Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1886 от 26.03.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1822/2016
Вид
Решение № 1886
Подписан
26.03.2018
В сила
18.09.2019
Състав
АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр. София, 26.03.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1822/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 19295/12.02.2016 г., предявена от И.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. ********.

Ищецът И.С.Б. твърди, че е работил на длъжност „старши граничен полицай“, с военен чин „главен сержант“ в „Граничен контрол“ при ГКПП-Кулата, Отдел „ГКПД“ при РГС – Петрич, от 1984 г. до 12.10.2001 г. Посочва, че от 20:00 часа на 30.09.2001 г. до 08:00 часа на 01.10.2001 г. е застъпил на смяна, съгласно графика за разпределение на служителите, а на 12.10.2001 г., бил уволнен дисциплинарно със Заповед № 1773/12.10.2001 г. на директора на Национална служба „Гранична полиция“, след проведена дисциплинарна проверка. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание било посочено умишлено въвеждане на неверни данни в автоматизираната система на двама водачи на товарни автомобили, които били въведени като пешеходци.

Ищецът твърди, че на 31.10.2001 г., прокурор при Софийска военноокръжна прокуратура е постановил образуване на предварително производство (досъдебно производство) срещу ищеца за разследване на тежко военно длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

С постановление от 05.03.2002 г., ищецът бил привлечен като обвиняем по процесното досъдебно производство. На 26.04.2002 г., ищецът бил обвинен за извършване на престъпление по чл. 387, ал.

1 от НК с обвинителен акт от 26.04.2002 г. и делото било внесено в съда. На 10.05.2002 г., Софийски военен съд, с разпореждане по НОХД № 116/2002 г., прекратил съдебното производство и делото било върнато на Софийска военноокръжна прокуратура (СВОП) за отстраняване на допуснати при повдигане на обвинението съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. На 06.06.2002 г. наблюдаващият прокурор изпратил делото на следователя за извършване на допълнително разследване. Ищецът твърди, че от 28.06.2002 г. до 26.09.2002 г. бил извършен разпит на 10 свидетели, а на 08.10.2002 г. следовател изготвил заключение за спиране на наказателното производство и е изпратил делото на СВОП. На 22.10.2002 г. с постановление прокурор от СВОП върнал делото за допълнително разследване, като приел, че не били налице основания за спиране, тъй като не били изпълнение в цялост дадените от него указания. На 25.11.2002 г. следовател е изготвил заключение за спиране на наказателното производство на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 НПК. С постановление на прокурор от СВОП от 04.12.2002 г. досъдебното производство било спряно на основание чл. 239, ал. 1, т. 3 и ал. 7 НПК (отм.). Ищецът сочи, че за изясняване на обстоятелствата по делото била изготвена съдебна поръчка по реда на раздел пети от НПК (отм.) до компетентните власти на Република Гърция. Твърди още, че с писмо от 23.01.2004 г., СВОП е изискала делото от следователя за възобновяване на производството, като било посочено, че били получени материали, свързани с изпълнението на молбата за правна помощ от гръцките власти.

Ищецът твърди, че на 29.01.2004 г. прокурорът върнал делото на следователя, като посочил, че не били налице основания за възобновяване на производството, тъй като съдебната поръчка не била изпълнена коректно от гръцките власти. Били дадени указания да се изготви нова молба за правна помощ до компетентните власти на Република Гърция, като се изискат необходимите документи от ГКПП-П.и Митница П..

На 03.11.2004 г., СВОП изпратила делото на военния следовател за изпълнение на дадените незабавни указания. Непосредствено след запознаване с делото на 05.07.2005 г., СВОП дала указания на следователя за възобновяване на производството и приключване на разследването в законоустановените срокове. На 07.10.2005 г. следовател изпратил делото на СВОП за възобновяване с оглед изпълнена съдебна поръчка за международна правна помощ от гръцките съдебни власти.

Ищецът посочва, че на

25.10.2005 г. наказателното производстово срещу него, спряно на 04.12.2002 г., било възобновено на основание чл. 220а, ал. 2 от НПК (отм.), поради отпаднало основание за спиране. Твърди, че едва на 15.11.2005 г. следователят е изпратил на СВОП нова молба за правна помощ до гръцките власти с искане за предоставяне на сведения от информационната система на ГКПП и Митница П.относно преминаване на процесните автомобили през границата. На 31.01.2006 г. било изготвено окончателно предложение до ВКП на молба за правна помощ, а на 03.02.2006 г. била изпратена молбата от ВКП на властите на Република Гърция.

На 18.05.2006 г. наказателното производство отново било спряно с мотиви, че без резултатите от съдебнта поръчка обективната истина не можела да бъде разкрита. С постановление от 15.12.2006 г. на СВОП, наказателното производство било възобновено, като същото било обосновано с получен отговор на молбата за правна помощ.

Ищецът посочва, че на

14.02.2007 г. бил привлечен в качеството на обвиняем, като от постановлението ставало ясно, че бил обвинен в престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК. Ищецът твърди, че това обвинение било повдигнато при наличие на предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Досъдебното производство било внесено на 21.03.2007 г. с постановление на СВОП от 20.03.2007 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Било образувано АНД № 23/07 г. по описа на СВС, по което с Разпореждане от 27.03.2007 г., делото било прекратено, като същото било върнато на СВОП – за допълнително разследване и за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Ищецът твърди, че на 26.04.2007 г. наблюдаващият прокурор му предявил ново обвинение по чл. 387, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, разпитал го отново и предявил разследването.

На 03.05.2007 г., СВОП внесла делото в СВС с постановление от 27.04.2007 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия за престъпление по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и налагане на административно наказание.

Ищецът посочва, че на

09.05.2007 г. било образувано АНД № 36/07 г. по описа на СВС, като насрочените последователно едно след друго съдебни заседания на 11.06.2007 г. и 18.09.2007 г. били отложени поради неявяване на защитника на ищеца. На 15.10.2007 г., бил даден ход на делото, като след изслушване на обясненията на обвиняемия и преценяване на събраните в хода на досъдебното производство доказателства съдът отново върнал делото на СВОП – за допълнително разследване.

С постановление от 23.11.2007 г. било прекратено досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, че деянието не съставлявало престъпление. Ищецът сочи, че с постановлението от 23.11.2007 г., след 5 години и 8 месеца, му била отменена наложената на 05.03.2002 г. мярка за неотклонение „подписка“.

Твърди, че след като на

23.11.2007 г. досъдебното производство било прекратено от СВОП, същото било възобновено 9 месеца по-късно, с отменително постановление на ВАпП от 20.08.2008 г., с което било разпоредено допълнително разследване. Ищецът посочва, че с постановление от 18.12.2008 г. на СВОП, досъдебното производство било прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от НПК, което постановление било обжалвано от ищеца. С определение № 12/20.01.2009 г., СВС отменил изцяло постановлението и върнал делото на прокурора. Ищецът уточнява, че определението на СВС било обжалвано пред ВАпС – София, като било образувано ВНЧД № 10/09 г., което приключило с определение, потвърждаващо определение № 12 на СВС.

Ищецът посочва, че на

13.03.2009 г., делото било върнато на СВОП от СВС – за допълнително разследване. С постановление от 03.04.2009 г. СВОП прекратила досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. В резултат на вътрешен контрол и дадени указания от Върховна касационна прокуратура на 25.06.2009 г. било издадено ново постановление на Военно-апелативната прокуратура, с което било изменено постановление от 03.04.2009 г. на СВОП. Било прието, че не се касае за недоказано участие на ищеца в престъплението, а за изтичане на предвидения в закона давностен срок, съгласно който наказателното преследване се изключва. С постановлението от 25.06.2009 г., наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.

Ищецът посочва, че постановлението било обжалвано от него пред Върховна касационна прокуратура, като с постановление от 04.08.2009 г. на прокурор от ВКП жалбата на ищеца Б. била приета за неоснователна и било потвърдено постановлението от 25.06.2009 г.

Ищецът посочва, че с така наведените факти и обстоятелства се доказва нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Сочи още, че срокът, който трябва да се отчита за целите на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, е започнал да тече на 05.03.2002 г., когато е бил привлечен като обвиняем, и е приключил на 04.08.2009 г., когато бил постановен окончателният акт по ДП, а именно постановлението на ВКП, с което било потвърдено постановление на ВАпП от 25.06.2009 г. Общата продължителност на процесното ДП била 7 години и 5 месеца.

Ищецът твърди, че делото не се е характеризирало и с висока степен на фактическа и правна сложност, която да обосновава дългия период на разглеждане и решаване на делото срещу ищеца. Посочва, че не били и налице забавяния по вина на ищеца поради неявяване пред СВОП и СВС, като твърди, че не са му били изпращани обвинителните актове и постановленията за спиране, като по този начин били нарушени правата му, предвидени в НПК, за обжалване на сроковете на разследване. Ищецът твърди, че изискването за разумен срок се нарушавало само от закъснения, за които били отговорни държавни органи, вкл. съда.

Ищецът твърди, че продължителното разследване по делото е довело до невъзможността да се върне на работа в системата на МВР, като през целия период на разследване бил без работа, което се отразило негативно върху семейството му и авторитета му в обществото. Ищецът претърпял неимуществени вреди – душевни мъки, болки и страдание от несправедливото обвинение, срам в обществото, подронен авторитет.

Тези неимуществени вреди били пряко свързани с продължилото 7 години и 5 месеца неправилно и необосновано разследване по процесното досъдебно производство от стрА.на СВОП.

Предвид изложеното, ищецът И.С.Б. моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2009 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с възражението, че е недопустим. Счита, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ (нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е неприложима, тъй като била материално-правна норма и нямало обратно действие. Претенцията на ищеца за забавени действия, извършени преди влизане в сила на разпоредбата, била недопустима.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че исковата молба била подадена след изтичане на петгодишната давност за предяваване на иск, както и тригодишната давност за предявяване на законна лихва.

На следващо място, ответникът счита претенцията на ищеца Б. за недоказана по основание и размер. Заявява, че не били предоставени доказателства за твърдените претърпени вреди, както и че тези вреди не били пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата. Твърди, че „разумният срок“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от КЗОПС нямал легална дефиниция и преценката се правила с оглед всеки процес и адекватното поведение на органите на съдебната власт и страните по делото. Поради това, ответникът счита, че в конкретния случай не било налице неоснователно забавяне в контекста на чл. 6, ал. 1 от КЗОПС.