Решение № 41 от 06.03.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Козлодуй, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20241440101465 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. С. Б., ЕГН********** от гр.Козлодуй, ...., чрез пълномощник адв.М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК106513772, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния си директор Иван Андреев, правно основание: чл.439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Цена на иска: 1 249.10лв. /хиляда двеста четиридесет и девет лева и десет стотинки/.

Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че П. С. Б., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, .... не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, сумата от 1027.60лева, представляваща стойността на потребената и неплатена топлинна енергия и топла вода, такса топлинно счетоводство в размер на 16,8лева, обезщетение за забавено плащане в размер на 79.70лева, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25.00лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 19.03.2015г. по ч.гр.дело № 129/2015г. на РС Козлодуй и е образувано изпълнително дело №132/2015г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр. Козлодуй, ЕИК 106513772, рег. по ф.д. № 582/00 г. на ВОС, представлявано от Изпълнителния директор ИВАН ТОДОРОВ АНДРЕЕВ, с който изразява становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но 1 изцяло неоснователен, като излага подробни съображения за това.

Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост депозирания от П. С. Б. иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост депозирания от П. С. Б. иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

По делото са събрани и приложени като писмени доказателства:

Молба от 03.06.2015г. за образуване на изпълнително дело №132/2015г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Козлодуй; Изпълнителен лист от 19.03.2015г. по ч.гр.дело № 129/2015г. на РС –Козлодуй; Молба от 17.06.2015г. за присъединяване па изпълнително дело № 132/2015г. към изп. дело № 10/2002г, на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Козлодуй; Молба за вписване на възбрана по изп.дело № 10/2002г. и присъединеното към него изп.дело № 132/2015г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; Писмо от 08.01.2025 г. от Районен съд Козлодуй, изготвено от деловодител, с което уведомява, че ЧГД № 129/ 2015г. с Арх. № 57/2016 година е унищожено с Акт № 08 -63/07.11.2022 г. на Държавен Архив – Враца. Деловодна справка на ЧГД № 174/2016 година.

Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед № 85 от 04.02.2015г. на районен съдия Адриана Добрева за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Писмо с вх. № 108/10.01.2025 г., от Съдебно – изпълнителна служба при Районен съд – Козлодуй във връзка с Определение № 37/07.01.2025 година. Писмо с Вх. № 7316/27.12.2024г. от СИС при РС Козлодуй, с което приложено изпращат копие от изпълнително дело №10/2002г. и присъединени изпълнителни дела №№211/2004г, 96/2012г., 252/2013г., 19/2015г., 132/2015г., 294/2016г., 279/2017г., 276/2018г., 71/2020г., 51/2021г., 242/2021г. и 175/2023г. по описа на СИС при Районен съд-Козлодуй.

В съдебни заседания ищецът участва, чрез пълномощник адвокат М. С. от Адвокатска колегия - Враца и поддържа иска.

В съдебни заседания ответникът "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр. Козлодуй, се представлява от главен юрисконсулт Б. Б., моли да се отхвърли депозирания иск като неоснователен и недоказан.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните изводи от фактическа и правна страна:

В настоящото производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск дължимостта на претендирани от ответника суми на основание издаден изпълнителен лист от 19.03.2015г. в полза на ответното дружество по ч.гр.дело № 129/2015г. на РС - Козлодуй срещу ищеца за сумата от 1 027.60лв. представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия и топла вода за периода м.10.2013г. - м.09.2014г., такса топлинно счетоводство в размер на 16.80 лева, обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 79.70лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

2

Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че въз основа на изпълнителния лист и подадена на 03.06.2015г. молба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело № 132/2015г. по описа на СИС при РС - Козлодуй.

С молбата за образуване взискателя е поискал извършване на справки за притежаваните от длъжника движими вещи. недвижими имоти, земеделски земи, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия, съдебния изпълнител е поискал информация от НАП. КАТ, ОСЗГ - Козлодуй и Община Козлодуй „Дирекция МДТ“, но не са предприемани принудителни действия.

ПДИ е връчена на съпругата на длъжника на 09.06.2015г., но не са последвали доброволни плащания.

С молба от 17.06.2015г. взискателя е поискал вземането по изпълнително дело № 132/2015г. по описа на СИС при РС - Козлодуй, да бъде присъединено към изпълнително дело № 10 по описа за 2002г. на ДСИ при РС – Козлодуй, тъй като страните са едни и същи. Искането е уважено от съдебния изпълнител, който с разпореждане е присъединил делото в същия ден.

От този момент вземането по процесния изпълнителен лист е започнало да се ползва от действията, които взискателя е извършвал по изпълнително дело № 10 по описа за 2002г. на ДСИ при РС - Козлодуй.

Според задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980г., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

В случая ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК.

Ето защо, спорът следва да се разгледа по същество. Ищецът се позовава на изтичане на давностния срок за вземането, т. е. ищецът се позовава на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява 3 допустим и подлежи на разглеждане.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В случая за вземанията е приложима посочената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна давност, тъй като същите са установени с влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника, чрез възражение по реда на чл.

414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл - определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове - чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно 4 съществуването на вземането.

Въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 19.03.2015година. От този момент /19.03.2015г. /, според изложените доводи е започнала да тече давността за вземанията по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 19.03.2020г. Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело № 132/2015г. по описа на СИС при РС - Козлодуй давността не е била изтекла.