Решение № 6446 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6446 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100504250 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20109684 ОТ 27.11.2023 г., постановено по гр. дело № 52765/2017 г. по описа на СРС, ГО, 42-Ри състав, частично са уважени предявените от “Топлофикация София” ЕАД срещу В. К. В. и М. К. В. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответниците са осъдени да заплатят по равно сумата от по 2664,00 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода м.07.2014 г. до м.06.2016 г.; сумата от по 358,00 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. до 24.07.2017 г.; сумата от по 11,50 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2015 г. до м.04.2016 г.; и сумата от по 1,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.06.2015 г. до 24.07.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия и сумата за дялово разпределение,считано от предявяване на иска - на 01.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени в частта за разликата над уважения размер за главница от по 2664,00 лева до пълния предявен размер от по 4240,63 лева главница за топлинна енергия, в частта за разликата над уважения размер от по 358,00 лева до пълния претендиран размер от 2034,60 лева мораторна лихва, в частта за разликата над 11,50 лева до пълния претендиран размер от 13,54 лева сума за дялово разпределение и в частта за разликата над 1,45 лева до пълния претендиран размер от 2,93 лева лихва за забава върху сумата за дялово разпределение.

1

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от 1531,74 лева, представляваща сторените в производство разноски съразмерно уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били частично уважени, е постъпила въвззивна жалба от ответниците В. К. В. и М. К. В. , чрез назначения им особен представител – адв. Н.В., с оплаквания за неговата неправилност в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че по делото не се установява реалното количество доставена топлинна енергия, тъй като заключенията на експертите по изслушаните експертизи работили по счетоводни документи представени от ищеца, които имали характер на частни свидетелстващи документи. Сочи още, че по делото не са представени доказателства, че процесните фактури са публикувани на интернет страницата на дружеството, поради което и ответниците не били изпаднал в забава съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ОУ и не дължал лихва за забава. Оспорва и извода на съда, че наличието на зони за свободен достъп до интернет обосновава доказаност на акцесорната претенция. По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.Претендира и разноски.

Въззиваемият ищец - “Топлофикация - София” ЕАД е подал чрез процесуалния си представител отговор на въззивните жалби, с който оспорва същите.

Въззиваемият - „Бруната“ ООД - трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Решението в частта, с която исковете са отхвърлени в частта за разликата над уважения размер за главница от по 2664,00 лева до пълния предявен размер от по 4240,63 лева главница за топлинна енергия, в частта за разликата над уважения размер от по 358,00 лева до пълния претендиран размер от 2034,60 лева мораторна лихва, в частта за разликата над 11,50 лева до пълния претендиран размер от 13,54 лева сума за дялово разпределение и в частта за разликата над 1,45 лева до пълния претендиран размер от 2,93 лева лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Въззивните жалби са подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица - страни в процеса, като особения представител не дължи държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби на ответниците за 2 частично основателни, по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По оплакванията във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Доколкото във въззивната жалба не са направени оплаквания, касаещи фактическите изводи на първоинстанционния съд за наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците като наследници на З.З., то В.

К. В. и М. К. В. са пасивно материално легитимирани да отговарят по исковете.

По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ се установява реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота на ответника. Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Бруната“ ООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната 3 методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети изискани по реда на чл. 192 ГПК от третото лице – помагач за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология, като за отчетния период е бил осигуряван достъп за отчет на уредите, а главните отчети са с положен подпис от наследодателя на ответниците - З.З.. В този смисъл наследодателят на ответниците чрез полагане на своя подпис, е удостоверила, че обективираните в главните отчети данни отговарят на действителната стойност на доставената топлинна енергия, доколкото не е посочил, че има забележки по отношение показанията на уредите за топлинно отчитане.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно отразеното от измервателните уреди. В тази връзка следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на стойност общо 5676 ,20 лв., като СРС е приел, че част от вземането на ищеца е погасено паради изтичане на давност и е уважил иска за сумата от 4240,63 лв. /или по 2664,00 лв. от всеки от ответниците, които отговарят по равно като законни наследници от първа степен/, като липсва оплакване по отношение на уважени размер, което да е свързано с неправилно изчисляване за част от погасеното по давност вземане на ищеца.

По отношението на оплакването в жалбата на ищеца, касаещи акцесорния иск следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, отнасящи се за процесния период, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на изравнителната сметка. Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ клиентите на ищцовото дружество не дължат обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след извършването на изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. и имащи отношение за процесния период последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет-сайта на дружеството, така както и ищецът е твърдял в исковата молба. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответника за процесния период са били публикувани на интернет-страницата му, поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е незаконосъобразен изводът на СРС, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че същият е поставил ответника в забава за изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на 4 ползваната в имота топлинна енергия. Следователно в съответствие със събраните по делото допустими доказателства необосновано първоинстанционният съд е приел, че ответникът дължи мораторна лихва върху главното парично задължение за доставена топлинна енергия.