Решение № 4160 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4160 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100500929 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20131346/25.10.2024 г., постановено по гр. дело № 23360/2020 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, са отхвърлени предявените от „Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. на задължения с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: сума в размер на 485,77 лева – главница, претендирана като регресно вземане за застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 031270058001460/03.01.2017 г., изплатено от „Дженерали Застраховане“ АД с включени ликвидационни разноски, за настъпило на 15.02.2017 г. на пътя в посока с. Медникарево застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане на л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег. № ********* в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 118,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 23.06.2017 г. – 20.11.2019 г. - за които задължения по ч.гр.д. № 70901/2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, в която се поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че са налице всички предпоставки за уважаване на 1 иска, като се установило, че процесното ПТП е настъпило на републикански път. Моли се за отмяна обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият на Агенция „Пътна Инфраструктура“, оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото е представена застрахователна полица от 03.01.2017 г. по сключена застраховка „Каско” между ищеца и ЕТ „Цветан Павлов“ с предмет имуществено застраховане на увредения л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег. № ********* със срок на валидност за периода 09.01.2017 г. – 08.01.2017 г., като плащането е разсрочено на 4 вноски – на 08.01.2017 г., на 08.04.2017 г., на 08.07.2017 г. и на 08.10.2017 г. По делото липсват данни за прекратяване на застрахователното правоотношение, поради което и съдът намира, че към датата на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца-застраховател и застрахования. По делото са представени общите условия на ищеца, като по делото липсват доказателства настъпилото ПТП да представлява изключен застрахователен риск или да са били налице основанията на чл.408 КЗ за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.

За установяване настъпването на твърдяното събитие е разпита на свидетелят П.И.. Същата твърди, че със съпруга й обслужват кафе машини близо до Рудниците, като по пътя за работа шофирала процесния л.а.

„Ситроен Берлинго“ и по пътя от кръговото на с. Гълъбово към село Медникарово попаднали в дупка, при което се увредили калници и бронята в задната част. Свидетелката поддържа, че не е могло да избегне ударът, тъй като имало насрещно движение, а липсвало обозначение за наличието на 2 дупка. От показанията на свидетеля безспорно се установява, че произшествието е настъпило извън населено място, поради което и въззивният съд приема, че дупката е била разположена на републикански път. Ето защо доказано се явява обстоятелството, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначени по начин, позволяващ избягването й.

Наведеното от въззиваемия възражение за това, че дупката не е била непредвидимо препятствие, както и че е налице съпричиняване от страна на водача, съдът намира за неоснователно. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.

Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. По делото липсват каквито и да е било доказателства за допуснато нарушение от водача на процесното МПС при настъпване на произшествието, като изложените оплаквания във въззивната жалба са бланкетни, не са скрепени с никакви конкретни фактически твърдения и не съответстват на събраните по делото доказателства.

Действително за настъпилото събитие не е съставен протокол за ПТП от органите на МВР.. Същевременно в настоящия случай на основание чл.6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ не е задължително съставянето на протокол за ПТП, респ. ищецът разполага с възможността да установи настъпване на произшествието с всички допустими средства по реда на ГПК.

Според заключението на първоначалната съдебно-автотехническата експертиза щетите, посочени в искане за оценка на вреди, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в протокола.

Съгласно заключението на повторната САТЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно изготвено и обосновано, действителната стойност на ремонтно-възстановителните дейности е в размер от 488,41 лв. По делото са представени доказателства, че ищецът е определил и изплатил обезщетение за причинената щета в размер от общо 470,77 лв.

С оглед на изложеното съдът приема, че действително е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е заплатил на увреденото лице обезщетение, което е в размер по нисък от действителните вреди.

Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, 3 доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е републикански, респ. съществуването на задължение за Агенцията „Пътна инфрастуктура” като юридическо лице да осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП.

Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл.

13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупките до премахването им е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника за сумата от 470,77 лв./размерът на изплатеното застрахователно обезщетение/, както и 15 лв. ликвидационни разноски, или вземане в общ размер от 485,77 лв. По изложените съображения и предявеният главен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен.

Съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на регресно вземане в размер от 485,77 лв. Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото е представена покана за изпълнение на паричното задължение, получена от ответника на 22.06.2017 г., като при неизпълнение на задължението от следващия ден /23.06.2017 г./ ответникът е изпаднал в забава. Следователно, за релевирания период 23.06.2017 г. – 20.11.2019 г. ответникът дължи мораторно обезщетение върху установената главница от 485,77 лв., което е в размер от 118,88 лева. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД също се явява изцяло основателен.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, а предявените искове уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер от 325 лв. /за д.т. и адвокатско възнаграждение/, за първоинстанционното производство в размер 4 от 975 лв. /д.т., депозити за експертизи, депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение/ , както и разноски за въззивното производство в размер от 402,5 лв. /за д.т. и адв. възнаграждение/.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20131346/25.10.2024 г., постановено по гр. дело № 23360/2020 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, дължи на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, на основание чл. 422,ал.1 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД, сумата от 485,77 лева – главница, претендирана като регресно вземане за застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 031270058001460/03.01.2017 г., изплатено от „Дженерали Застраховане“ АД с включени ликвидационни разноски, за настъпило на 15.02.2017 г. на пътя в посока с. Медникарево застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане на л.а. „Ситроен Берлинго“, с рег. № ********* в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2019 г., до окончателното плащане, както и сумата от 118,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 23.06.2017 г. – 20.11.2019 г. - за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70901/2019 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, да заплати на основание 78,ал.1 ГПК на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, разноски по ч.гр.д. № 70901/2019 г. в размер от 325 лв., разноски за първоинстанционното производство в размер от 975 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 402,5 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5