Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 936 от 11.05.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 6690/2016
Вид
Решение № 936
Подписан
11.05.2018
Състав
ЕЛЕНА ТОДОРОВА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.24, ал.1,т.5 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.27 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.3, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1 т. 7 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.172а, ал.1 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… май 2018 година

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№6690 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.94 ЗАПСП.

В исковата си молба ищецът С.К.П. твърди, че при провеждане на среща с ответника А.Д.Т., на 28.03.2015г., последният подарил на ищеца книгата си „Задкулисието на прехода- България срещу олигарсите“, част втора, с посвещение от автора. Книгата е издадена от издателство „Изток- Запад“ през 2013 година, с цена от 10 лв. При запознаване с нейното съдържание ищецът установил, че на страница 10-та е отпечатана снимка, на която фигурира той с тогавашната си съпруга и своя син, а в издателското каре е посочено, че снимката е от личен архив на автора и ответник по делото.Тази снимка е документирала изписване на новородено дете от болница и е заснета от бащата на ищеца – К.С.П. през 1980година. Ищецът твърди, че авторските права върху тази снимка се упражняват от него, съгласно чл.17 от ЗАПСП и до срещата си с ответника, ищецът твърди, че не го е срещал, познавал и не му е преотстъпвал правата си върху изображението.Ищецът твърди, че при извършена от него справка в издателство „Изток- Запад“, е установил съществуващ договор за отстъпено авторско право, сключен от ответника и издателството и цялостното произведение, включително и процесната снимка се разпространява, използва и възпроизвежда съгласно условията на този договор, а в него е уговорено, че авторът отговаря за претенции от трети лица във връзка с предоставените илюстрации. Ищецът твърди, че по този начин ответникът се е разпоредил с чуждо нему право върху снимката, без да е имал право на това. Ищецът твърди, че по този повод е образувана прокурорска преписка №40388/2015г. по описа на СРП и с постановление от 12.07.2016г. е установена съставомерност на деянието, която е квалифицирана по чл.172а, ал.1 НК, при маловажност на случая и това е дало основание за отказ за образуване на наказателно производство, а преписката е изпратена в Министерство на културата за реализиране на правомощията му по чл.98, ал.1 и сл ЗАПСП и преценка за ангажиране административно- наказателната отговорност на ответника.

Ищецът твърди, че извършеното от ответника представлява нарушение на авторското му право върху фотографията, извършено виновно, довело до вреди за ищеца, изразяващи се в неплатено дължимо възнаграждение за използване на това изображение, по отношение на което притежава авторско право и дължимата му от ответника сума, определена по посочения в обстоятелствената част на исковата молба начин, е сумата от 932,40лв.

Ищецът твърди, че нарушението му е причинило и неимуществени вреди- неприятни усещания, дискомфорт във връзка с възпроизвеждането пред неограничен кръг лица на тази фотография, тъй като последната отразява личните му преживявания.Тези неприятни преживявания са породени и от спецификата в отношенията, които има с бившата си съпруга И.К.и своя син Д. П..Тази специфика е предопределена от изявите на ищеца, в качеството му на председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България, във връзка с които неговата бивша съпруга, изпълняваща определена длъжност и неговият син – парламентарен секретар на Министерството на транспорта / годината е 2003 година/, са го набедили пред правоприлагащите органи, че ги е заплашвал с убийство. В резултат на това ищецът е придобил качество на обвиняем и наказателното производство /досъдебно и съдебно/ е продължило от 2003 до 2008 година.Поради тази причина темата за роднинските му връзки с бивша съпруга и неговия син е силно травматична за него и по принцип не я споделя в своите публични изяви, а това е така, тъй като се касае за емоционална травма, характеризираща се със своята житейска трагичност. Допълнителен стресиращ фактор е, че тази снимка незаконно е добила публичност, от действията на ответника, в контекст на социалното поведение на ищеца, като контрапункт на упоменатите лица, а и темите, засегнати в издадената от него книга са такива, с които не е свързан. Претендира обезвреда за неимуществените си вреди в размер на сумата от 2 067,60лв. Претендира законната лихва от датата на деликта и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът А.Д.Т., чрез адв.Е.В., оспорва основателност на предявените искове, както и размера на претендираната обезвреда.

Твърди, че процесната снимка няма закрила по ЗАПСП, тъй като не попада в хипотезиса на чл.3, ал.1 ЗАПСП- не е продукт на творческа дейност; оспорва, че бащата на ищеца е автор на тази фотография, респективно, че някога се е занимавал в творческа фотография, респективно се е афиширал като професионален фотограф или художествен такъв; че авторските права по отношение на тази фотография са в патримониума на ищеца, защото тя е била налична и до нея е имало свободен достъп в интернет- сочи линкове, на които снимката е налична, а няма твърдения и доказателства, че ищецът разполага с негатива, който би се явил безспорно доказателство за авторството на снимката.

При така въведените възражения, основаващи се на изложените факти и съждения, ответникът оспорва да е налице нужда от обсъждане размера на дирената обезвреда, тъй като липсва съставомерност на деянието, сочещо на елементите на деликта.

Моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.Претендира разноски по делото.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори по делото, че в книгата „Задкулисието на прехода- България срещу олигарсите“, чийто автор е ответникът А.Т., с издателство „Изток – Запад“, на страница 13 е отпечатена снимка, представляваща фотографско изображение на двама възрастни и бебе, а по нея е положен текст който гласи :“ И.К., С.П. и Д. П., 1980г. източник: личен архив на автора“.

Установено е въз основа на заверено копие от удостоверение за наследници, издадено от Община Столична на 08.01.2015 година, че ищецът С.К.П. е наследник, в качеството си на низходящ, на Кънчо Славчев П., починал на 07.01.2015 година.

Установено е по делото, че наследодателят на ищеца е бил началник-отдел на „Фото отдела“ на държавно предприятие „Българска кинематография“, като видът на осъществяваната от него дейност е производство на филми.Впоследствие е назначен за редактор, след това като завеждащ документация външен отдел/ на тези две длъжности е осъществявал журналистическа дейност/, а най- накрая е повишен в длъжност старши инспектор- завеждащ личен състав.Тези факти се установяват от представеното заверено копие от трудовата му книжка. Кънчо Славчев П. е бил член на Съюза на българските журналисти.

По делото, на основание чл.176 ГПК е изслушан ищецът П. / в о.с.з. на 12.12.2017г./ като страната признава, че не е намерила негатива на снимката и нейния оригинал, че на процесната снимка няма знак, който да идентифицира автора и.Ищецът признава, че процесната снимка е била публикувана в „Галерия“ и в „168 часа“, което е извършено със съгласието на ищеца, но за което последният не е получил възнаграждение.Тези публикации, признава страната, са извършени преди публикуване и издаване на книгата на ответника.

По реда на чл.176 ГПК ответникът Т., в същото о.с.з., е дал обяснения, че създадената от него книга не е продукт с търговски характер, а е израз на желанието му да разкрие какво стои зад решение за назначаване на Д. П. за директор на ДАНС.Признава, че е получил възнаграждение въз основа на договора, който има с издателството, като тези финансови последици не са били решаващи за осъществяване на този негов продукт.В тези обяснения ответникът признава, че снимката на бебе на 1 седмица не е възможна база за неговия последващ поведенчески модел.Твърди, че има участие в капитала на ТД, ведно със съпругата си и от осъществяваната търговска дейност е реализирал доходи, значително надхвърлящи полученото възнаграждение за книгата.

По делото са събрани и други гласни доказателствени средства- показания на свидетелите В.Х., И.Я.,М.Д..

Първите двама свидетели дават показания, че се познават от дълги години с ищеца, както и че той им е показвал процесната снимка/ на св.Х./, това го е разстройвало.Свидетелят Я. дава показания, че ищецът му е споделял, че има само една снимка от раждането на сина си, както и че знае, че тази снимка е направена от бащата на ищеца, а последният се е занимавал с фотография и журналистика.Процесната снимка е видяна от този свидетел в албума на ищеца.

СвидетелкатаМ.Д. твърди, че процесната снимка е добила публичност за първи път в нейно предаване, излъчено по телевизия „Канал 3“ през 2010 година.Твърди, че от ищеца е разбрала, че снимката е направена от неговия баща, професионален фотограф.Твърди, че тези снимки, тъй като са част от предавянето, са „качени“ на диск, който се пази от телевизията и оттам се излъчва в интернет.Оттам вече всеки може да вземе снимките.Твърди, че снимката, публикувана в книгата на ответника, не е от оригиналната снимка, защото има лошо качество, но тъй като не е професионалистка, не може да го твърди категорично.Твърди, че именно в студиото на нейното предаване страните по делото са се запознали.Твърди, че части от нейното предаване са излъчвани по БТВ.Твърди, че ответникът има практика, всички снимки, до които се е добрал, да ги представя като личен архив, което не е логично.Твърди, че процесната снимка не може да е личен архив на ответника, а според нея, последният се е сдобил с въпросното фотографско изображение в студиото на воденото от нея предаване, но не тя е дала на ответника снимката.Твърди, че в студиото ответникът е видял снимката.

По делото са допуснати две експертизи.

Първата експертиза е от техническо естество и е изготвена от вещо лице д-р инж.Н.Х..в своето заключение вещото лице, въз основа на материалите по делото и изследване на интернет пространството, в лабораторна компютърна среда и използване на специализиран софтуерен продукт, след проведено софтуерно визуално изследване, е установило, че процесната снимка е качена в интернет пространството заедно със статия във в. “Галерия“ на 01.12.2011 година, а впоследствие и на 14.06.2013г. Вещото лице е посочило двата линка, на което е открило тази информация.В дадените пред съда пояснения вещото лице Х. е направило уточнение, че достъпът до статиите и снимката е абсолютно свободен, като в кода на страницата, на декстопа на тестовия компютър, с който вещото лице ползва софтуер, анализиращ програмния код в самата страница / който не е виден за всеки потребител/ остава датата на създаването му.Вещото лице пояснява, че източник на този документ

/снимката/ не е посочен.

Заключението на вещото лице Х. е прието от съда като годно доказателствено средство, останало и неоспорено от страните.

Другото заключение е по допусната икономическа експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., съобразно което, книгата на ответника е излязла в тираж от 3 061 бройки, с цена на реализацията от 5 лв, а приходите от продажби са 15 305лв.

Вещото лице е установило, че обичайното възнаграждение за използване на обекти на авторското право от вида, посочен по делото – 1 брой фотография за книжно тяло, е в размер на 612,50лв/ към 2008г./, а ако съдът приеме, че е налице основание за увеличението му на база коефициента на инфлация за периода 2009 – 2013г., то тогава размерът е 676,81лв, а законната лихва от датата на издаване на книгата – 04.07.2013г. до подаване на исковата молба в съда – 01.09.2016г., е в размер на 217, 59лв.

По делото съдът е извършил оглед / в о.с.з. на

23.01.2018г./ на представения от ищеца семеен албум, в който фигурира процесната снимка, която не е в оригинал.

По делото са представени доказателства относно доходите на ответника.

При така установеното съдът достига до следните изводи:

Приложимо материално право – чл. 94 ЗАПСП / в редакцията му, действаща към датата на подаване на исковата молба и до изменението на закона с ДВ, бр.28 от 2018г./