Решение № 425 от 23.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Русе, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20244500500618 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Т. Н., ЕГН: ********** от гр.

Русе против Решение № 550/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4605 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе, с което е признато за установено съществуването на вземането на “Студентски столове и общежития” ЕАД, клон Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул.

“С.” №*, представлявано от М.А.П., управител на клон Русе, към Н. Т. Н. от гр. Р., ул. “Б.М. №*, вх.*, ет.*, ЕГН **********, за сумата 1 958,52 лв общо неплатени суми за наем в общежитие Блок * и консумативи по договор за наем от 30.12.2019 г., заедно със законната лихва, считано от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд 1 неправилно не е отчел извършените от нея плащания, за което развива подробни съображения и изчисленя.

Твърди, претендираната сума е значително завишена, като тя е извършила плащане в размер на 7 240,74лв, което многократно надвишава сумата, обект на съдебния спор.

Моли съда да отмени изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и да постанови ново по същество, с което да отхвърли ищцовите претенции.

Въззиваемата срана по жалбата - “Студентски столове и общежития” ЕАД, клон Русе, представлявано от управителя М.А.П. чрез своя процесуален представител адв. Д. Х. - АК гр. Русе е представила писмен отговор, в който счита жалбата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 2 5 9 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Страните са били обвързани от срочно наемно правоотношение, възникнало на основание договор за наем от 30.12.2019 г., по силата на което ищцовото дружество в качеството му на наемодател е предоставило на Н. Н. в качеството на наемател, жилище /стая с 1 легло, стая с 2 легла, боксониера, гарсониера/ № 606/607, находяща се в студентско общежитие Блок 5, вх.1, ет.6 с квадратура 60,00 кв.м. и инвентар съгласно настанителен опис, неразделна част от договора, срещу което наемателят се е задължил да заплаща наемната цена по ред и условия посочени в договора. Съгласно чл.

3,ал.3 от Договора заплащането на консумативните разходи, свързани с използването на имота ел.енергия, студена и топла вода става по показанията на индивидуалните измервателни уреди или на база в 7-дневен срок от изготвяне на разпределението. По отношение на топлоенергията през отоплителния сезон се заплаща на куб.м жилищна площ, плюс 25 % куб.м. от полагаемата се част от общите помещения в седем дневен срок от изготвяне на разпределението. Разходите за ремонт и поддръжка на асансьорите следва да се установяват на база, предоставена и изпълнена оферта от фирмата, поддържаща асансьорите, платими в 7 дневен срок, като тези разходи се разпределят поравно според броя на наемателите и членовете на техните семейства. Уговорен е срок на договора до 31.12.2021 г. Жилището е 2 опразнено през м. февруари 2023 г. като на 17.02.2023 г. на основание чл. 20 от Договора Приемо-предавателен протокол от същата дата, подписан от нарочна комисия в т.ч. и ответницата е извършено приемане/предаване на наетия обект, както и предаване на ключа от жилището. Заявена е претенция за неплатени суми за наем и консумативни разходи за периода от м. април до м. ноември 2022 г. Страните не спорят за това, че са налице стари задължения на Н., както и извършвани от нея плащания. Спорният въпрос се свежда до това, дължимите суми за процесния период дали са погасени.

За да уважи заявените претенции първоинстационният съд се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, както и изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение потвърдено и допълнено устно от вещото лице Р.М.Д. в съдебно заседание на 21.03.2024г., за това ,че ответницата е имала множество просрочени плащания и с внесени от нея суми са погасявани стари задължения. По отношение на претендирания период дава заключение за това, че начислените неплатени от ответницата суми за консумативни разноски за периода м. май – м. декември 2022г. са в общ размер 1412.52 лв, от които разходи за такса асансьор – 61.77 лв, разходи за ел. енергия – 834.01 лв, разходи за вода – 159.52 лв, разходи за парно – 345.22 лв и такси за топлинно отчитане на измервателните уреди – 12 лв и същите са представени и в табличен вид на стр.4 от заключението. Общият размер на начислените неплатени суми за наеми и консумативни разходи за периода от месец май 2022г. до месец декември 2022г., включително, е 1 958.52 лв. Според експертизата при тяхното начисляване са спазени нормативите на ЗС и ЗУЕС относно разпределението на общите консумативни разноски, припадащи се за имота в студентско общежитие Блок №* в тази етажна собственост.

Изводите на първоинстанционният съд се споделят изцяло и от настоящата въззивна инстанция. Липсват доказателства за това ответницата да е заплатила на ищеца така формираната сума от 1 958,52 лв като плащане конкретно по визираните задължения за наем, и консумативни разходи.

Действително през месец юни 2023г. ответницата е заплатила на ищеца сума в размер на 700 лв, но със същата е погасила стари задължения, а именно: наем за месец април 2022г. – 78 лв; такса асансьор за месеците март и април 2022г. – общо 20.26 лв; ел. енергия изцяло за месеците март и април 2022г. и частично за м. май - 60.24 лв, в общ размер 334.19 лв; вода за месеците март, април и 3 май 2022г. – 45.07 лв и парно отопление за м. март 2022г. – 222.48 лв, но както е посочено от вещото лице, със същата са погасени стари задължения.

Видно от представените от Н. фискални бонове, същите се отнасят за период преди този, предмет на настоящото дело и не касаят бъдещи задължения, а вносните бележки се отнасят за период след процесния, като не е посочено основанието, на което се извършва плащането.

Като е постановил решение, с което е уважил така предявената претенция за заплащане на сумата от 1 958,52 лв общо неплатени суми за наем в общежитие Блок 5 и консумативи по договор за наем от 30.12.2019 г., заедно със законната лихва, считано от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане,съдът е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивният жалбоподател са направените от въззиваемата страна разноски в размер на 500,00 лв, които са съобразени с минимума съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 550/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4605 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе ОСЪЖДА Н. Т. Н., ЕГН: ********** от гр. Русе да заплати на “Студентски столове и общежития” ЕАД, клон Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. “С.” №*, представлявано от М.А.П., управител на клон Русе сумата от 500,00 лв направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5