Решение № 584 от 07.07.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Пазарджик , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20205220103628 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.270 ал.2 от ГПК. Подадена е искова молба от адв.Д.В. М., с ЕГН ***, с адрес за призоваване: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на ЕВГ. Т. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.****, ул.“*****“ №*, общ.Белово, обл.Пазарджик против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Мотописта, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на 08.07.2019г., с Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на Окръжен съд - Пазарджик е обезсилено Решение на Пазарджишки районен съд №56 от 14.01.2019г. по гр.д.

№3004/2018г., с което Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г., Районен съд - Пазарджик е отхвърлил като неоснователен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД“ против Е.З. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията помежду им, че Е.З. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумите по договор за потребителски кредит №3003870592 от 23.11.2015г. задълженията, по който са предсрочно 1 изискуеми, а именно: сумата от 4 870.05 лева неизплатено парично задължение, представляващо номинал по ДПК №3003870592, ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №748 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2018г. по ч.гр.д.№1392/2018г. по описа на PC-Пазарджик. Със същото решение ищцовото дружество е осъдено на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Е.З. сумата от 380 лева, представляващи разноски по гр.д. №3004/2018г. по описа на РС-Пазарджик, сторени от ответницата.

Счита, че така постановеното Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.

№301 по описа за 2019г. на Окръжен съд - Пазарджик е нищожно спрямо чл.270 ал.2 от ГПК, като съображенията й за това са следните:

Счита, че съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е допуснал съществено процесуално нарушение като се е произнесъл извън пределите на направените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД възражения. Сочи, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД обжалват Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на Районен съдПазарджик със следните възражения: за неправилност и необоснованост на извода на съда за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит на ищцата Е.З.. Посочва се още, че правната рамка за сключване на договорите е ЗЗД, ЗПК и извън нея остават неотносимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. В жалбата при условията на евентуалност са развити доводи в хипотеза на ненадлежно обявена предсрочна изискуемост по ДПК, като моли да се постанови решение с което на ищеца да бъде присъден сборът на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания. Мотивите, с който съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик е обезсилил Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на Районен съд - Пазарджик са следните: „От данните в заповедното производство е видно, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК №748 от 12.04.2018г. е връчена лично на длъжника Е.З. на дата 04.05.2018г. или срокът, в който длъжникът може да подаде възражение срещу вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение е изтекъл на 18.05.2018г. четвъртък, присъствен ден. Възражението по чл.414 от ГПК на този длъжник 2 е заведено с вх.№12554 от 25.05.2018г. като същото е подадено по пощата с дата на пощенското клеймо от 23.05.2018г. или пет дни след изтичането на крайния срок за подаването му до заповедния съд /чл.62 ал.2 от ГПК/.

Следователно срокът за подаване на възражението е пропуснат. Предвид изложеното следва да се приеме, че издадената заповед за изпълнение по отношение на длъжника Е.З. е влязла в законна сила на 19.05.2018г., поради неподадено в срок възражение по чл.414 от ГПК…“.

От така изложените мотиви на съдебния състав по в.гр.дело №301/2019г. е видно, че с обезсилването на Решение №56 от 14.01.2019г., с посочените по-горе мотиви, съдебният състав излиза извън предмета на възраженията, с които се оспорва пред него първоинстанционното решение.

Твърди, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, обжалвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на Районен съд - Пазарджик не правят възражение за порочно инициирано исково производство по чл.422 от ГПК, възраженията са в коренно различна насока и е следвало съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. да коментира именно тях. Обсъждането на порочно инициирано исково производство по чл.422 от ГПК едва на въззивна инстанция и то без да има направено възражение в тази насока от страна на обжалващия („ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е съществено нарушение, допуснато от съдебния състав по в.гр.дело №301/2019г. и водещо до нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г. на основание чл.270 ал.2 от ГПК.

Твърди, че обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.

№3004/2018г. на Районен съд Пазарджик, съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. оставя в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД“ да бъде признато задължение в размер на над 4 870.05 лева, което ищцата Е.З. следва да им дължи, въпреки, че е видно и констатирано от съда, че така претендиралото задължение е неоснователно. Съображенията й за това са следните:

Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост е видно, че са налице обективните предпоставки за обявяването на същата, уговорени в т.12.3 от договора, а именно просрочено плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни. Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ, обаче, с банковият договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична 3 сума за определена цел, при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Твърди, че дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. Сочи, че съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанковите финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастьпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК /а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.

Твърди, че началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване 4 предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015г. по дело №2561/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.). От приложените доказателства по гр.д.

№3004/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ищцата преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително писмо, с дата от 14.12.2016г. от "Профи Кредит България" ЕООД, но липсват твърдения и доказателства същото да е изпратено до ищцата, както и същото да е получено от нея.

Сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл.235 ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По този въпрос е налице съдебна практика в Решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., Решение №77/10.05.2016г. по дело 5

№3247/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. С оглед изложеното следва да се заключи, че в настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по чл.422 ал.1 от ГПК на ищцата, но това обстоятелство е настъпило след подаване на заявлението /30.05.2017г./, което не може да бъде зачетено. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент. Именно и въз основа на това, обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на Районен съд Пазарджик, съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. оставя в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да бъде признато задължение в размер на над 4 870.05 лева, което ищцата Е.З. не следва да им дължи, оттам се обуславя и нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301 на основание чл.270 ал.2 от ГПК.