Решение № 1 от 03.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501874 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 4063/15.09.2023г. на РС-Карнобат,предявена от „Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг,чрез адв. Людмил Г. Георгиев - САК, със служебен адрес: гр. София 1680, бул. България № 56А, ет. 3, офис 3 Съдебен адрес/адрес за съобщения и призовавания: гр. София 1000, ул. Бачо Киро №5, вх. А, ет. 4, an.

14, чрез адв. Людмил Георгев, против Решение № 199 от 24.08.2023 година, постановено по гр. дело гр. дело № 797/2023г. по описа на РС-Карнобат , с което е отхвърлен иска на въззивника-ищец за приемане за установено спрямо ответника Ф. Ф., че дължи на дружеството сумата от общо 332,88 лв., формирана по пера, по стойност и периоди ,описани в обжалваното решение, както и законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като се моли отменяната му и постановяване на ново такова, с което исковете бъдат уважени.Излага съображения по всеки един от исковете,като твърди,че телекомуникационните услуги са безспорно доставени, като неправилно съдът вменил в задължение на ищеца доказване на отрицателен факт, каквото било незаплащане на претендирана от ищеца сума . Въззивникът излага доводи и относно отхвърлената от районния съд претенция за неустойка,като излага съображения за основанието , на което са са прекратени договорите за мобилни услуги –по чл. 19 буква б,т. в от Общите условия, приложими към тях. Районният съд достигнал до грешно заключение, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 87 ЗЗД,но а нализът на редакцията на чл. 19 б, съотнесен към съдържанието на чл.19 в, безусловно сочел, че в първата хипотеза не се 1 изисква едномесечно писмено предизвестие, за разлика от посоченото във втория текст. По тази причина намира, че процесиите договори за Мобилни услуги били прекратени на 4.6.2020 година, в съответствие с действащите Общи условия и без необходимост от писмено предизвестие. В следствие на това в полза на Йеттел България ЕАД възникнало право на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги.Намира, че в осчетоводена и представена по делото фактура бил посочен пълният размер на претендираната неустойка,тази фактура не била оспорена по надлежен ред от ответната страна, приета е по делото и следвал о да се ползва с пълна доказателствена тежест за фактите и обстоятелствата посочени в нея.Освен това по отношение размера на неустойката съдът не приложил правилно нормата на индивидуалните договори, в които същата е уредена. Поради предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 26.12.2019 година с предпочетен номер 359896829514 по вина на ответника, претендираната неустойка е в размер на 42,48 лева, представляваща три стандартни месечни такси.

Стандартната месечна такса по договора е в размер на 16,99 лева, която сума, умножена по 3 възлизал а на 50,97 лева. Видно било, че размерът на неустойката дори е по-нисък от максимално предвидения уговорен между страните в индивидуалните договори. Същото се отнася и за устройството HUAWEI Telenor 4G MiFi, за което са претендирай и 95,13 лева .

Съгласно клаузата на т. 7 от договора, размерът на отстъпката от стандартната цена е 130 лева, т.е. и в този случай претендираната неустойка е значително по ниска от максимално претендираната.Идентична била и ситуацията по отношение на договор за мобилни услуги от 26.12.2019 година с предпочетен номер 359899828731. По отношение исковете за установяване съществуване на вземанията за неустойка намира, че съдът неправилно приложил клаузата на чл. 143 ЗЗП,за което развива подробни съображения за аргументиране на доводите си, че клаузите за неустойки не са нищожни, не противоречат на добрите нрави и не надхвърлят обезщетителната си функция.По отношение на частта от неустойките, представляващи разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора,отново са изложени доводи за това, че и в тази част клаузата не противоречи на закона и добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице обоснована вероятност за това.Намира, че неустойката е така формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги поради вина на потребителя, той възстановява в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за устройството.Изтъква, че преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребители, следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., ІІ т. о./.Изтъква съображения за понятието „индивидуално уговорена клауза”, която се извежда от тълкуването на закона в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по Директива 93/13/ на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните кл аузи в потребителските договори; сочи практика на ВКС ( Решение № 98 от 25.07.2017 г. ТК I во отделение ВКС, постановено по т.д.

535/2016 г.), изтъква аргументи и доводи в подкрепа на тезата си за липса на нарушения на чл.146 ЗЗП в процесните договори за телекомуникационни услуги.Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на съдебно решение, с което исковите претенции бъдат уважени изцяло; моли присъждане на разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. К. С., назначен за особен представител на Ф. Е. Ф., в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Твърди, че ищцовата страна не доказала нито по основание, нито по размер, че се дължи претендираната неустойка, за което моля да оставите в сила първоинстанционното решение.Развити са съображения по отношение възражението за приложената от съда клауза на чл.143 от ЗЗП по повод вземането за неустойка.Намира ,че с 2 уговорката за заплащане на неустойка в размер на оставащите до изтичане на договора стандартни месечни абонаменти, ищецъ т поставя ответника в неравностойно положение.Освен това по никакъв начин потребителя не може да влияе на съдържанието на договора, както и че липсва уговорка за дължимост на неустойка от страна на мобилния оператор при неговото виновно поведение. Това била типична форма на неравноправност по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП да бъде заплатено необосновано високо обе зщетение от неизпълнението на потребителя. Такива отношения накърнявали добрите нрави;моли потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Правното основание на обективно съединените искове е чл.422 ГПК вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Производството по делото е образувано пред РС-Карнобат по и скова молба на „Йеттел България“ ЕАД срещу Ф. Е. Ф., за приемане за установено, че ответникът му дължи общата сума от 332, 88 лв, включваща следните суми: 1.сумата от 57,66 лв.,представляваща незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и за потребление за мобилни услуги по два договора за мобилни услуги,сключени на 26.12.2019г. за титуляр на мобилен номер 359896829514 и за титуляр на мобилен номер 359899828731,дължими за периода от 05.01.2020 г. до 04.03.2020 г.; 2.сумата от 84,96 лева неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по същите два договори за мобилни услуги,неустойката изчислена в размер на по 3 стандартни месечни такси за всеки от горепосочените договори за мобилни услуги; 3.неустойка в размер на сумата от общо 190, 26 лв. за 2 броя мобилни устройства Huawei Telenor 4 G MiFi,неустойката изчислена к а т о разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключен договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключването на абонаментен план,ведно със законната лихва върху общо претендираната сума,считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в РС-Карнобат до окончателното й изплащане. В нарочно становище до съда процесуалният представител на ищеца заявява, че договорите са прекратени без предизвестие съгласно чл.75 във връзка с чл.19б от Общите условия.Моли присъждане на разноските по делото.Представя доказателства, изискано и приложено е заповедното производство между страните, развило се по реда на чл.410 ГПК,от което се установява , че на основание Заповед № 209/05.04.2022г. по ч.гр.д.№ 337/2022г. по описа на РС-Карнобат длъжникът следва да заплати на „Йеттел България“ЕАД претендираните в настоящето производство суми, както и 25 лева д.т. и разноски за адв. възнаграждение 360 лева.

В срока по чл.131 ГПК назначеният от съда особен представител на ответника Ф. адвокат Събев, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва представените по делото фактури, които намира,че като частни свидетелстващи документи,издадени от ищеца, не установяват как са формирани посочените в тях суми. Намира, че претендираните суми били заплатени от ответника. Заявява, че по отношение договора за мобилни услуги с предпочетен номер 359896829514, по който се претендират парични суми с исковата молба, липсвали данни изпратеното уведомление за предсрочно прекратяване на договора да е достигнало до ответника.Оспорва възникването на облигационна връзка между страните; заявява становище за нищожност на клаузата за неустойка по всеки един от договорите;заявява несъответствие между правата и задълженията по договорите за всяка от страните по тях, което водело до извод за неравноправност на тези клаузи.

Районният съд е приел, че между страните са възникнали облигационни правоотношения,но е отхвърлил исковете както следва: за сумата от 57,66 лв.,представляваща незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и за потребление за мобилни услуги по два договора за мобилни услуги,сключени на 26.12.2019г. за титуляр на мобилен номер 359899828731 и за титуляр на мобилен номер 359896829514,дължими за 3 периода от 05.01.2020 г. до 04.03.2020 г. поради това, че ищецът не е установил неплащането от ответника на претендираното задължения; по отношение сумата от 84,96 лева неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по същите два договори за мобилни услуги,неустойката изчислена в размер на по 3 стандартни месечни такси за всеки от горепосочените договори и за неустойка в размер на сумата от общо 190,26 лв. за 2 броя мобилни устройства Huawei Telenor 4 G MiFi,неустойката изчислена като разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключен договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключването на абонаментен план, поради неустановяване от ищеца на правомерно предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги;съдът е изложил и съображения за наличие на неравноправни клаузи в договорите досежно претендираните неустойки.