Решение № 19606 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19606 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110101544 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 569,79 евро, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ № 00500100607612/28.02.2025 г., във връзка с щета № 0500940223/15.10.2025г. за произлезли за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9... вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 12.10.2025г., в гр. Бургас, до Пантеона, по вина на застрахования при ответника л.а. „БМВ‘ с рег. № А 4..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2026г. до окончателното й изплащане.

Ищецът ЗД „Евроинс“ АД твърди, че на 12.10.2025г., в гр. Бургас, до Пантеона е настъпило ПТП, при което автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9... спирайки на пешеходна пътека е ударен от движещия се зад него л.а. „БМВ‘ с рег. № А4..., който не е спазил безопасната дистанция и се е движел с несъобразена скорост.

Посочва, че инцидентът е документиран с Двустранен констативен протокол с отразен механизъм на произшествието. Твърди, че автомобил „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9... към датата на ПТП е застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в ЗД „Евроинс“ АД, поради което и вследствие на ПТП при ищцовото дружество е образувана щета ***/15.10.2025г. Излага твърдения, че по заведената щета е определено обезщетение в размер на 569,79 евро. Ищецът е предявил за плащане пред ответника, застраховател по „ГО“ на причинилия ПТП л.а. „БМВ‘ с рег. № А 4..., регресна претенция за платеното обезщетение. Поддържа, че ответникът не е възстановил претендираната сума. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Излага съображения, че изключителна вина за ПТП има водачът на увреденото МПС, който е спрял рязко и непредвидимо на пътя, като е създал опасност за другите участници в движението. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по изложените по-горе аргументи. Твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, а цените са прекомерно завишени. Претендира разноски в производството.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до следните фактически и правни изводи:

Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав, а именно: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

На основание чл. 153 ГПК като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото е отделено обстоятелството, че е налице валидно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „БМВ‘ с рег. № А 4..., към датата на ПТП, настъпило на 12.10.2025г. в гр. Бургас със сочените в исковата молба участници.

Между страните не е налице спор и относно обстоятелството, а и същото се подкрепя от приобщения по делото като писмено доказателство Застрахователен договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № № 00500100607612/28.02.2025 г., че между собственика на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9..., и ищеца, в качеството му на застраховател по Автомобилна застраховка „Каско на МПС“, към датата на процесното произшествие е било налице валидно сключено застрахователно правоотношение.

Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и какви вреди са причинени от него, по чия вина, както и каква е действителната стойност на причинените вреди по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9....

За изясняване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства, в т.ч. и съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 12.10.2025 г., изслушани са свидетелски показания, както и е назначена съдебно-автотехническа експертиза.

От представените по делото писмени доказателства, а именно двустранен констативен протокол за ПТП от 12.10.2025 г., уведомление за щета от 15.10.2025 г., опис заключение по щета № 0500940223 от 15.10.2025 г., от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И. Веселинов Б., както и от заключението по изготвената САТЕ се установява, че на 12.10.2025 г., около 12:30 часа, в град Бургас, лек автомобил марка „БМВ‘ с рег. № А 4..., се движи по бул.

„Осми приморски полк“, и в района на Морската градина неговият водач реализира ПТП с намиращия се пред него и спрял на пешеходна пътека лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9....

Вещото лице – специалист по експертизата установява, че от техническа гледна точка водачът на лек автомобил марка „БМВ‘ с рег. № А 4..., се е движел със скорост и 2 на дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона без да настъпи удар със спрелия пред него на пешеходна пътека лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9.... Установява, се още, че водачът на спрялото превозно средство не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като автомобилът е бил в спряло състояние и ударът е настъпил в неговата задна част. Тези обстоятелства се потвърждават и от изслушаните по делото свидетелски показания на свидетеля И. Веселинов Б., който заявява пред съда, че си спомня да е участвал в процесното ПТП. Разказва, че докато лекият му автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9..., е бил в спряло положение пред пешеходна пътека, по невнимание е бил ударен в задната част от лек автомобил марка „БМВ‘ с рег. № А 4.... Посочва, че за удара не са уведомявани органите на КАТ, а единствено е бил съставен от участниците в произшествието двустранен протокол.

След предявяване от съда на Двустранния протокол за ПТП от 12.10.2025 г. в откритото съдебно заседание, проведено на 09.06.2026 г., свидетелят Б. е потвърдил, че положеният подпис върху протокола е негов.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И. Веселинов Б., управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9..., доколкото същите са последователни и установяват еднозначна с останалия доказателствен материал фактическа обстановка около настъпване на процесното ПТП.

С оглед на изложеното, възражението на ответника, че настъпването на процесното произшествие се дължи изцяло на виновните действия на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9..., който е спрял рязко и непредвидимо на пътя, като е създал опасност за другите участници в движението, е неоснователно.

В подкрепа на тези си изводи съдът излага и следното:

На първо място, водачът на лек автомобил марка марка „БМВ‘ с рег. № А 4..., е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. От събрания по делото доказателствен материал се установява, че процесният лек автомобил марка „БМВ‘ с рег. № А 4..., се намирал и се е движел зад увредения лек автомобил, като с оглед неизпълнението на вмененото му задължение да съобразява поведението си с пътната обстановка, както и със знаците, регламентиращи допустимата скорост, се е реализирал процесният удар със спрелия на пешеходна пътека лек автомобил.

На следващо място, следва да бъде отбелязано от съда, че с оглед на това, че процесното произшествие е настъпило със спряло пред пешеходна пътека превозно средство, то това води до логичен извод, че за наличието на такава пътека е бил поставен знак А18 „Пешеходна пътека“. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 Наредба № РД-02-21-1/23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /обн. ДВ, бр. 101 от 05.12.2023 г., в сила от 07.08.2024 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията/ пътен знак А18 „Пешеходна пътека" се използва за предупреждаване на водачите на пътни превозни средства за 3 приближаването на пешеходна пътека тип „Зебра", сигнализирана с пътен знак Д17. В настоящия случай, като не е съобразил поставения преди пешеходната пътека пътен знак А18, който е имал предупредителен характер за предстояща опасност, и като не е предприел внимателно поведение и съобразена скорост, водачът на лек автомобил марка „БМВ‘ с рег. № А 4..., сам се е поставил в положение на невъзможност да спре и да избегне удар с намиращия се пред него в спряло положение лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9.... По делото е безспорно установено от събраните доказателства, че водачът на застрахования при ищеца автомобил не е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието, тъй като ударът е настъпил в неговата задна част, както и поради това, че е бил в спряло състояние.

Доказателства, внасящи съмнение или наличие на друг механизъм на произшествието не бяха събрани по делото.

От заключението на кредитираната от съда като обоснована и компетентно изготвена САТЕ се установява, че по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9..., са настъпили увреждания, които са в причинно – следствена връзка с настъпилото на 12.10.2025 г. произшествие в гр. Бургас. Вещото лице е посочило още, че действително уврежданията са могли да възникнат при механизъм, различен от установения, но по делото не са събрани данни, индикиращи за такъв. Поради това, както и с оглед липсата на наведени от страните твърдения в тази насока, съдът приема, че механизмът и причинените увреждания по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9..., са настъпили така, както установява събрания доказателствен материал, като безспорно е изяснена и причинно-следствената връзка между тях.

С оглед така обсъдената доказателствена съвкупност съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП има единствено водачът на лек автомобил марка „БМВ‘ с рег. № А 4..., поради което и възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № РВ 9..., за настъпване на процесното ПТП е неоснователно. По делото не се установи водачът на този автомобил да е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието при ангажиране на повишеното си внимание и при вземане на необходимите мерки, с оглед на пътната обстановка, доколкото същият е бил в спряло положение пред пешеходна пътека в изпълнение на регламентираните си задължения като водач на МПС. Не се ангажираха доказателства по делото, които да установяват извършени нарушения от водача на увредения лек автомобил, които да обусловят ангажиране и на неговата отговорност при условията на съпричиняване, с оглед на което възражението на ответника за съпричиняване на процесното произшествие е останало недоказано.