Решение № 1251 от 01.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. Пловдив, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330204218 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: 160072521, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Садово, с. Милево, ул. „24-та“ № 10, представлявано от А.

А. Т., против Електронен фиш № 8505102916/07.01.2022г. издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с което му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т.3 вр. с ал. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Жалбоподателят „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД моли да се отмени Електронния фиш, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна писмена молба. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява от процесуален представител. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, представлявана от юрисконсулт И., в депозирано до съда съпроводително писмо, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и доводи за потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Пътно превозно средство – влекач „***“, с регистрационен номер ****** с технически допустима максимална маса *** кг., брой на осите – 2, екологична категория Евро **, без ремарке, било собственост на жалбоподателя „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД.

На 07.01.2022 г., в 11:31 часа, в община Родопи, на път ** км ***+****, с посока – нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, било установено движение на същото превозно средство с регистрационен номер ******, като за него изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За процесния влекач Електронната система за събиране на пътни такси генерирала доказателствен запис по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено, че няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

С оглед на горното, бил съставен процесният електронен фиш /ЕФ/, с който на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В него е посочено, че дружеството-жалбоподател дължи и заплащането на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползвано ППС в размер на 71 лв., правото на лицето да се освободи от санкцията чрез заплащане в 14 дневен срок на компесаторна такса в размер на 450 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението ще се счита за изпълнено, правото да се обжалва – в какъв срок и пред кой орган, както и законовата разпоредба, по силата на която може да се анулира.

Нарушението е било установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път ** км ****+****.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните и приложени по делото писмени доказателства, както следва: доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП; становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ при Национално тол управление, снимков материал.

Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, служейки за установяване на обективната истина, намирайки за изяснено 2 безспорно посредством тях, че на посоченото в ЕФ време и място процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не е била изцяло заплатена, тъй като за него е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Въпреки, че по делото се доказа фактът на реалното ползване на участък от платената пътна мрежа от процесното превозното средство на процесните дата и място без да е изцяло заплатена дължимата пътна такса, съдът намира че е налице основание за отмяна на

ЕФ, а именно, че административнонаказателната отговорност на нарушителя е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност за наказателно преследване на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Безспорно в настоящият случай са изминали три години от извършване на административното нарушение - деянието е осъществено на 07.01.2022 година, като датата на нарушението е и датата на издаване на Електронният фиш. Приложима е хипотезата на чл. 81, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, съгласно която норма, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящият случай давността е прекъсната с издаването на правораздавателния административен акт, след което е започнала да тече нова давност, която не е прекъсната с предприемането на надлежни действия спрямо лицето, срещу което е насочено наказателното преследване. Така до връчването на електронния фиш – 16.07.2025г. е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. С изтичане на тригодишният срок на новата течаща давност, което е станало към 07.01.2025 година, административнонаказателната отговорност е била прекратена. По тези съображения отговорността за административнонаказателно преследване на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД е изключена поради изтичане на предвидената по закон погасителна давност, което е абсолютна процесуална предпоставка за продължаване на наказателното производство и за която в наказателният процес съдът следи служебно на основание чл. 289 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН - Решение № 1909 от 18.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2877/2025 г.

Не може да бъде споделена тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по 3 тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност.

Обикновената преследвателната давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага "институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава". След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите "включително и" преди израза "абсолютна давност" ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т. е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателска давност.

В актуалната съдебна практика на касационната инстанция също е преодоляно разбирането за приложение единствено на срока на абсолютната давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, като вместо това последователно се приема, че следва да бъде съобразяван и 3-годинишният срок на обикновената преследвателска давност. В този смисъл са: Решение № 1909 от 18.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2877/2025 г.; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1671 от 16.10.2023 г. по к. а. н. д. № 1977/2023 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1011 от 31.05.2023 г. по к. а. н. д. № 959/2023 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к. а. н. д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 583 от 27.03.2023 г. по к. а. н. д.

№ 470/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Така още:

Решение № 107 от 29.07.2021 г. по к. а. н. д. № 101/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение от 15.12.2021 г. по к. а. н. д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 340 от 01.04.2022 г. по к. н. а. д. № 76/2022 г. на Административен съд – София област; Решение № 241 от 28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин.

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението - така Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Макар в цитираното решение да е изследван въпросът за датата на издаване на електронен фиш за нарушение, установено с техническо 4 средство за видеоконтрол, използвано в дейността на областните дирекции на МВР, то принципът на установяване е еднакъв, доколкото и двата вида автоматизирани устройства създават запис в момента на самото засичане на движението на съответното ППС без за него да е изпълнено някое от задълженията му по ЗДвП, респ. по ЗП. В този момент се генерират още докладът по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и самият електронен фиш.

Последният съгласно § 6, т. 63 от допълнителните разпоредби на ЗДвП представлява електронното изявление, създадено чрез административноинформационна система, а то се създава автоматично в момента на установяване на нарушението. Следователно действия като например разпечатването на хартиен носител на вече създадения чрез информационната система електронен фиш нямат отношение към преценката за датата на издаването му. Това означава, че наказващата администрация не оспорва правния извод, че атакуваният електронен фиш е издаден на дата 07.01.2022 г.

След като процесното нарушение е извършено, установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 07.01.2022 г., то от този момент е започнала да тече обикновената

3-годишна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Този срок е изтекъл на 07.01.2025 г., тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана или спирана. От данните по делото не се установява, че преди 16.07.2025г. - датата на известието за доставяне, електронният фиш е връчван на друго лице или по друг начин, както и да са предприемани каквито и да е действия за неговото връчване.