Решение № 1045 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20233110111325 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Ищецът „А. **“ ООД твърди, че в периода от 07.09.2021 г. до 02.06.2022 г. ответникът А. Б. С. работел по безсрочен трудов договор с дружеството като ****. Брутното трудово възнаграждение на последния било в размер на 800 лева, а уговореният срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение бил 90 дни. Със Заповед № **/02.06.2022 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено поради дисциплинарно уволнение, поради което ответникът дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което не е заплатил до настоящия момент.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1227.10 евро, представляваща равностойността на 2400 лева – обезщетение при дисциплинарно уволнение.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Прави възражение за погасяване по давност на претендираното вземане.

Поддържа, че съобразно наведените от ищеца фактически твърдения предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 220 КТ.

Оспорва законосъобразността на процедурата по налагане на 1 дисциплинарна отговорност. Твърди, че не му е изпратена и не е получавал заповедта за уволнение. Счита, че представената страница от телепоща по същество представлява едностранно съставен от ищеца документ и не доказва връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поддържа, че първата страница на трудовия договор е подменена за целите на процеса, като в действителност уговореният между страните срок на предизвестието бил един, а не три месеца.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на трудово правоотношение между тях, по силата на което ответникът е бил назначен на длъжността „****“.

Към писмените доказателства по делото е приобщен сключеният между страните трудов договор от 07.09.2021 г. /л. 4-5/. От съдържанието на същия става ясно, че уговореното месечно трудово възнаграждение е в размер на 800 лева. Трудовият договор е сключен като безсрочен, като съгласно т. VI срокът на предизвестието за прекратяването му е 90 дни и за двете страни.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил автентичността на така представения трудов договор, с твърдението, че същият не е подписан от него и е налице подмяна на първата страница от документа. Поради горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца, че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК е открито производство за проверка на автентичността на същия. Във връзка с предприетото оспорване и по искане на ответната страна по делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано /л. 86-92/. От него става ясно, че подписите, положени за „работник/служител“ в приложения към исковата молба трудов договор са изпълнени от А. Б. С.. Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с възражението си за подмяна на първата страница от трудовия договор. Доколкото обаче ищецът не е изпълнил дадените му с протоколно определение от 19.12.2025 г. указания по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК за представяне на оригинала от трудовия договор или официално заверен препис от същия, представеният препис следва да бъде изключен от доказателствата по делото, на основание чл. 183, ал. 1, изр. второ ГПК.

С исковата молба е представена Заповед № **/02.06.2022 г. на управителя на „А. **“ ООД /л. 6/. Със същата на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни.

2

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 61-63/. Съдът намира, че заключението на вещото лице К. следва да бъде ценено като компетентно изготвено, обективно и аргументирано, като от същото става ясно, че размерът на последното получено от ответника брутно трудово възнаграждение възлиза на 800 лева.

При съобразяване срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, посочен в приложения по делото препис от трудовия договор, а именно – 90 дни, вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение по чл.

221, ал. 2 ГПК е в размер на 2400 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

От наведените от ищеца фактически твърдения, уточнени по реда на чл.

129, ал. 2 ГПК, следва, че исковата претенция черпи своето основание от правната норма на чл. 221, ал. 2 КТ. Още с исковата молба е посочено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение, като с молба вх. № 85351/14.11.2023 г. ищецът изрично е заявил, че претендира обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ „за срока на предизвестието“ /каквато е изпозлваната формулировка в цитираната разпоредба/. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 220 КТ, касаещ обезщетение за неспазено предизвестие. Този израз е използван единствено в исковата молба, но се касае за нередовност, отстранена след изрично дадените от съда указания.

Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Както по-горе бе посочено, между страните е безспорно, че между тях е било налице валидно възникнало трудово правоотношение, като към исковата молба е представена заповед за прекратяване на същото, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение на ответника. Доколкото се касае за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя без предизвестие, ефектът на прекратяването настъпва в момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора /арг. от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/. В случая от събраните по делото доказателства не се установява посочената заповед да е връчена преди образуване на производството. Същевременно, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде отчетен фактът, че заповедта е връчена на ответника, чрез упълномощения му процесуален представител, по реда на чл. 131ГПК, ведно с исковата молба. В този смисъл следва да се приеме за доказано прекратяването на трудовото правоотношение на поддържаното от ищеца основание. Същевременно, липсват данни по делото ответникът да е оспорил законността на уволнението по 3 законоустановения съдебен ред, поради което и в настоящото производство не следва да бъде обсъждано спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

От изложеното следва, че е налице визираната от нормата на чл. 221, ал.

2 КТ материалноправна предпоставка за възникване право на обезщетение в полза на работодателя.

В случая ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, като поддържа, че уговореният срок на предизвестието е бил не 90 дни, както твърди ищецът, а един месец. Тъй като представеният от ищеца трудов договор е изключен от доказателствата по делото, така наведените от ищеца твърдения не се доказват. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза само по себе си също не е достатъчно основание, за да се приеме, че претендираният размер на дължимото обезщетение е доказан предвид факта, че вещото лице основава изводите си именно на изключения от доказателствата трудов договор. От друга страна, самият ответник с отговора на исковата молба заявява, че срокът на предизвестието е едномесечен, което кореспондира и с правилото на чл. 326, ал. 2 КТ, а именно – „срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок“. При съобразяване на изложеното съдът намира, че дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ следва да бъде изчислено на тази база и същото се равнява на месечното брутно трудово възнаграждение на ответника, т.е. на сума в размер на 409.03 евро, представляваща равностойността на 800 лева.

Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване по давност на вземането. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КТ давностният срок, след изтичане на който се погасява вземането на работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ, е тригодишен и започва да тече от настъпване изскуемостта на вземането, т.е. от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно същият не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г.

Поради така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до установения размера на дължимото обезщетение от 409.03 евро /800 лева/, като за разликата над него до претендирания размер от 1227.10 евро /2400 лева/ искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за действително извършени разноски, както следва: за държавна такса - 96 лева, за депозит за експертиза – 200 лева и за адвокатско възнаграждение – 540 лева, което съдът намира за съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно на уважената част от претенцията ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от тях в размер на 427.44 евро.

Независимо от частичното отхвърляне на иска не следва да бъде 4 уважено искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния му представител, тъй като не са представени доказателства за сключване на договор за оказване на безплатна правна защита по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС сумата от 102.26 евро, представляваща възнаграждение за вещо лице по допуснатата СПЕ, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ НА „А. **“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, СУМАТА ОТ 409.03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща равностойността на 800 /осемстотин/ лева – обезщетение при дисциплинарно уволнение, на основание чл. 221, ал.

2 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 409.03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща равностойността на 800 /осемстотин/ лева, до претендирания размер от 1227.10 евро /хиляда двеста двадесет и седем евро и десет евроцента/, представляваща равностойността на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева ОСЪЖДА А. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ НА „А. **“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, СУМАТА ОТ 427.44 евро /четиристотин двадесет и седем евро и четиридесет и четири евроцента/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „А. **“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд – Варна, СУМАТА ОТ 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.