Акт от 05.01.2018, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И

Е № 2 гр. Търговище, 05.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА при секретаря Стоянка Иванова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Търговище Анастас Моллов, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 136 по описа на АС – Търговище за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен от З.Ж.З. ***, с настоящ адрес ***, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – понастоящем със седалище гр. Бургас, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 33 300 лв., причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от ИАРА, извършени на 26.04.2010г. и представляващи равностойността на отнетите от патримониума му мрежени риболовни уреди, оценени към момента на отнемането, ведно със законната лихва от деня на увреждането. По отношение на първоначално предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 20 000 лв. за периода от 2010 - 2013г. е осъществен отказ в съдебно заседание на 12.01.2016г. Ищецът твърди, че е професионален рибар, занимаващ се и с плетене на мрежи. Към 2010г. обитавал помещение в с. Бата, общ. Поморие и държал там собствени риболовни мрежи, подробно описани в исковата молба. Твърди, че мрежите му са отнети от служители на ИАРА на 26.04.2010г. без законно основание. Иска съдът да установи тези незаконосъобразни действия и да му присъди обезщетение на имуществените вреди, изразяващи се в стойността на мрежите към 2010г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на увреждането до окончателното заплащане на сумата. Претендира се заплащане на разноските.

Искът е предявен на 24.04.2015г.

Ответникът

- Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – понастоящем със седалище гр. Бургас, чрез процесуален представител оспорва иска по основание и размер по подробно изложени съображения. Твърди се, че няма доказателства, че мрежите са на З., че те не са били маркирани и че са ползвани неправомерно. Претендират разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че искът е допустим и основателен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е професионален рибар, успешно положил изпит за придобиване на правоспособност за извършване на стопански риболов (видно от свидетелство № 24095 от 12.07.2006г., издадено от ИАРА), притежаващ безсрочно разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав с № 19203744 от 14.04.2008г., издадено от началника на ТЗ – Силистра към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. В обсъжданото разрешително е вписан риболовният кораб, с който може да се извършва стопанския улов на риба и други водни организми, но не са описани използваните риболовни уреди.

Към април 2010г. ищецът обитавал помещение в с. Бата, общ. Поморие, ул. …“ № .., където бил заявил и постоянния си адрес, видно от данните по лична карта № *********, издадена на 12.11.2008г. от МВР – Бургас, записани в удостоверението за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав с № 18200706-037 от 22.01.2015г., издадено от ИАРА. Обитаваното помещение представлявало кантон – помпена станция, състоящо се от четири стаи с баня и тоалетна. То не било собственост на ищеца, няма доказателства да е ползвано на някакво формално основание. По негови обяснения се е настанил там след получаване на устно разрешение от ръководителя на „В и К“ Бургас с уговорката да го пази и поддържа и плаща разходите за ток и вода. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че помещението в с. Бата било устроено като негов дом и той го е ползвал като такъв, извършвал е подобрения по него, ползвал го в продължение на повече от четири години. За 2010г. ищецът нямал платен лиценз за осъществяване на риболовна дейност и се занимавал основно с плетене на рибарски мрежи, които продавал. Преди това извършвал риболов основно в частни язовири. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че към април 2010г. ищецът е притежавал около 100 различни видове рибарски мрежи, които съхранявал в чували в описаното по-горе помещение и които не били маркирани. Около половината от наличните мрежи били нови, останалите – употребявани няколко години. Тези установявания съдът прави на база събраните по делото гласни доказателства. Показанията на свидетелите, разпитани в хода на първоначалното разглеждане на делото, по същество са непротиворечиви, тъй като разкриват незначителни и несъществени разминавания - синът твърди, че мрежите са около 100, а приятелят – повече от 80-90. Съдът ги приема за достоверни и ги кредитира по отношение на в посочените по-горе факти, по следните съображения: преди всичко показанията по отношение на броя и вида на мрежите, притежавани от ищеца, по своята конкретност са адекватни на естеството на удостоверяваните обстоятелствата и изминалия период от време. Броят и видът на мрежените риболовни уреди на ищеца е съвсем разбираемо да се посочват приблизително от свидетелите и да се описват най-общо, а не точно, с всички характеризиращи ги качества и особености, тъй като не става въпрос за деца или къща напр., а за множество движими вещи с приблизително еднакво предназначение. Би било смущаващо, ако нямаше каквото и да било разминаване в показанията на свидетелите – от една страна, а от друга – ако и двамата чрез показанията си преповтаряха точно изнесеното в исковата молба по отношение на вида и броя на уредите. Обстоятелството, че свидетелите са съответно син и приятел на ищеца, не може автоматично да дискредитира достоверността на дадените от тях показания. Естествено е именно близки до ищеца лица, които са имали достъп до дома му, да имат информация за притежаваните от него вещи. Наред с това показанията кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал по делото.

На 25.04.2010г. срещу 26.04.2010г. ищецът, в дома си в с. Бата, бил събуден от лая на кучетата си. Видял три лица с униформи да светят с прожектори в двора и да отварят колите, паркирани там, търсейки нещо. Излязъл навън и поискал обяснение за присъствието и поведението на лицата. Те се представили като служители на гранична полиция и ИАРА, обяснили, че извършват проверка, след което влезли в кантона без да представят и имат някакво нарочно разрешително за това. По тяхно твърдение, дадено в писмени обяснения в рамките на предварителна проверка, извършена от РП – Бургас по оплакване на З., влизането било извършено след негова изрична покана и с негово съгласие. Длъжностните лица били Т. Д.Д. – старши специалист ТЗ „РК“ – Бургас към ИАРА, В. А. К. - главен инспектор при ТЗ „РК“ Бургас към ИАРА и П. Г. П. - полицай в група „ОДГ“ към ГПУ Бургас при РДГП – Бургас. В едно от помещенията те намерили 65 броя чували с мрежени риболовни уреди, които не били маркирани. Мрежите били мокри и с множество водорасли по тях. Ищецът твърдял, през цялото време на проверката, че мрежите са негови, но не представил нарочен документ, който да удостовери това. Мрежените риболовни уреди били иззети от З., съгласно отразеното в констативен протокол № 1 от 26.04.2010г., съставен в хода на проверката, подписан от Т. Д.Д. – главен специалист ТЗ „РК“ Бургас към ИАРА.

Мрежите са иззети от владението на З. в качеството му на проверявано лице от служител на ТЗРК – Бургас – Т. Д., главен специалист, в присъствието на главен инспектор В. К. – служител на ТЗРК – Бургас и П. П. – полицай към ГПУ при РДГП – Бургас, в рамките на извършена от тях проверка. Описанието на отнетите от З. вещи в протокола се свежда до следното: 65 чувала немаркирани мрежени риболовни уреди за извършване на стопански риболов. На същия ден мрежите били унищожени чрез изгаряне в района на езеро Мандра, в присъствието на представители на медиите и на нарочна комисия, съставена от изпълнителния директор на ИАРА – София, зам.кмет на Община Бургас, началника на ТЗ „РК“ – Бургас, директора на РУГ, В. А. К. - главен инспектор при ТЗ „РК“ Бургас към ИАРА, Т. Д.Д. - старши специалист ТЗ „РК“ – Бургас, М. П.П. – главен специалист ТЗ „РК“ – Бургас и управителя на Домашен социален патронаж в гр. Бургас, видно от протокол за унищожаване на конфискувани мрежени риболовни уреди.

Наказателно производство или административно-наказателно производство срещу З., свързано с установеното по време на проверката не е било образувано. Няма каквито и да било доказателства, че за изземването на мрежите е съставен друг документ освен обсъждания констативен протокол, в рамките на някакво наказателно или административно-наказателно производство водено срещу З. или друго лице.

От изслушаното по делото заключение на вещо лице се установява, че стойността на аналогични на описаните в исковата молба нови мрежени риболовни уреди (включващо стойността на материала и труда, който като стойност бе посочен в съдебно заседание) към настоящия момент е общо 34 434.48лв., от които стойността на труда за изработването е 3 950лв. (окончателната стойност е формирана като сбор от стойността на материалите и труда за изработването на мрежите, както следва по позиции:

1.

288.44лв. х 34 + 50лв. х 34 = 9806.96лв. + 1700лв. =

11 506.96лв.

2.

312.88лв. х 18 + 25лв. х 18 = 5 631.84 лв. + 450лв. =

6 081.84лв.

3.

480.44лв. х 12 + 50лв. х 12 = 5 765.28 лв. + 600лв. =

6 365.28лв.

4.

672.44лв. х 2 + 50лв. х 2 = 1344.88 + 100лв. =

1444.88лв.

5.

270.44лв. х 14 + 50лв. х 14 = 3 786.16лв. + 700лв. = 4

486.16лв.

6.

254.88лв. х 16 + 25лв. х 16 = 4 078.08 + 400лв. = 4

478.08лв.

Само мрежите – 34 363.20лв.

7.

71.28лв. х 2 = 142.56лв.

Общо: 34 505.76лв.

Според вещото лице стойността на употребявани мрежи е наполовина от тази на нови. Следователно стойността на половината на аналогични на описаните в исковата молба мрежи, ведно с труда (позиции от първа до шеста) е 17181.60лв. Посочената конкретна стойност за употребяваните мрежи по експертизата е изчислена като половината от стойността на новите мрежи, но без да е включен труда при оценяване на новите мрежи, а само материалите, затова на база зададената методология от вещото лице, съдът определи стойността на употребяваните мрежи към настоящия момент на 17 181.60лв.). Вещото лице изрично е посочило, че е в обективна невъзможност да се снабди с данни, които да му позволят да направи оценка на вещите към април 2010г. Експертизата съдът приема за обоснована, поради което я кредитира изцяло.

По данни на националния статистически институт индексът на потребителските цени за месец Ноември 2017 г. (последният месец, за който статистиката към настоящия момент разполага с данни, който съвпада и с момента на изготвяне на заключението на вещото лице) спрямо месец Април 2010 г. e 108.7%, т.е. инфлацията е 8.7%. (за изчислението е ползван калкулатор на инфлацията, достъпен на електронен адрес http://www.nsi.bg ).

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност.

За да се уважи предявеният от ищеца иск следва да се установи наличието на следния фактически състав: 1. Да се установи незаконосъобразно действие на длъжностно лице/орган в рамките на Изпълнителна агенция “Рибарство и аквакултури”, извършено при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. причинена реална имуществена вреда на ищеца; 3. вредата да е пряка и непосредствена последица на незаконосъобразното действие.

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е юридическо лице на бюджетна издръжка, която към 26.04.2010г. е със седалище София и териториални звена, а в последствие и към настоящия момент е със седалище в гр. Бургас. Функциите, дейността, структурата, числеността на персонала и организацията на работата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и храните (към 2010г.) се уреждат от устройствен правилник, приет с ПМС № 51 от 17.03.2008 г., обн., ДВ, бр. 32 от 25.03.2008 г., в сила от 25.03.2008 г., отм., бр. 41 от 1.06.2010 г. На нея са поверени управлението на рибарството и аквакултурите, наблюдението и контролът върху риболова, рибовъдството и аквакултурите – чл.5, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите в приложимата редакция. Териториално звено Бургас е част от ИАРА. Съгласно тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател, респ. на действието, чиято незаконосъобразност се твърди.

Разпечатката съдържа 46 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/477c9eb6-dcb7-4d1a-8631-d27940a0049e