Акт от 04.03.2020, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 285

04.03.2020 г., град Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД VІ-ти

ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на 04.10.2019г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр.дело

№ 3170 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата П.С.К. има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в в с.С., община Н. З., С. обл., който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила стойността й за периода 01.11.2016 г. – 31.07.2017 г. и поради това дължи сумата 77.76 лв.

Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва в размер на 2.90 лв. За тези суми то депозирало пред Старозагорски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 6301/2017г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответника в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, депозирала писмено възражение. Поради това „В и К - Сливен” ООД предявява иск съда с решението си да приеме за установено, че К. му ги дължи.

Дружеството претендира сторените от него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия процес.

На ответницата бе връчен, чрез назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител, препис от исковата молба. В срок е депозиран писмен отговор, в който се заема позиция, че исковете са неоснователни, тъй като не е доказана претенцията за главница- защото ищеца не е ангажирал доказателства, че ответницата има качеството потребител на ВиК услугата, а той би имал такова ако е собственик или ползвател на имота. Също и защото не са представени доказателства, че ищеца е доставял до процесния имот фактурираното количество вода- тъй като липсват доказателства за извършван отчет на водомер, отразяван в карнет.

В проведеното по делото съдебно заседание както за ищцовото дружество, така и за ответницата, се явиха процесуални представители, като по същество се поддържат вече заетите от тях в писмен вид позиции.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От карнета, представляващ листи №№ 59 и 60 се установява, че във ВиК Сливен е разкрита партида за имот в с.Събрано, община Нова Загора, Сливенкка област, титуляр на която П.С.К.. В карнета са записвани количества от по 5 и 6 куб.м. на доставяната от дружеството услуга, а в повечето от графите за процесиня период от време са полагани подписи на присъствало на отчета лице.

За съответните количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи приложения на исковата молба.

От извадката от

Имотния регистър се установява, че на 20.07.2016г. П.К. е закупила недв.имот-поземлен, конкретно индивидуализиран и две сгради в него, в с.Събрано.

За вземанията си „ВиК Сливен“ е депозирало пред Старозагорски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 6301/ 2017 г., заповед за изпълнение - № 4173/ 04.12.2017г., с която на П.С.К. е разпоредено да му заплати: главница в размер на 77.76лв.- представляваща стойността на доставена питейна вода за периода 01.11.2016г.- 31.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017г. и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 2.90лв. и разноски в заповедното производство- 26лв. Жената не е подавала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерена от съда, за да й бъде връчена заповедта и поради това на заявителя са дадени указания, че за да запази правата си по паричните вземания трябва да предяви установителни искове.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания, главното от които представлява стойността на доставяна до обект на ответницата, в с.С., С. обл., вода. Съдът го намира за основателен, защото:

От представеният карнет установи, че П.К. е титуляр на разкрита при ВиК Сливен партида за имот в това село. Както в карнета, така и в исковата молба, не е посочен негов административен адрес, но от друго ангажирано от ищеца доказателство- извадката от Имотния регистър, се установи, че жената е придобила през м.07.2016г. конкретно индивидуализиран недв.имот в това населено място. При това положение според съда с достатъчна увереност може да се направи извод, че именно за него К. е титуляр на партидата и за него са правени отчетите, за които ищеца представи няколкото фактури, представляващи приложения на исковата молба. При това в преобладаващата част от месеците в процесния период отчета е удостоверяван с подпис на присъствало лице.

Т.е., ищеца доказа релевантните за делото факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици/ на които основава главното си парично вземане- ответницата е потребител- като собственик на недв.имот, на доставяна от ВиК Сливен услуга; доставката, както и отчета й, са факт- видно от редовно водения карнет, а съответното количество дружеството е фактурирало всеки месец. Ответницата пък не ангажира доказателства да е изпълнила своето основно насрещно задължение- да заплати стойността на доставеното. Ето защо и я дължи и поради това съда ще уважи главния иск.

Вторият иск е акцесорен на него и се основава на въведената с чл.86 от Закона за задълженията и договорите презумпция, че от забавеното изпълнение на едно парично задължение кредитора по него търпи вреди. Тази идея има своята проекция в Общите условия на ВиК Сливен, действали през процесния период от време- съгласно чл.33 ал.2 от тях, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането, а ако не сторят това, дължат обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден на падежа до деня на плащане на задължението.

Тъй като вземането в размер 2.90лв. е акцесорно по отношение на главното, то и следва неговата съдба- т.е. и втория иск е основателен. След като ответницата не е плащала задълженията си за стойността на доставяната от ВиК Сливен услуга, а последната е фактурирана и срока за плащане е изтекъл, то тя е изпаднала в забава и дължи обезщетение.

С оглед изхода на делото ответницата дължи, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца сторените от него разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното производство. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26лв.- заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за изпълнение.

Сторените от

ВиК Сливен в исковия процес му се полагат също в пълен размер- съда уважава изцяло и двата иска. Те са общо 435лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна такса за образуване на делото и 360лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

При горните аргументи, Сливенски районен съд

Р

Е Ш И :

ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК за установено, че П.С.К. с ЕГН **********, представлявана в настоящото дело от назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител адв.М. от СлАК дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул.

”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със съдебен адреса***, сумите, за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6301/2017г. Старозагорски районен съд е издал заповед за изпълнение- № 4173/ 04.12.2017г.

ОСЪЖДА П.С.К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр.

Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6301/2017г. по описа на Старозагорски районен съд, в пълен размер – 26 лв. /двадесет и шест лева/.

ОСЪЖДА П.С.К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр.

Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес- гр.д.№ 3170/2018г. на СлРС, в пълен размер – 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: