Решение № 3888 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3888 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100506039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 04.12.2023г., постановено по гр.д. № 9744/2023г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, е уважен предявеният И. Р. Р. срещу “МИКРО КРЕДИТ” АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 2 025 лева, представляваща платена без основание по договор за заем CrediGo 5331-00003301/03.05.2018г. сума за допълнителни услуги по пакет CrediGo – Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС 320145331-00003301/03.05.2018г. към договор за заем CrediGo 533100003301/03.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “МИКРО КРЕДИТ” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.

Конкретно се поддържа неправилност на приетото от СРС, че услугата по финансиране и разсрочване на застрахователна премия по застрахователен договор, сключен между трето лице и въззиваемата, обективиран в 1 застрахователна полица за застраховка „Защита" № МС320145331-00003301 от 03.05.2018г., е нищожна. Излага, че двете правоотношения са самостоятелни и независими едно от друго, както и че кредитодателят не е страна по застрахователния договор. Освен това, поддържа, че сключването на договор сьс застрахователя е в резултат от изрично изразената воля на кредитополучателя, който е избрал да защити интереса си от евентуална невъзможност за погасяване на задълженията си по договора за кредит, в случай на настъпване на смърт, вследствие на заболяване или злополука.

Оспорва приетото в мотивите на обжалваното решение, че сключването на застраховката е условие за отпускане на кредита. Това обстоятелство се установявало от изричното волеизявление на потребителя, обективирано в т. 3 от процесния договор за кредит. Твърди, че по силата на договора за допълнителни услуги, „Микро Кредит" АД е платило изцяло на ЗК „УНИКА Живот'' АД заарахователната премия по застрахователна полица за застраховка „Защита'' № МС320145331-00003301 от 03.05.2018г. в размер на 2 025 лева, срещу договорката въззиваемата да върне на „Микро кредит'' АД заплатената от ответното дружество на застрахователя сума за застрахователна премия, на равни месечни вноски, без олихвяване и този факт не е бил оспорен от въззиваемата. Респективно, платената от кредитодателя на ЗК „УНИКА Живот" АД сума не следва по никакъв начин да бъде включвана в ГПР по договора за заем, тьй като същата не представлява разход по кредита.

Тази сума била предоставена на ищцата без олихвяване, респективно тази услуга не носи абсолютно никаква печалба за ответното дружество. Освен това сочи, че въззивникът реално е предоставил на насрещната страна услугата, представляваща финансиране и разсрочване на процесната застрахователна премия. В този смисьл счита за неправилен изводът на СРС, че клаузата на т.3 от Договор за заем crediGO № 5331-00003301/03.05.2018г. била неравноправна и заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като водела до неоснователно обогатяване на ответното дружество. Поддържа, че дори да се приеме, че размерът на застрахователната сума е прекалено висок, то неравноправна би била клаузата, която я предвижда в застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица за застраховка „Защита" № ИС320145331-00003301 от 03.05.2018 г., по който „МИКРО КРЕДИТ' АД не е страна, респективно ако някой се е обогатил неоснователно за сметка на въззиваемата, то това е застрахователят, тъй като е получил изцяло 2 застрахователната премия от името на ищцата. Излага доводи, че процесната допълнителна услуга, на практика има правен характер на допълнителен безлихвен заем. Въззиваемата е сключила договор за застраховка живот, съгласно който се е задължила да заплати на ЗК “Уника Живот" АД процесната сума представляваща застрахователна премия по този застрахователен договор, и тьй като кредитополучателят не е разполагал със средствата да заплати на момента и изцяло тази сума, ответното дружество е предоставило възможност, обективирана като услуга, представляваща финансиране и разсрочване за застрахователната премия – кредитодателят е заплатил на застрахователното дружество, от името на въззиваемата, дължимата от последната застрахователна премия. Като част от предоставената услуга, потребителят е следвало да върне сьответната сума на ответното дружество, на равни месечни вноски, без никакво оскъпяване. От това следвал извод, че “Микро кредит” АД не се облагодетелствало за сметка на въззиваемата и не може да се приеме, че е налице обогатяване или заобикаляне на закона. Освен това посочената услуга не била свързана с усвояване или управление на кредита. Кредитодателят не е изисквал сключването на процесната застраховка, нито каквато и да било застраховка, нито пък по някакъв начин, управлението на кредита зависи от сключването на тази застраховка от страна на въззиваемата с трето лице. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемата И. Р. Р. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че клаузата от процесния договор за кредит, предвиждаща задължение за заплащане на застрахователната премия, е нищожна поради противоречие с чл. 19, ал. 5 и чл. 21, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства ответното дружество да е регистриран като застрахователен брокер или застрахователен агент, поради което няма право да бъде посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност. Освен това правата на кредитора като трето правоимащо лице по договора за застраховка били ограничени само до възможността да получи застрахователно обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по 3 премията. Релевира възражения за нищожност на застрахователния договор по доводи за липса на представителна власт на “Микро кредит” АД за извършване на застрахователно агенство, както и поради заобикаляне на закона. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:

На етапа на въззивното производство не е спорно, че между страните е сключен договор за заем CrediGo 5331-00003301/03.05.2018г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 2 700 лева, която съгласно договора е следвало да върне на 15 равни месечни погасителни вноски в размер на по 217, 04 лева, при фиксиран лихвен процент от 29, 23 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49, 70 %, при определена обща сума за погасяване – 3 255, 60 лева, както и че ищецът е погасил изцяло задължението си за връщане на заетата сума, като е платил 5 280, 60 лева. Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

Установено е още, че правоотношението между страните по договора за потребителски кредит е възникнало по реда на ЗПФУР, като на ищеца е представена дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването относно шрифта на договора, като се вземе предвид спецификата на сключване на договора предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно т. 3 от договора заемополучателят е декларирал, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, както и че 4 сключването на застраховката и ползването на допълнителнителната услуга не са задължителни предпоставки за предоставяне на заема. Поето е задължение за заплащане на застрахователна премия в общ размер на 2 025 лева, която заемополучателят следвало да върне на ответното дружество на 15 месечни вноски в размер на по 135 лева.

Не е спорно и обстоятелството, че заедно с договора за кредит, ищцатапотребител /в качеството на застраховано лице/ е сключила със ЗК “Уника Живот” АД, чрез застрахователен посредник “Микро Кредит” АД, застрахователна полица за застраховка “Защита”

№ МС 32014533100003301/03.05.2018г. Предмет на този застрахователен договор са следните покрити рискове: Пакет “Стандарт Живот” – смърт и трайна пълна неработоспособност над 50 % вследствие на заболяване, за застрахователна сума от 2 700 лева и застрахователна премия в размер на 2 025 лева, със срок на застраховката от 15 месеца, считано от 03.06.2018г. Ползващо се лице по този застрахователен договор е ответното дружество.

Според т. 46 от представените Общи условия към договор за заем CREDIGO от 01.01.2017г. на “Микро Кредит” АД, в случай, че заемополучателят е избрал да ползва и пакетна допълнителна услуга, изразяваща се във финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия по сключен договор за застраховка, последният дължи връщането на застрахователната премия на “Микро Кредит” АД на равни месечни вноски.

Връщането се извършва заедно със сумата на погасителните вноски по договора за заем. Уговорено е още, че при предсрочно прекратяване на договора за заем при условията на т. 24 /при цялостно или частично погасяване на задълженията/ ответникът има право да задържи всички платени от заемополучателя вноски по допълнителни услуги до момента на неговото прекратяване, както и да получи от заемополучателя пълния размер на всички оставащи вноски до изтичане на срока за изплащане на вноските за допълнителни услуги.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е обоснован с твърдения за престиране в полза на ответното дружество въз основа на недействителен договор за заем, респективно – въз основа на недействителна клауза по т. 3 от договора за заем.

5

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже твърдението си, че платените от него суми по процесния договор за кредит надвишават размера на дължимите суми, определени при съобразяване само на действителните клаузи от договора. Ищецът се позовава на изначална липса на основание, която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради това и спорните главни права следва да се квалифицират именно по посочения законов текст.

По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/477db312-d92b-4af1-b405-a7f336c478a4