Решение № 4970 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4970 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100506908 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6908/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. Х. Н. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20072586 от 22.12.2022 г постановено по гр.д.

№52712/19 г на СРС , 60 състав , в частта , с което е признато за установено по искове на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София , че въззивникът дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.99 ЗЗД сумата от 400 лева непогасена главница по договор за паричен заем №2759303 от 28.02.2017 г сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва от 29.03.2018 г до окончателното й заплащане и сумата от 35,76 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 09.03.2017 г – 29.03.2018 г ; които вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД с рамков договор от 16.11.2010 г за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение №1 от 01.09.2017 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2018 г по ч.гр.д.№20762/18 г на СРС , 60 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 370,63 лева разноски в заповедното и в исковото производство .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част , тъй като исковете са недоказани . Договорът за заем е нищожен поради противоречие със ЗПП , а цесията е нищожна . Ищецът е представил само приложение №1 от 01.09.2017 г към рамковия договор , което е своевременно оспорено . С приложението не е доказано 1 прехвърляне на процесните вземания , а същите не са доказани с представените доказателства . Приложението към договора за цесия няма обвързваща доказателствена сила .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.01.2023 г и е обжалвано в срок на 06.02.2023 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Съгласно трайната практика на ВКС нормите уреждащи защита на потребителите са императивни и съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи в договор с потребител , като при необходимост е длъжен и служебно да допусне съответните доказателства .

За да уважи исковете в обжалваната част СРС е приел , че е подписан договор за паричен заем №2759303 от 28.02.2017 между ответника и „И.А.М.“ АД , като са предоставени 400 лева /рефинансирани са предходни задължения за 274,04 лева/ . Заемателят се е задължил да върне получената сума на 12 месечни вноски в размер на 35,02 лева . В договора е предвидено задължение в тридневен срок да се представи обезпечение , като в противен случай съгласно чл.4 ал.2 се дължи неустойка в размер на 119,04 лева и към всяка погасителна вноска се прибавя по 9,92 лева . При забава на погасителна вноска се дължи лихва за забава .

Според СРС вземанията на „И.А.М.“ АД са цедирани на ищеца с рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010 г и приложение №1 от 01.09.2017 г.

Съгласно представено по делото пълномощно ищецът е упълномощен да извърши съобщаване на цесията . От друга страна пратката за доставяне на писмото с уведомление за цесията е останала непотърсена .

Според СРС липсва противоречие на договора за заем с чл.11 т.11 и т.12 ЗПК – ясно са посочени заетата сума и броя и размера на вноските. Лихвеният процент е фиксиран на 40 % , както и е вписано какво би било увеличението на вноските ако се дължи и неустойка при непредставено обезпечение . Няма данни ответникът да е искал от заемателя информация по чл.11 т.12 ЗПК . Между ответника и заемателя е било налице валидно облигационно отношение.

Според СРС на ответника е предоставена процесната главница като всички вноски вече са 2 падежирали /последната дължима вноска е била с падеж 24.05.2017 г / . Дължима е и сумата за лихва за забава . Цесията е действителна като в приложение №1 от 01.09.2017 г вземанията са надлежно индивидуализирани . Цесията е съобщена на ответника на 25.11.2019 г , защото му е връчено като приложение към исковата молба съответното уведомление за цесията .

Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .

Неоснователни са доводите на въззивника , че ищецът въобще не е доказал материалноправната си легитимация . С представените рамков договор от 16.11.2010 г за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение №1 от 01.09.2017 г ищецът е доказал прехвърляне в негова полза на вземанията на „И.А.М.“ АД от ответника . Законосъобразни са мотивите на СРС , че цесията е надлежно съобщена , макар и с връчване на уведомлението като приложение към исковата молба.

Правилно СРС е приел , че не се дължи сумата от 119,04 лева неустойка по чл.4 ал.2 от договора за заем уговорена в случай , че не се изпълни задължението за предоставяне на обезпечение . Уговорката за тази неустойка представлява нищожна неравноправна клауза .

Сумата за неустойката не е процесна като в тази част решението на СРС е влязло в сила . От друга страна въпросната „неустойка“ прикрива действителната лихва /и разходи по заема / , като е налице противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК във вр.чл.10а ал.2 ЗПК и чл.21 ал.1 ЗПК . При предоставен заем от 400 лева и деклариран в договора за кредит ГПР от 47,71 % т.нар.“неустойка“ е равностойна на допълнителна договорна лихва за срока на договора от 29,76 % . Срокът на договора е 12 седмици т.е.приблизително 3 месеца . Следователно за една година ищецът начислява допълнителна годишна лихва от повече от 119,04 % . Общо ГПР се оказва повече от 166,75 % .

Безспорно е надвищен максималния размер на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК и съгласно чл.19 ал.5 ЗПК клаузата за неустойка е нищожна . Налице е противоречие на процесния договор за потребителски кредит /заем/ с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК , защото договорът за потребителски кредит /заем/ не е изготвен на ясен и разбираем език . Данните в договора са подвеждащи , включително по отношение на действителния лихвен процент и ГПР , които са много по-големи от допустимите по закон . На основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит /заем/ е недействителен . Съгласно чл.23 ЗПК и решение №50174 от 26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.

№3620/21 г на ВКС , III ГО когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според ВКС ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД .

В чл.23 ЗПК е предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по кредита и то на договорно основание . В случая въззивникът не е извършил плащания и дължи изцяло предоставената главница от 400 лева .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която е признато за установено , че въззивникът дължи 35,76 лева лихви за забава върху посочената главница за 3 периода 09.03.2017 г – 29.03.2018 и да се потвърди в частта , в която е признато за установено , че въззивникът дължи 400 лева главница . Въззивникът дължи по-малко разноски пред СРС и има право на допълнителни разноски пред СРС , както и разноски пред СГС съобразно уважената част от жалбата .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес по всеки от исковете под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20072586 от 22.12.2022 г постановено по гр.д.№52712/19 г на СРС , 60 състав , в частта , с което е признато за установено по иск на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София , че А. Х. Н. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.2 ЗЗД , чл.99 ЗЗД сумата от 35,76 лева лихви за забава върху главница по договор за паричен заем №2759303 от 28.02.2017 г сключен с „И.А.М.“ АД за периода 09.03.2017 г – 29.03.2018 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2018 г по ч.гр.д.№20762/18 г на СРС , 60 състав ; както и в частта , в която А. Х. Н. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД разликата над 325,13 лева до 370,63 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено , че А. Х. Н. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.2 ЗЗД , чл.99 ЗЗД сумата от 35,76 лева лихви за забава върху главница по договор за паричен заем №2759303 от 28.02.2017 г сключен с „И.А.М.“ АД за периода 09.03.2017 г – 29.03.2018 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2018 г по ч.гр.д.№20762/18 г на СРС , 60 състав .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта , в която е признато за установено по иск на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.София , че А. Х. Н. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.99 ЗЗД сумата от 400 лева непогасена главница по договор за паричен заем №2759303 от 28.02.2017 г сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва от 29.03.2018 г до окончателното й заплащане , за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2018 г по ч.гр.д.№20762/18 г на СРС , 60 състав ; както и А. Х. Н. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД 325,13 лева разноски пред СРС и в заповедното производство .

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК ******* гр.Софияда заплати на А.

Х. Н. ЕГН ********** от гр.София допълнителни разноски пред СРС от 30,80 лева ; както и 37,07 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5