Протокол № 600 от 11.11.2022, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 595/2022
- Вид
- Протокол № 600
- Подписан
- 11.11.2022
- В сила
- 11.11.2022
- Състав
- Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145,ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 600 гр. Смолян, 11.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20225440100595 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:20 часа се явиха:
ИЩЦАТА Р. А. П., редовно призован, не се явява. За нея процесуалният й представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА „***“ ООД, редовно призовано, се явява процесуалният представител адв. П. П..
Постъпила е молба с вх. № 5865/08.11.2022 г., адв. П. П., като ведно с нея се представят писмени бележки с вх. № 5866/08.11.2022 г., заявява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ищеца. Представят се писмени доказателства.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – От името на доверителката ми поддържам исковата молба, оспорвам писмения отговор.
АДВ. П. – Оспорвам така предявения иск, поддържам отговора на исковата молба, ведно с приложените към него писмени доказателства. Моля да се приеме допълнителното писмено доказателство, представено с молбата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявени са искове с правното основание на чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, а именно да 1 бъде постановено решение, с което ответното дружество „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя В.М.И., да бъде осъдено да заплати на Р. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес град ****, сумата от 333,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № 439529 от 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2022г. - датата на предявяване на иска - до окончателното й изплащане.
Твърденията на ищцата са, че на основание чл. 8 от договора за заем е начислена неустойка за неизпълнение на задължението по чл.6 от договора за заем – като клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 8 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.
Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.
Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. В разпоредбата на на чл.11, ал.1 ЗПК е посочено съдържанието на договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. И, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая са нарушени т.9 и т.10 от посочената разпоредба.
Договора за заем е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и като последица съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,без лихви и разходи.
По Договора за паричен заем № 439529 от 15.06.2021г. ищцата твърди, че е заплатила на ответника сумата от 833,00 лева., поради което и разликата над 500,00 лева /получената в заем сума/ и платената сума от 833,00 лева, или сумата в размер на 333,00 лева е платена при 2 начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника иска се оспорва. Оспорват се твърденията в исковата молба, че не са спазени изискванията на цитираните правни норми.
В погасителния план към договора за заем са описано подробно размера на погасителната вноска с включена неустойка по чл. 8 от договора и без нея, както самия размер на разсрочената на месечни вноски неустойка по чл. 8 от договора. В погасителния план е направено описание на падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по договора за заем в зависимост от предоставените обезпечения, уговорени в чл.3, ал.9 и чл. 6 от договора за заем, сключен между страните. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, видно от положения под същия подпис с изписване на трите имена от страна на Заемателя. Лихвеният процент е фиксиран към момента на сключване на договора, без възможност за последваща промяна и не са посочени последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Относно изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12, т. 20, и чл. 12, ал. 1, т.9 от ЗПК Видно от чл. 3 на сключения договор за заем № 439529 е направено подробно описание на параметрите на отпуснатия заем.
В договора не са посочени референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия период на договора и е в размера, посочен в чл.3 от договора.
Съгласно чл.8 от ОУ към договора, ГПР на заема не може да бъде променян. Не е необходимо и да има допускания тъй като към момента на сключване на договора всички разходи по договора са известни и няма липсващи или променливи параметри.
В чл.3 от процесния договор е направено пълно и подробно описание на параметрите на отпуснатия заем - главница, лихва, ГПР, дата на падеж, периодичност на вноските, брой на погасителните вноски, искани обезпечения, вид вноска, такса за усвояване, общ размер на кредита, дата на първо и дата на последно плащане. Твърдението на ищцата за неизчерпателност на така посочените параметри на кредита е неоснователно, тъй като неустойката по чл.8 от договора за заем не е част от параметрите по отпуснатия заем.
Същата има обезпечителен обезщетителен и санкционен характер с оглед основанието за начисляването й - не предоставяне на искано обезпечение по договора - посочено в чл.3 и чл.6 от договора за заем. В случай, че заемателят предостави обещаното обезпечение, то неустойката не се дължи. Клаузата на чл.8 от договора за паричен заем не е недействителна.
С нея страните уговарят неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема.
Лихвения процент е точно и ясно посочен в чл.3 от договора за заем и не надвишава позволения от законодателя размер. Лихвата по договор за заем има възнаградителен 3 характер.
Поради изложеното, се оспорват твърденията на ищеца за неспазване изискванията на чл.11 от ЗПК. В чл.3 от договора са дадени точно и изчерпателно всички параметри по договора за заем съгласно законовите изисквания в тази връзка.
По чл.5 от договора за заем е посочена информация относно правото на заемателя при погасяване на главницата или част от нея по договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
Относно спазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
Съгласно чл.3, т.5 от договора ГПР по заема е в размер на 49.050%. Според законовата разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Размерът на ГПР съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде повече от 50 %. В случая ГПР по процесния договор за заем е в размер на 49.050% и е изцяло в определената императивна законодателна рамка.
Освен това, в чл. 9 от договора и в чл.7, ал.3 от ОУ е предвидена възможност потребителят да се откаже от договора, без да сочи причината и без да дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от сключване на договора, с което правата на потребителя са защитени.
Неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР на ЗПК, условията на чл. 1., ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими.
Затова и клаузата, която урежда дължимостта и не противоречи на посочената норма.
Условията на клаузата на чл. 8 са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя Р. А. П. във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП особено имайки в предвид и факта, че е можела да предостави гарант и след сключването на договора за да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точен определян размер в чл.8 на неустойката потребителя Р. А. П. е преценила икономическите последици за себе си ако се наложи да заплати тази неустойка във връзка с чл. 143, ал. 18 от ЗЗП, както и в последствие е предприела действия по заплащане, като не е изпаднала в забава за да дължи на кредитора само чистата стойност на кредита както е предвидил законодателя в ЗЗП. Също така условията скрепени в клаузата на чл. 8 от процесния договор са ясни и разбираеми съгласно чл. 145,ал.2 от ЗЗП.
Неустойката се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване основанията за нейното начисляване.
Законната лихва за забава е уредена в чл.86, ал.1 от ЗЗД, същата има обезщетителна функция 4 за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Освен това обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, постановено по т. д. №1 от 2009г. на ОСТК Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Тежестта на доказване по предявения иск е на ищцовата страна, която следва да установи твърденията си относно извършените плащания в посочения размер, като недължимо платени на ответното дружество, а именно, че не е следвало да бъдат плащани, поради изложените твърдения за неравноправност на посочените клаузи и недействителност на договора.
АДВ. О. – Моля да се приемат като доказателства документи включително и представената справка. Моля да отделим, за безспорно, че доверителката ми е заплатила сумата в размер 590,89 лева, както и че годишния процент на разходите се включва в тази сума, т.е. общата заплатена сума на ответника“ е в размер на 590,89 лева.
АДВ. П. – Към отговора на исковата молба съм представил разпечатка от компютърната счетоводна програма, от която е видно общата заплатена сума по процесния договор като едната част в размер на 120,00 лева е заплатена като редовна вноска за останалите 470,89 лева сума като предсрочно погасяване по процесния договор или общо 590,89 лева.