Решение № 93 от 30.05.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Троян, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100041 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

Предявена е искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1309, район „Илинден“, ул.

„Кукуш“ № 1, законни представители: А.В.Д. и М.М., пълномощник юриск.

П. И. П., с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че между „А1 България" ЕАД и И. М. В. е сключен Договор за продажба на изплащане № 502108221 от 25.07.2018г. за устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м за обща цена от 1092,00 лева, платима на 24 месечни вноски (от които първата се заплаща при подписване на договора и получаване на устройството, а останалата сума се разсрочва на 23 равни месечни вноски, всяка по 45,50 лева. Сочи се, че собствеността на устройството е прехвърлена с подписан между страните приемо-предавателен протокол към Договора от 25.07.2018 г., в който е индивидуализирана вещта. Излага се, че по така посочения договор, ответникът не е заплатил 6 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, начислени във фактури от 26.09.2018 г., 26.10.2018 г., 26.11.2018 г., 28.12.2018 г., 25.01.2019 г. и 26.02.2019 година. Твърди се, че на 26.03.2019 г. дружеството издава фактура № 389555720 със срок на плащане до 20.04.2019 г., в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока по Договора. Сочи се, че за периода от 23.08.2018 г. до 22.03.2019 г., неплатените суми по Договор за продажба на изплащане № 1

502108221 от 25.07.2018 г. за устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м са в обща размер на 1001,00 лева.

Твърди се, че от страна на „А1 България" ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 940/2024 г. на 2-ри състав на РС- Троян. В заповедното производство са претендирани и са присъдени суми за 2 бр. устройства на изплащане - устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м и устройство TV Sony KDL-49WE660 TV 20 23м. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение от И. М. В.. В настоящото производство претенцията на ищцовото дружество е за цената на устройството Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м, като за устройството TV Sony KDL49WE660 TV 20 не поддържат претенцията си и молят за обезсилване на заповедта за изпълнение в тази част.

Молят да бъде признато за установено по отношение на ищеца „А1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът И. М. В., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *** дължи сума в общ размер на 1001,00 лв. по Договор за продажба на изплащане № 502108221 от 25.07.2018 г., представляващи неплатени суми за устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м за периода от 23.08.2018 г. до 22.03.2019 г., както и законната лихва върху сумата 1001,00 лв. от датата на образуване на ч. гр. д.

№ 940/2024 г. на 2-ри състав на P C - Троян, до окончателното изплащане на задължението, което задължение е предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 940/2024 г. на 2-ри състав на PC - Троян.

Претендират заплащане на направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание, за ищцовото дружество, редовно призовано не се явява представител. В депозирана по делото молба вх.№2385 от 28.04.2025г. постъпила по ССЕВ изразяват становище по хода на производството и по съществото на спора, като молят исковата претенция да бъде уважена като основателна и доказана.

В предвидения по реда на чл.131 ГПК срок, ответникът е представил писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на заявената претенция, като погасена по давност. Счита, че представения по делото Договор за продажба на изплащане №502108221 от 25.07.2018 г. , е неразделна част от Договор за абонаментни съобщителни услуги със същия номер № ***от 25.07.2018 г., което било видно от представените по ч.гр.д.№940/2024 година на РС-Троян доказателства. Твърди, че с посочения договор „А1 България" ЕАД се съгласили да му предоставят абонаментни съобщителни услуги А1 Сърф L за период от 2 /две/ години, предоставили му СИМ карта 2 със сериен номер ***с телефонен номер ***. Излага, че към този договор е предоставена тарифа на съобщителните услуги, в т.ч. месечни такси и други и ценоразпис на допълнителни съобщителни екстри към Договора, както е видно от представените по ч.гр.д. № 940/2024 г. РС-Троян доказателства.

Счита, че процесния договор за продажба на изплащане №502108221 от 25.07.2018 г., е неразделна част от Договора за абонаментни съобщителни услуги, тъй като процесния договор не би могъл да породи действие без да е част от Договора за абонаментни съобщителни услуги, поради което намира, че представлява договор за периодични плащания, за който чл. 111 от ЗЗД определя тригодишна погасителна давност. Сочи, че падежната дата на евентуалното му задължение към "А1 България" ЕАД, е 20.04.2019 г., когато е крайния срок за плащане на фактура № 389555720 от 26.03.2019 г. , което означава, че тригодишна погасителна давност е изтекла на 19.04.2022 г.

Твърди, че искът на "А1 България" е неоснователно и следва да не бъде уважен. При условия на евентуалност прави възражение, в случай, че съдът не приеме аргументите изложени досежно тригодишната погасителна давност, то съгласно чл.110 от ЗЗД определящ петгодишна обща давност, с която се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок, намира, че падежната дата на евентуалното му задължение към "А1 България" ЕАД, посочена в исковата молба от дружеството ищец е 20.04.2019 г., когато е крайния срок за плащане на фактура № 389555720 от 26.03.2019 г. , което означава, че петгодишна обща погасителна давност е изтекла на 19.04.2024 г.

Моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявеният иск на "А1 България“ ЕАД. Не Ангажира доказателства.

В съдебно заседание, ответникът редовно призован не се явява. В депозирана по делото молба вх.№2037 от 09.04.2025т. постъпила по ССЕВ моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщените по делото писмени доказателства: Договор за продажба на изплащане № 502108221 от 25.07.2018 година за устройство Apple iPad Cell 128GB Spase Grey ORG Сърф L 23м, ведно с приемо-предавателен протокол от 25.07.2018 година; Фактура №0379923602/26.09.2018 г.; Фактура №0381527458/26.10.2018 г.; Фактура №0383128908/26.11.2018 г.; Фактура №0384766261/28.12.2018 г.; Фактура №0386367943/25.01.2019 г.; Фактура №0387963304/26.02.2019г.; Фактура №0389/555720/26.03.2019 г. и приобщените по ЧГД № 940/2024 г. по описа на ТРС писмени документи се установява, а и това обстоятелство не се оспорва от ответникът, че между „А1 България" ЕАД и И. М. В. е сключен Договор за продажба на изплащане № 502108221 от 25.07.2018г. за устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м за обща цена от 1092,00 лева, платима на 24 месечни вноски, от които първата се заплаща при подписване на договора и получаване на 3 устройството, а останалата сума се разсрочва на 23 равни месечни вноски, всяка по 45,50 лева. Не се оспорва и обстоятелството, че собствеността на устройството е прехвърлена с подписан между страните приемо-предавателен протокол към Договора от 25.07.2018 г., в който е индивидуализирана вещта.

Не се оспорва и обстоятелството, че по така посочения договор, ответникът не е заплатил 6 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, начислени във фактури от 26.09.2018 г., 26.10.2018 г., 26.11.2018 г., 28.12.2018 г., 25.01.2019 г. и 26.02.2019 година, като на 26.03.2019 г. ищцовото дружество издава фактура № 389555720 със срок на плащане до 20.04.2019г., в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока по Договора, като за периода 23.08.2018 г. до 22.03.2019 г., неплатените суми по Договор за продажба на изплащане № 502108221 от 25.07.2018 г. за устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м са в обща размер на 1001,00 лева.

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, като неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираните суми, съдът намира, че исковата претенция е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло в общ размер на 1001,00 лева, по Договор за продажба на изплащане № 502108221 от 25.07.2018 г., представляващи неплатени суми за устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м за периода от 23.08.2018 г. до 22.03.2019 г., както и законната лихва върху сумата 1001,00 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 940/2024 г. на 2-ри състав на P C - Троян, до окончателното изплащане на задължението, което задължение е предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 940/2024 г. на 2-ри състав на PC – Троян.

Предвид обстоятелството, че съдът намира, че процесните суми са дължими от страна на ответника, следва да бъде разгледано защитното възражение на ответника, че вземането в тази част е погасено по давност, обективирано в подадения отговор на исковата молба:

Погасителната давност като юридически факт е определен от закона период от време, след изтичането на който за длъжника възниква възможността да може да откаже изпълнение на едно непогасено по друг начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане (чл. 103 ЗЗД), новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право и т.н. Фактическият състав на погасителната давност включва поне два кумулативно необходими елемента: неупражняване от страна на титуляра на едно съществуващо (непогасено) изискуемо субективно право и изтичане на определения от закона срок, през който трябва да е продължило бездействието на кредитора.

Тригодишната погасителна давност се прилага досежно вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, т.к. те са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД – в т.см. ТР № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС.

4

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния случай това е записаният във фактурите краен срок за плащане – в последната фактура № 389555720 това е датата 20.04.2019г.

Заявлението пред заповедния съд е депозирано на 27.11.2024 година, поради което съдът приема, че ищецът не е упражнил правото си на иск в рамките на тригодишния давностен срок по чл. 111 от ЗЗД, поради което възражението на ответникът е основателно. За пълнота на изложеното настоящият състав следва да отбележи, че считано от 20.04.2019г. е започнал да тече давностен срок, който съобразен дори и с предвидената по чл.110 от ЗЗД обща петгодишна погасителна давност е изтекъл на

19.04.2024година, а както беше посочено по-горе, заявлението пред заповедния съд е депозирано на 27.11.2024 година, т.е. са изминали са повече от 5 години, поради което безспорно задължението е погасено по давност.

С оглед на изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена, както неоснователна, като погасена по давност.

По разноските:

Съдът се произнася с решението по въпроса за разноските само в случай, че ги присъжда. Ако претенцията за присъждане на разноски е неоснователна изцяло или отчасти, съдът не следва да постановява нарочен отхвърлителен диспозитив.

С оглед изложеното, така предявения иск за установяване на задължение за плащане от ответника в полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№940/2024г. по описа на РСТроян следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, като на ищцовото дружество не трябва да бъдат присъждани и направените в заповедното производство деловодни разноски.