднало. Тъй като ответникът е извършил плащането на признатата сума на 20.07.2026 г., за периода от 23.06.2026 г. до 20.07.2026 г. върху сумата от 86 919,62 евро се дължи законна лихва.

Следователно, диспозитивът на решението следва да се допълни, като бъде присъдено и своевременно поисканото обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, дължима за посочените по-горе периоди.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК решение № 106 от 29.07.2026 г. по т. д. № 146/2026 г. по описа на СсОС, като:

ОСЪЖДА ЗД „ Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 да заплати на Х. Р. Х. с ЕГН 5509193699, поставена под пълно запрещение, действаща чрез своите настойници Х. Х. и Р. Б., законната лихва върху сумата 86 919,62 евро за периода от 29.07.2025г. до 02.12.2025 г., както и за периода от 23.06.2026 г. до 20.07.2026 г., като оставя без уважение молбата по чл.250 ГПК в останалата и част.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________ 3