Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 180 от 20.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1063/2023
Вид
Решение № 180
Подписан
20.02.2024
В сила
22.07.2025
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232100101063 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Х. П. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № **, ет.*, ап. ****, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1407, район Лозенец, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 30 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 21.06.2021 г. в гр. Бургас, ул. „Одрин“, до „Ел Пак“, по вина на водача на лек автомобил Хонда с рег. № А3703КС, и ищцата, която като велосипедист, след подаването на съответния сигнал предприела маневра завой на ляво и се ударила странично в лекия автомобил, като паднала и получила средна телесна повреда, а автомобилът продължил своето движение, като последният е застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 07.12.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вследствие на ПТПто, причинено по вина водача на процесния лек автомобил, ищцата получила счупване на долния край на лъчевата кост на горен десен крайник, охлузвания по лявото коляно, кръвонасядания по главата, причинили разстройство на здравето, неопасно за живота, 1 вследствие на което претърпяла и продължавала да търпи болки и страдания от факта на трудното движение на дясната ръка, загуба на подвижност на десния палец, нужда от оперативно лечение на пръста, силно треперене, затрудняващо значително качеството й на живот, както и работоспособността й, силен стрес, главоболие, притеснение и затруднения при извършването на дейности с пострадалата ръка.

Правното основание на предявеният иск е чл. 432, ал. 1 във с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който иска се оспорва като неоснователен, като се сочи, че липсва вина за настъпването на ПТП-то от водача на лекия автомобил, като същото е настъпило по вина на велосипедистката, която предприела неразрешена маневра пресичайки непрекъснатата осева линия и сама се блъснала в автомобила. При условията на евентуалност се излага, че е налице съпричиняване от страна на ищцата от 90 %, тъй като същата е нарушила чл. 80, т. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е подала своевременно сигнал завиване или отклонение на ляво; като водач на велосипед не се е движила възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и е предприела маневра по навлизане в насрещното пътно платно при маркировка забраняваща това действие. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение, като излага, че не съответства на принципа за справедливост, предвид настъпилите увреждания за ищцата. Моли за присъждане на разноските по делото.

Трето лице – помагач С. М. Г. с ЕГН **********, адрес: с. И., общ. К., обл. Б., също изразява становище за неоснователност на иска, като сочи, че няма вина за ПТПто. При условията на евентуалност също навежда доводи за съпричиняване в размер на 90 % от страна на ищцата, като излага обстойно доводите си в тази насока.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея и на третото лице - помагач, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на процесния лек автомобил към датата на настъпването на процесното ПТП. Не се спори също така, че застрахователят е отказал да заплати търсеното от ищцата застрахователното обезщетение.

От другите данни по делото е видно, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 298/2021 г. на II-ро РУП-гр. Бургас, вх. № 7161/2021 г. на РП-Бургас, което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.07.2022 г. на Районна прокуратура - Бургас, като прокурорът е стигнал до извод, че извършеното от водачката на лекия автомобил е 2 случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

От заключенията на вещото лице по изпълнената автотехническа експертиза, изготвена от лице с нужните специални знания, се установява, че ПТП-то е настъпило в светлата час на деня, в сухо и ясно време, с интензивно движение в началото на работния ден, като водачката на Хондата се движила със скорост от 64 км./ч. по ул.

„Одрин“ - двупосочна, с по една лента за всяка посока и с единична непрекъсната осева линия. Велосипедистката се движила също по ул. „Одрин“ вдясно близо до бордюра в посока от шоколадова фабрика към завод „Спартак“, като искала да навлезе в крайпътната територия /отъпкана пътечка/ вляво от улицата, но наблюдавала само насрещно движещите се автомобили и не погледнала назад преди да предприеме преминаване наляво т.е. не видяла Хондата. Водачката на автомобила също не видяла велосипедистката и не предприела нещо, тъй като вниманието й било насочено към автобуса, който бил спрял на спирката, за евентуално преминаващи пешеходци, като в крайна сметка се стигнало до съприкосновение между лекия автомобил и велосипеда, като последният се е ударил в задната дясна врата на автомобила. След удара велосипедистката изгубила равновесие и паднала на асфалта, а водачката на лекия автомобил продължила движението си, без да спре, тъй като не разбрала за съприкосновението, като автомобилът въобще не е променял траекторията си на движение и се е движил само направо. Експертът излага също така, че през цялото време автомобилът Хонда се е движел по-назад от велосипеда, докато го наближава и водачката С. Г. е имала директна видимост към пострадалата през предното обзорно стъкло. Не е имала нужда да гледа през страничните огледала, нито през централното огледало за задно виждане. Пострадалата не е попадала в мъртвата зона на страничните огледала. Дори в мига на удара водачката Г. може директно да види велосипеда през десните странични стъкла на автомобила. В същото време пострадалата не е подала своевременно сигнал с лява ръка преди да предприеме маневра завой наляво, като е направила това, след като вече е била започната отклонение наляво и само 0,3 секунди преди сблъсъка. Експертът сочи също така, че времето за реакция с волана на водачката е 0,2 секунди, но преди това водачката трябва да е възприела велосипеда, като уязвим участник в движението и като възможна опасност. Велосипедът е пътно превозно средство, с което водачката на автомобила следвало да се съобрази, докато се разминава с него. Водачката Г. изобщо не е възприела велосипеда, въпреки че е имала обективна възможност за това. С незначително отклонение наляво, предприето от водачката Г. от момента на трайното отклонение на велосипеда наляво, още преди да е подала сигнал с лява ръка пострадалата, ударът е бил предотвратим. Ударът е в задната дясна врата и незначителното отклонение на автомобила наляво би отдалечило л.а Хонда от велосипеда. В заключение експертът посочва, че причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на велосипедистката, която преди да предприеме 3 маневра завой наляво, без да се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Също така преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачката не е подала своевременно сигнал, достатъчен за възприемане, като при завиване наляво на велосипеда за навлизане в крайпътна територия (отъпкана пътечка), не е пропуснала пътните превозни средства, движещи се по пътя, който тя напуска и в крайна сметка като участник в движението не е спазила маркировката на пътя и правилата за движение. Водачката пък на автомобила пък не е променяла траекторията си на движение направо, като единствено поради отклоненото си внимание, не е проявила внимание и предпазливост към уязвим участник в движението - велосипедист, защото изобщо не го е възприела.

По делото като свидетел е разпитан В. П., който е шофирал непосредствено след Хондата при настъпване на процесното ПТП. Същият излага, че не е карал бързо, тъй като пътя не го позволява, и се е движил с около 40 км./ч., като според него приблизително такава е била скоростта на автомобила пред него. Възприел от дясно на него колоездач, който ръкомаха, бил в движение и подавал сигнал с ръка, като си помислил в първия момент, че са познати с шофьора пред него, тъй като почти се били изравнили. След това всичко станало много бързо, като колелото се ударило в задния калник на джипа и колоездачът се обърнал с лице към асфалта и паднал. Джипът и колоездачът се движили в една и съща посока на дясното платно, като колоездачът бил в най-дясната част на платното. Според св. явно водачът не е видял в огледалата колоездача, защото след удара нито е намалил, нито е увеличил скоростта. Той спрял след това и оказал помощ на колоездачката.

Съдът кредитира така събраните гласни доказателства, като изходящи от лице незаинтересовано от изхода на делото, което е станало очевидец на ПТП-то и има преки възприятия по отношение на него.

От представената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по изпълнената съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните, допълнена с изявленията на експерта в съдебно заседание, се установява, че вследствие на процесния инцидент, ищцата получила вътреставна фрактура на дисталната част на дясната лъчева кост със значителна дислокация /разместване/; кръвонасядане на левия клепач и десния устен ъгъл с размери 0,5 -1 см.; навяхване на лявата лакетна става, характеризиращо се с оток и болезнени движения в нея. Също така и три охлузни рани на лявото коляно с размери 1x1 см, 2 х 2 см и 0,5 х 1 см. на нивото на кожата, които отзвучат за около 1015 дни. Експертът сочи, че вътреставната фрактура на дясната лъчева кост изисква 4 репозиция, гипсова имобилизация за 40 дни, последваща рехабилитация и има възстановителен период от 3-4 месеца, като тя осъществява медико-биологичния характеризиращ признак трайно затруднение на движението на десен горен крайник.

Кръвонасяданията по лицето и охлузните рани на лявото коляно, навяхването на лявата лакетна става сами и по съвкупност осъществяват медикобиологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето неопасно за живота, като този травматични увреждания се характеризират с лека до умерена болка и възстановяването е в рамките на 10-15 дни.

Експертът излага също така, че ищцата е оздравяла по отношение на фрактурата на лъчевата кост. По-късно, след свалянето на гипса е настъпила руптура /скъсване/ на дългото екстензорно сухожилие на палеца, като липсват данни кога точно се е случило това, като е установено при преглед на 03.06.2022 г. т.е. около 1 година след инцидента. Сто процесна каква е причината за скъсването на това сухожилие експертът не може да каже, но сочи, че най-често основаният процент като причина за скъсване е прекарано счупване на лъчевата кост. Излага също така, че именно счупванията на лъчевата кост са основната причина за подобни травми, като те се лекуват само оперативно. В такива случаи се прави сухожилна пластика - не се зашива самото сухожилие, а се замества със съседно сухожилие от показалеца. Така, че по отношение на скъсаното сухожилие на палеца, което все още не е оперирано, вещото лице извлича извода, че ищцата не е оздравяла. Излага също така, че в случая възрастта на пациентката не оказва и не е оказала негативно влияние върху хода на оздравителния процес на лъчевата кост, като сочи че оздравителният процес при този вид фрактури протича сравнително нормално при жени на такава възраст. В заключение вещото лице излага, че срокът на възстановяване не се е повлиял от възрастта на ищцата. На нейната възраст обаче вече настъпват известни дегенеративни изменения на сухожилията, поради което такъв вид травми се срещат предимно при жени на 50-60 год. възраст, които осъществяват все още активна физическа дейност. След като бъде направена операция на скъсаното екстензорно сухожилие на палеца възстановителният период ще е около 2-3 месеца. След операцията се поставя гипсова имобилизация за 21 дни, следва период на преобучаване на мускула на преместеното сухожилие до пълното възстановяване на функцията на палеца и на ръката.