Решение № 432 от 30.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Смолян, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100326 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б., в която се твърди от ищеца, че между страните на 10.01.2023 г. е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 1300, 00 лева, при фиксиран .лихвен процент по заема 38,50%, годишен процент на разходите 42,47% . Съгласно договора за заем - чл.10, ал.2, същият дължи такса бързо разглеждане в размер на 696,48 лева. Съгласно договора за заем и предложението за сключване на договора за паричен заем, таксата следва да се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем до 20 мин.

На първо място, клаузата в договора предвиждаща заплащане на такса експресно обслужване /чл. 10, ал. 2 от договора/ очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане или плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 мин, след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни.

Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означава, че ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Оттук така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като 1 с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като такса експресно разглеждане в договора, сумата представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е. Поради невключването на такса експресно разглеждане в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като такса експресно разглеждане, представляващо част от компонентите на ГПР.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.10, ал.2, предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане по договор за кредит от 10.01.2023г., сключен между страните, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че от исковата молба не става ясно за коя точно клауза от договора е отправено искането. Навсякъде в исковата молба е посочена клаузата на чл.10, ал.2 от договора, която като съдържание не кореспондира с описанието дадено навсякъде в исковата молба. Цитира се услугата „Бързо разглеждане” и описанието, което се ползва е за тази услуга „Бързо разглеждане”, която е обаче друга клауза от договора. Дори в искането си към съда ищецът е поискал обявяване на нищожност на клаузата на чл.10, ал 2 от договор тах_300813984, като описаното съдържание не кореспондира на самата клауза, а отново виждаме, описание на услуга, което съответсва на друга клауза от договора. По процесния договор за кредит освен всичко няма извършени никакви плащания и това с пълна сила поставя въпроса за наличието на правения интерес на ищеца, тъй като от евентуален положителен изход по настоящото производство, неоснователно ще се обогати само неговия 2 процесуален представител. Всичко това води до вече утвърждаващата се в съдебната практика хипотеза в подобни случаи, при които съществува такова безспорно и явно несъответствие, което представлява злоупотреба с права (предяване на искове, чиято преюдициалност може да въведе и с възражение) и може да бъде компенсирано само с положителна, външна по отношение на страните по договора намеса - съдът. Налице е нарушаване на забраната по чл.17 от КЗПЧОС, чл.54 от хартата на основните права в ЕС и чл.57, ал.2 от КРБ, които не допускат злоупотреба с права, както и тяхното упражняване за сметка на права и законни интереси на други лица.

В с.з. ищецът р. пр. не се явява и не изпраща представител. Искът се поддържа с писмена молба, подадена от пълномощника му адв.* *.

Ответникът р. пр. не изпраща представител. Оспорва иска с писмена молба, подадена от пълномощника му юриск.*

Съдът,след преценка на изложеното в исковата молба и отговора и като обсъди събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

Няма спор между страните, че между тях е е бил сключен Договор за кредит max–*/ 10.01.2023г. , с който ответникът „*“ ООД е предоставил на ищеца Б. Г. Б. сумата от 1300,00 лв., която ищецът е следвало да върне на 12 месечни погасителни вноски, всяка от която в размер на 228,96лв. ГЛП от по договора е 38,50,%, ГПР- 42,47%. Общата стойност на плащанията е 1 586,76лв.

В чл.10 ал.1 Договора за кредит страните са уговорили, че кредитополучателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия , за което дължи възнаграждение в размер на 464,28лв., дължима на равни части през периода на кредита, добавени към всяка погасителна вноска по погасителния план.

В чл.10 ал.2 от Договора за ксредит страните са уговорили, че кредитополучателят е заявил желание за експресно обслужване по смоя кредит при условията на т.7.4от раздел V от общите условия , за което дължи възнаграждение в размер на 696,48лв., дължима на равни части през периода на кредита, добавени към всяка погасителна вноска по погасителния план.

Общо дължимото по кредита става 2 2747,52лв.

Искът е основателен.

Така сключеният между страните договор за кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК.

В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, нарушаването на част от които води до неговата недействителност.

За основателни съдът счита твърденията на ищеца за нищожност на процесните клаузи от сключения между страните Договор за кредит , съдържащи уговорка за плащането от кредитополучателя на допълнителна услуги- „Експресно обслужване“ в размер на 696,48 лв., която да бъде заплащана разсрочено с всяка месечна погасителна вноска. Съдът счита,че именно тази уговорка е предмет на иска, тъй като макар неточно да се сочи от ищеца, че се касае до такса за услуга „бързо разглеждане“, в чл.10 ал.2 от договора е уговорена именно такса в размер на 696,48лв., която е за „експресно обслужване“, поради което съдът приема, че предмет на иска е именно тази клауза от договора.

Съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В чл.10а ал.2 от ЗПК е предвидено, че Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая уговорките в договора за плащане от кредитополучателя на такса за допълнителни услуги „експресно обслужване“ е такса именно във връзка именно с 3 усвояването и управлението на кредита. Поради това и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК тези клаузи се явява нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така предвидената в процесния Договор за кредит такса цели заобикаляне на посоченото правило в чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Следва да се посочи също, че предвиденото в договора разсрочване на плащанията на тази такса едновременно с месечните погасителни вноски фактически е предпоставка за забава на длъжника, тъй като е предварително поставен от кредитора в положение на невъзможност или затруднение да изпълнява. Така уговорено плащане допълнително увеличават задължението на кредитополучателя, при което се нарушава принципа на справедливост, а именно създават се предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Процесната клауза в чл.10 ал.2 от договора за кредит за възнаграждение за експресно обслужване противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел да гарантира правото на потребителите за равноправни условия. Тази клауза не е обвързана с реално предоставяне на услуги. Ето защо, както се посочи по- горе, като заобикалящи законовите изисквания на чл.10а, ал.2 и 3 от ЗПК се явява нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.