Решение № 79 от 14.10.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Белоградчик, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20221310200158 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по Жалба на от „Мрак 68” ЕООД – с. Д., общ. Р., обл. В., представлявано от М. К. М. – управител, чрез адв. Н. А. от АК Видин, против Наказателно постановление № 05 – 2200074/ 08.07.2022 г. на Директор на Д „ИТ” – гр. Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в същата съображения. Доводите за исканата отмяна са, че от страна на дружеството не е осъществен състава на административното нарушение, за което е наказано, тъй като отношенията между него и лицето А. Б. Т. не са трудовоправни, поради което и дружеството не е имало задължението да сключи със същия трудов договор. Подробни доводи за исканата отмяна, са изложени в депозираната по делото Жалба против процесното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание, наказаното юридическо лице се представлява от процесуален представител – адв. Н. А. от ВАК. Пълномощникът поддържа жалбата и моли съда да отмени Наказателното постановление. Подробни съображения са изложени в представена по делото Писмена защита.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото са допуснати и разпитани свидетелите А. Б. Т. и М. М. Р. – и двамата от с. Д., общ. Р., обл. В.

Въззиваемата страна се представлява в процеса от процесуален представител – ст. Юрисконсулт Д. В. – М. Оспорва жалбата и пледира, съда да потвърди Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, тъй като е доказано по безспорен начин осъществяване на административно нарушение от наказаното ЮЛ. Подробни за това са изложени в представената по делото Писмена защита. Твърди се, че сключения граждански договор на практика представлява трудов такъв, тъй като е уговорено място, както и изпълнение еднородни повтарящи се действия – траурни и погребални услуги.

По делото е допуснат и разпитан свидетелят на въззиваемата страна: П.

Ц. П. – актосъставител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното ЮЛ, в законния срок, пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

Свидетелят на въззиваемата страна П. П.– актосъставител, на длъжност «главен инспектор» към Д «ИТ» – гр. Видин, описа следната фактическа обстановка :

По повод подаден сигнал в Д „ИТ“ – гр. Видин, на 23.05.2022 г., около 11:00 часа, от контролните органи била извършена проверка в обект – Гробищен парк с. Д., общ. Р., обл. В . При проверката, на място било установено лицето А. Б. Т., с ЕГН **********, който копаел гроб във връзка с предстоящата погребална церемония в същия ден. На лицето А. Т. била п р е д с т а в е н а з а попълване Декларация от лице, работещо по 2 трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от Кодекса на труда и във връзка с чл.402, ал.1, т. 3 и чл.402, ал.2 от Кодекса на труда. В Декларацията, същия посочил, че работи в „Мрак 68“ ЕООД от една година, с работно време от 08:00 ч. до 13:00 ч., с дневно трудово възнаграждение – 30.00 лв. Свидетелят П. показа, че на 02.06.2022 г. в Д „ИТ“ – гр. Видин, при извършена и проверка по документи на фирмата – жалбоподател, в хода на която е установено, че с лицето А. Т. има сключен граждански договор от дата 01.05.2022 г. Свидетелят заяви, че предвид обективираните в Декларацията обстоятелства от А. Т. – че има работно място, работно време, работи в дружеството от една година и с инструменти предоставени от Управителя на дружеството, то отношенията с жалбоподателя е следвало да бъдат уредени като трудовоправни, а не със същия да бъде сключен граждански договор.

За нарушение на чл. 61 ал.1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ – че дружеството е допуснало на 23.05.2022 г. да работи лицето А. Т.., без да има сключен трудов договор с него преди това, св. П. П., съставил на дружеството – жалбоподател АУАН № 05 – 2200074/ 08.06.2022 г.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 05 – 2200074/ 08.07.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр.

Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

Съдът, като взе предвид събраният по делото доказателствен материал, обсъден заедно и по отделно, намира следното от фактическа и правна страна:

Безспорно доказано е от материалите по делото, че на инкриминираната дата 23.05.2022 г., св. А. Б. Т. е работел в Гробищния парк на с. Д., като е копаел гроб във връзка с предстояща погребална церемония в същия ден. На място с него работел и св. М. Р., извършвайки същата дейност.

На лицето А. Т. е предоставена за попълване Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от Кодекса на труда и във връзка с чл.402, ал.1, т. 3 , чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, която същия попълнил 3 собственоръчно. В нея, св. А. Т., декларирал, че работи в „Мрак 68“ ЕООД, на обект Гробищен парк, с работно време от 08:00 ч. до 13:00 ч. и получава дневно трудово възнаграждение в размер на 30. 00 лв.

Безспорно е, че Декларацията представлява частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила. Съдът обаче намира, че с оглед останалите събрани по делото доказателства, тази доказателствена сила бе оборена, тъй като писменото доказателство не корелира с останалия събран по делото доказателствен материал.

В този смисъл, съдът кредитира показанията на св. А. Т. и св. М. Р., въпреки, че същите са в близки взаимоотношения с жалбоподателя, предвид съществуващите между тях договорни взаимоотношения. Съдът цени техните показания, тъй като същите са от съществено значение за изхода на делото и разкриват обстоятелства, от които съдът прави обуславящи за изхода на делото изводи.

При обстоятелствения разпит на свидетелите на жалбоподателя, съдът приема, че се доказа тезата на последния – а именно, че работещото на мястото на проверка лице А. Б. Т. не е престирал труд по трудово правоотношение, поради което и отношенията им не следва да бъдат уредени като трудовоправни.

Въпреки, че Декларацията е попълнена по този начин, всички останали доказателства сочат на друг правен извод. И двамата свидетели на жалбоподателя чистосърдечно заявиха пред съда, че Управителя на дружеството – жалбоподател ги наема на работа само когато в селото има погребения и се налага да се изкопае гроб. И двамата свидетели еднопосочно и безпротиворечиво показаха пред съда, че не ходят на работа всеки ден, а само когато се налага, като съществуват и продължителни периоди – от месец време, в които управителят на дружеството не ги е търсил за работа. И свидетелят А., и св. Р. заявиха с показанията си, че не извършват поддръжка на Гробищния парк, а ходят само когато има погребение, изкопават гроб и си тръгват. Нямат никакъв ангажимент за извършване на други дейности освен тази.

Св. А. заяви, че по принцип работи на частно при други хора и дори е имало случаи в които е отказвал на управителя на жалбоподателя да отиде да копае гроб, в случай, че в същия ден е поел ангажимент да работи при други 4 хора.

Свидетелят показа пред съда, че инструментите, с които работи, си ги осигурява сам, като от страна на М. М. са му предоставяни такива, като в случай че неговите се повредят в момента.

При обстоятелствения разпит на същия този свидетел във връзка с попълването на Декларацията, предоставена му от контролните органи в деня на проверката, същия заяви, че е записал като работно време часови диапазон от 08:00 ч. до 13:00 ч., тъй като това е времето, необходимо за изкопаване на гроб. Същият заяви: „За това време, което съм написал като работно време трябва да изкопая гроба и затова съм написал, че е работното ми време“.

Заяви, че не прави разлика между граждански и трудов договор и никога не му се налагало да посещава държавни институции и няма познания по този въпрос.

В пълна корелация с неговите показания, са и тези на другия разпитан по делото свидетел М. Р., от чиито показания също се установи, че двамата извършват тази услуга епизодично, само при нужда – когато има погребение и в случай, че не са ангажирани с други дейност, а не всеки ден, при спазване на работно време.

Поради това, съдът приема, че отношенията между страните нямат характера на трудовоправни такива. В случая, лицето А. Т. не е подчинено на работен режим, трудова дисциплина и ред, не са му осигурени определени условия за работа, няма организиран работен процес, няма установено работно време, работно облекло, регламентиран отпуск и почивни дни.

Поради това, липсват основните елементи и характеристики на трудовия договор. В случая, целта е извършване на услуга и постигане на определен резултат, конкретизирани по вид, и характеризиращи се с относителна самостоятелност от изпълнителя – да извършва услугата при възможност, да си осигурява сам облекло и инструменти.

Както сам заяви свидетелят Т., той е ниско грамотен, не познаващ законодателството, живее в малко населено място, не разграничава граждански и трудов договор, не се е налагало да посещава държавни институции. Това обяснява начина, по който е попълнил предоставената му от контролните органи Декларация. Потвърждение на този извод, е и обективираното в Декларацията от декларатора, че получава 30.00 лв.

5 трудово възнаграждение дневно. Ноторно известно е, че трудовото възнаграждение се уговаря на месец, а не на ден. Това също е индиция, че св.

Т. не е престирал труд по трудово правоотношение, не е получавал константно месечно възнаграждение, а възнаграждение за възложена и свършена от него работа, поради което и отношенията се съотнасят към договор за изработка.

Във връзка с направено от процесуалния представител на въззиваемата страна доказателствено искане, Управителят на жалбоподателя даде обяснения в които заяви, че между представляваното от него дружество и Община – Ружинци – собственик на Гробищния парк в с. Д., няма сключен Договор за поддръжката и почистването му.

От всичко изложено по – горе, съдът извежда правен извод, че отношенията между св. А. Т. и жалбоподателя са съотносими към Договор за изработка, за постигане на конкретен резултат, за което възложителя заплаща възнаграждение на изпълнителя при свършена и приета без възражения работа. Поради това, жалбоподателят не е имал задължението да уреди отношенията си с лицето А. Т. като трудовоправни, съгласно чл. 1, ал. 2 КТ.

Съдът приема, че обвинението в извършване на административното нарушение се явява недоказано от обективна страна, поради което и ангажираната от жалбоподателя адмонистративнонаказателна отговорност следва да отпадне. Не се доказа по един категоричен и безспорен начин неспазване от страна на жалбоподателя, на императивните норми на КТ – в частност на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските :

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и 6 възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.