Решение № 18942 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18942 гр. ***, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110172510 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, от С. В. М. срещу ***“ Црт. за признаване дължимостта на сумата от 488,96 лева (левова равностойност на 250 евро), представляваща обезщетение за закъснение на полет ******, планиран за 18.07.2022 г. по направление от летище ***** резервационен код:

*****, ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43283/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като закупил самолетен билет за полет ****** по направление от летище ***** за което получил резервационен код: *****. Полетът бил плануван да излети на 18.07.2022 г. от летище ***, България, и да кацне на летище ****, на същата дата, но по вина на авиокомпанията полетът бил изпълнен с над 3 часа закъснение. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се признава, че обезщетението е дължимо на ищеца, представят се доказателства за платено обезщетение, законна лихва, разноски за заповедното и исковото производство, поради което се моли искът да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението в хода на процеса.

С молба вх. № 237991/08.07.2025 г. и със становище по хода на делото ищецът 1 признава, че са м у заплатени 1393,96 лева, с което са погасени всички вземания, включително и за разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за ******, планиран за 18.07.2022 г. по направление от летище ***** изпълнение на полета със закъснение, размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на претенциите на ищците.

Съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото всички горепосочени факти, доколкото същите се признават от ответника, а именно: че разстоянието между летище ***** измерено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км; между ищеца и ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет ******, планиран за 18.07.2022 г. по направление от летище ***** за който ищецът има потвърдена резервация с код: *****, както и че полет ****** е бил изпълнен със закъснение.

Поради това съдът приема осъществяването на тези факти за доказано.

По делото е безспорно и обстоятелството, че на 09.04.2025 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от общо 1393,96 лева, която включва претендираното обезщетение от 488,96 лева, 55 лева – законна лихва, 425 лева – разноски в заповедното производство, 425 лева разноски в исковото производство.

Предвид така представените доказателства, съдът приема, че извършеното плащане в полза на ищеца на претендираното от него обезщетение по същество представлява признание от ответника на задълженията и следва да бъде взето предвид от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли поради извършено плащане от ответника в хода на процеса.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. М., ЕГН **********, срещу „***., вписано в регистъра на дружествата под № ****, със седалище и адрес на управление:****** **********иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за признаване за установено, че „*** дължи на С. В. М. сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет ******, планиран за 18.07.2022 г. по направление от летище ***** резервационен код: *****, ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43283/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, поради плащане в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен 2 срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3