Решение № 689 от 08.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Перник, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20261720102257 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Б. М.Б – изпълнителен директор против К. А. К., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

***** *****,бл.**,вх.*,ет.*, чрез назначения му особен представител адв. М. М..

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабдено жилище в етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник, ул. ***** *****,бл.**,вх.*,ет.*.

Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено на ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия в топлоснабдения имот, ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 976.71 евро и клиентът 1 не е изпълнил задължението си да я заплати.

Сочи, че поради забавата последният дължи и обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2023 г. до 17.11.2025 г. в размер на 96.65 евро.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е образувано ЧГД № 1835/2025 г. по описа на Районен съд - Петрич и е издадена исканата заповед.

Сочи, че ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, като е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 976.71 евро, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в жилище с административен адрес: гр. Перник, ул. ***** *****,бл.**,вх.*,ет.* през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 96.95 евро върху всяка просрочена вноска, считано от 09.07.2023 г. до 17.11.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 26.11.2025 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1835/2025 г. по описа на Районен съд - Петрич.

Заявени са претенция за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника, чрез назначения му особен представител – адв. М. М..

В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва предявения иск изцяло. Прави възражение по чл. 111 от ЗЗД за погасяване по давност на претендираните периодични вземания за главница и на акцесорните вземания за лихва, поради изтичане на три години от настъпване на изискуемостта на всяко от тях.

Оспорва доказателствената стойност на представеното с исковата молба извлечение от сметки. Счита, че представеното писмено доказателство не е подписано от лицето, представляваща ищцовото дружество и не съдържа информация за начина по който са определени отразените в него суми.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител – юрисконсулт Софрониева поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения си особен представител – адв. М. М., поддържа отговора и оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен.

2

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирани страни и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното електронно ЧГД № 1835/2025 г. по описа на Районен съд Петрич. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1157/26.11.2025 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като връчителят е събрал данни от лице с посочена самоличност, че ответникът от години живее извън територията на Република България. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т.

2, във вр. с ал. 3 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл.

129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

В хода на заповедното производство са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” АД. С доклада по делото съдът е обявил за служебно известно обстоятелството, че представените общи условия са публикувани и в един местен ежедневник – в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и един централен ежедневник – вестник „Новинар“, бл. 101 от 30.04.2008 г. Предвид изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното съдът приема, че те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

3

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

От представения по делото нотариален акт № 183, том ХХII, дело № 5548/1997 г. се установява, че на 19.12.1997 г. по договор за дарение ответникът е придобил правото на собственост върху процесното топлоснабдено жилище, с административен адрес: гр.

Перник, ул. Отец Паисий, бл. 41, вх. Б, ет. 2, ап. 8. При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да се е разпоредил с недвижимия имот. Затова, съдът приема, че през спорния период - 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г., той е имал качеството клиенти/купувачи на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и съответно дължи заплащане на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия.

За установяване на количеството на последната и стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й. и Я. А.. Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и обосновани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано от отдел „Дялово разпределение“ при ищцовото дружество въз основа на договор, сключен на13.11.2018 г. между потребителите в СЕС. Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.

Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.

Следователно същият може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след съобразяване на нормативните 4 технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя на работни дни за отоплание и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и температурата на почвата. Констатацията на вещото лице е че са спазвани изискванията на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.

Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за топлоснабдения имот, собствен на ответника е доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление – отдавана от сградната инсталация и от 4 бр. отоплителни тела, както и за битово горещо водоподаване. Разпеределената енергия е при спазване на методологията в Наредба Е-РД-041/12.03.2020 г.

Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в жилището на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния период нормативна уредба и съответства на реално потребената. Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през процесния период и е 976.59 евро. Тя е идентична с претендирана от ищеца сума.