Определение № 1162 от 04.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1162 гр. Плевен, 04.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500613 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр.

София срещу определение № 3019 от 13.06.2025 г. по гр.д. № 4459/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 511 от 17.04.2025 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят твърди, че в договора не е посочено конкретно основание по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА за сключването му, нито пък за кое гр. дело на Плевенски Районен съд се касае; както и че С. И. И. злоупотребява с право с цел да увреди „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София, завеждайки срещу него 2 гр. дела и генерирайки завишена отговорност за разноски, вместо да предяви претенциите си с една искова молба и да минимизира отговорността за разноски. Жалбоподателят се позовава и на конкретна съдебна практика.

Според „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София, Плевенски Районен съд не е отчел промяната в Наредба №1 от 09.07.2004 г. /по-нататък само Наредбата/, според която посочените в нея размери на адв. възнаграждения не са задължителни, а служат само за ориентир. Освен това, Плевенски Районен съд не е съобразил при определяне размера на адв. възнаграждение, че:

-по спорните по делото въпроси има богата съдебна практика;

-че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи;

-че съдът трябва да съблюдава за добросъвестното упражняване на правата на потребителя;

-че ищецът не е направила опит за доброволно уреждане на спора, а 1 директно е завела множество дела.

„КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

С. И. И. чрез Еднолично адвокатско дружество „***“-гр. Пловдив е депозирал писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи се, че „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София е злоупотребило с потребителските права на С. И. И., обвързвайки го по няколко договора с идентични нищожни клаузи.

С. И. И. намира, че съдът не може да се намесва във вътрешните отношения между клиент и адвокат. Достатъчно е само в договора да е посочено, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и този договор да е представен по делото. Намира също, че при предявени два обективно съединени иска, се усложнява правната и фактическа сложност на делото и че съдът може да ползва за ориентир при определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА размерите посочени в Наредбата.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:

С решение № 511 от 17.04.2025 г. по гр.д. № 4459/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ПРОГЛАСИЛ за нищожна клаузата на чл. 18, ал. 4 от договор за заем №999090/13.01.2024 г., сключен между С. И. И., ЕГН **********, като потребител и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, като кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 21,ал.1 вр. чл. 19,ал.4 от ЗПК, поради заобикаляне на закона.

ОСЪДИЛ „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на С.

И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 418.80 лв., представляваща недължимо платена парична сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на депозираме на исковата молба-02.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪДИЛ „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на 2 управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на С.

И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 409.25 лв. представляваща разноски за платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪДИЛ „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на ЕАД *** от АК Пловдив, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, сумата от 480 лв. с ДДС, за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото.

Плевенски Окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е разгледал и уважил два иска – установителен с цена 1 481.30 лв. и осъдителен с цена 418.80 лв. и е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита като по един иск с материален интерес до 1 000 лв. в размер на 480 лв. с ДДС, а не както изисква чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. – по всеки отделен иск и при действителния материален интерес.

Плевенски Районен съд е мотивирал това си решение, отчитайки правната и фактическа сложност по делото. Такова оплакване обаче липсва, защото не е в интерес на жалбоподателя.

Ищецът е представил по делото договор за правна защита и съдействие от 16.07.2024 г., с който Еднолично адвокатско дружество „***“-гр. Пловдив, представлявано от адв. Е. Г. И., е поело да осъществява процесуално представителство гр.дело на РС-Плевен – без то да е конкретизирано при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА – без да е посочено в коя от трите хипотези.

В молбата по чл.248 от ГПК е направено възражение, че договора за правна защита и съдействие е непълен, поради което не може да послужи за определяне и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА по процесното гр. дело. Плевенски Районен съд е обсъдил това възражение и е приел, че е достатъчно в представения по делото договор да е посочено, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ. Плевенски Окръжен съд споделя този извод и добавя, че:

Няма законов регламент относно формата и съдържанието на договора за правна защита и съдействие, в частност – няма изискване договора да е писмен и в него да е посочен номера на съответното дело. В случая договора е писмен и е представен по делото и това означава, че касае правна защита и съдействие именно по съответното дело.

По въпроса дали при възражение съдът дължи проверка за наличието на конкретно основание по чл.38, ал.1 от ЗА има противоречива практика.

Настоящият съдебен състав споделя тази, според която конкретното основание по чл.38, ал.1 от ЗА стои в полето на вътрешните отношения между клиент и адвокат и не следва да бъде предмет на нарочно доказване на 3 предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Обратното би довело до ненужно затрудняване на основното производство по делото.

Достатъчна гаранция, че не се злоупотребява с правото на безплатна правна помощ е обстоятелството, че адв. възнаграждение за безплатна правна помощ се дължи само при основателна претенция и че съдът определя размера на възнаграждението при спазване правилата на Наредба №1 от 09.07.2004 г.

В молбата по чл.248 от ГПК е направено възражение, че С. И. И. злоупотребява с право с цел да увреди „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София, завеждайки срещу него 2 гр. дела и генерирайки завишена отговорност за разноски. Плевенски Районен съд е обсъдил това възражение и е приел, че самият кредитор не е упражнил правата си добросъвестно, като не е оценил платежоспособността на длъжника. Приел е също, че обединяването на делата в едно би довело до увеличаване на присъдения адв. хонорар. Плевенски Окръжен съд споделя този извод и добавя, че:

Няма законова разпоредба, която да задължава ищеца да разреши споровете по всички правоотношения с ответника в рамките на едно дело.

Дори и това да беше сторено, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Ето защо, предявяването на няколко иска с отделни искови молби, пък били те и със сходен предмет, не може да се квалифицира като злоупотреба с право.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №20683 от 27.06.2025 г., подадена от „КРЕДИРЕКТ“ЕООД-гр. София, с ЕИК *** срещу определение № 3019 от 13.06.2025 г. по гр.д. № 4459/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4