Решение № 24 от 09.04.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Свищов, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Административно наказателно дело № 20264150200047 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Д.“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ***********, представлявано от П.Д.А., чрез адв.И. Ч. – АК - Бургас, с адрес – ************ срещу ЕФ с № 8506511768, с който на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Жалбоподателят сочи, че електронният фиш е издаден за установено от АПИ нарушение на 04.07.2023 г., изразяващо се в движение на процесното ППС по определен път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото ППС частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, понеже за него имало тол декларация за преминаването, но заплатената категория е била за по-малка измерената. Жалбоподателят твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, не съответства на целта на закона и е несъразмерен спрямо твърдяното нарушение, като излага доводите си в три основни точки. В първата е жалбоподателя излага, че макар в закона да е предвидена санкция за собственик на ППС, включително юридическо лице, когато не е заплатена изцяло или частично дължимата пътна такса, и че в такива случаи се приема, че превозното средство е управлявано от собственика, това само по себе си не означава, че санкцията може да се налага чрез електронен фиш. Посочва, че действително в ЗАНН е предвидена възможност за издаване на електронен фиш при нарушения, установени с технически средства в отсъствие на контролен орган и нарушител, но само ако това е изрично предвидено в закон.

Според него към датата на нарушението – 04.07.2023 г. – такава законова възможност не е съществувала за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Излага, 1 че тогавашната редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е допускала издаване на електронен фиш само за нарушения по чл. 179, ал. 3, но не и за ал. 3б, като липсва и друга разпоредба, която да позволява това. Поради това е следвало да се приложи общият ред – съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, а не директно издаване на електронен фиш. Допълва, че последваща законодателна промяна вече допуска издаване на електронен фиш и за нарушения по чл. 179, ал. 3–3б ЗДвП, но тя е в сила от 13.02.2024 г. и не се прилага за процесното нарушение. В тази връзка счита, че към момента на извършване на нарушението е липсвала изрична правна уредба за издаване на електронен фиш в подобен случай и че не е допустимо тази празнота да се преодолява чрез тълкуване или разширително прилагане на закона. Поради това поддържа, че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на закона и електронният фиш следва да бъде отменен. На следващо място жалбоподателят твърди, че производството по чл. 189ж ЗДвП е опростена процедура за установяване на нарушения чрез технически средства и издаване на електронен фиш, но в закона не са уредени специални правила относно давностните срокове за започване и приключване на това производство. Поради това счита, че следва да се прилагат общите правила на ЗАНН, доколкото съгласно чл. 1 от закона той се прилага субсидиарно при липса на специална уредба. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно производство може да се образува в срок до три месеца от открИ.е на нарушителя и до една година от извършване на нарушението, като тези срокове са давностни и с изтичането им се погасява възможността за ангажиране на отговорност. Цитира тълкувателна практика на ВКС и ВАС. Излага, че съдът следва да следи служебно за изтичането на тези срокове. На това основание поддържа, че издаването на електронен фиш след изтичане на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове представлява съществено процесуално нарушение и абсолютна пречка за реализиране на административнонаказателна отговорност. Счита, че именно такава е хипотезата в конкретния случай, поради което това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. На трето място, жалбоподателят твърди още, че наложената санкция е непропорционална и това е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, постановено по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково, според което изискването за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменена с Директива 2011/76/ЕС на ЕП и на Съвета от 27.09.2011г. не допуска национална уредба, която предвижда санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, свързани със задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътна инфраструктура, независимо от тяхната тежест и характер, включително и когато е предвидена възможност за заплащане на компенсаторна такса.

Излага, че българският закон въвежда изискванията на тази директива, поради което принципът на пропорционалност следва да се прилага и в настоящия случай. Посочва, че по националното право при незаплащане на тол такса се дължи както самата такса, определена по максимален размер за най-дългия възможен маршрут, така и отделно се налага фиксирана имуществена санкция в размер на 2500 лв. по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Според жалбоподателя тази санкция е една и съща независимо дали таксата изобщо не е платена или е 2 платена частично, независимо от причините за това и независимо от изминатото разстояние, поради което противоречи на принципа на пропорционалност и на правото на ЕС. Допълва, че и компенсаторните такси по тарифата също са фиксирани и не са обвързани с конкретните особености на нарушението, което допълнително потвърждава несъответствието с този принцип. Посочва още, че не съществува друга обща санкционна разпоредба, която да позволи налагане на по-подходяща санкция на юридически лица, тъй като чл. 185 ЗДвП предвижда само глоба и не може да се прилага спрямо тях.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло обжалвания електронен фиш и претендира разноски. С изрична молба, жалбоподателя заявява,че поддържа всички съображения по жалбата.

Наказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт Д.Н.М. е представил писмена защита, в която, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли да се приеме, приложената справка „История на обработка. По отношение на процесния електронен фиш №8506511768, поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение, изразяващо се в частично незаплащане на дължимата тол такса, тъй като подадената тол декларация е за по-ниска категория от действителната. Посочва, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, по утвърден образец и съдържа всички изискуеми реквизити, като нарушението е ясно и точно индивидуализирано по време, място и начин на извършване, както и по правна квалификация.

Подчертава, че установяването чрез технически средства изключва субективен елемент при констатиране на нарушението. Излага, че процесното ППС е от категорията над 3,5 тона и се е движило по път от платената пътна мрежа, за който се дължи тол такса, като същата не е била коректно заплатена.

Нарушението е установено чрез електронната система за събиране на пътни такси, като приложените доклади и изображения имат доказателствена сила.

Поддържа, че задължение на собственика/ползвателя е да установи правилно размера на таксата и да осигури нейното заплащане, включително чрез правилно функциониране и настройка на бордовото устройство. Наличието на договор с доставчик на услуги не освобождава от отговорност, като при неизправност следва да се закупи маршрутна карта. Представляващия наказващия орган, твърди че при издаване на електронния фиш е спазена процедурата за ангажиране на административнонаказателна отговорност на дружеството. Посочва се, че съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3б, установено и заснето от електронната система, може да се издаде електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, като по отношение на този фиш се прилагат и разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП.

Като допълнителен текст се сочи чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП, според който длъжностните лица могат да съставят актове и да връчват електронни фишове и за нарушения по чл. 179, ал. 3–3в, от което се прави извод, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш и за нарушения по чл.

179, ал. 3б. Като допълнителен аргумент се сочи чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, който предвижда възможност собственикът да се освободи от отговорност при представяне на декларация след връчване на акт или електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3–3б, както и разпоредбите на чл. 167а, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП, които уреждат създаването на доклади и издаването на електронни 3 фишове за тези нарушения. От това извежда, че е налице изрична правна уредба относно връчването, анулирането и влизането в сила на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Поддържа се, че щом законодателят урежда тези елементи, той предвижда и самото издаване на електронния фиш. Посочва още, че правните норми следва да се тълкуват систематично, като част от единна правна система, а не изолирано, поради което чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП следва да се разбира във връзка с останалите разпоредби. На следащо място сочи, че са Неоснователни твърденията в жалбата за неспазване на давностните срокове, като се сочи, че процесното нарушение е от 07.12.2022 г., а електронният фиш е подписан на 18.04.2023 г., т.е. в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Поддържа се, че електронният фиш е издаден при спазена процедура за ангажиране на административнонаказателна отговорност, в съответствие с материалния закон, по предвидения ред и форма и съдържа всички изискуеми реквизити, като се сочи легалната дефиниция на електронния фиш и че реквизитите му са изчерпателно уредени в чл. 189ж ЗДвП. Излага се, че съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система, може да се издава електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, поради което същият е правилно издаден. Поддържа се още, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на ППС, като за извършеното нарушение по чл.

102, ал. 2 ЗДвП на дружеството е наложена предвидената имуществена санкция по чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП. По отношение на принципа на пропорционалност се поддържа, че Директива 1999/62/ЕО определя цели, които държавите членки следва да постигнат, но им оставя възможност да приемат собствени национални правила. Сочи се, че съгласно чл. 9а от Директивата държавите членки следва да определят санкции, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, като тези изисквания са кумулативни и взаимнодопълващи се. Поддържа се, че санкция, която е само съразмерна, но не е ефективна и възпираща, противоречи на целите на директивата. Също така, излага, че нарушителят не се е възползвал от възможността за освобождаване от отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса, като се отбелязва и че впоследствие размерът на тази такса е намален. Поддържа се още, че чл. 9а от Директивата няма директен ефект, тъй като не съдържа конкретно правило за поведение, а само принципи, които се имплементират в националното законодателство. Оспорва се изводът, че въз основа на решението на СЕС по дело С-61/23 следва да се приеме, че санкцията е лишена от правно основание, като се поддържа, че това решение не води до отпадане на санкциите. Посочва се, че директивата не съдържа конкретни критерии за определяне на санкциите и че държавите членки определят санкционния режим, като санкциите следва да съответстват на тежестта на нарушението и да имат възпиращ ефект. Излага се, че санкцията цели защита на обществените отношения, свързани с поддръжката на пътната инфраструктура и безопасността на движението. Отбелязва се, че за жалбоподателя са налице и други нарушения от същия вид, като се поддържа, че поведението му представлява неправомерно използване на платената пътна мрежа. Сочи се, че държавите членки имат право сами да определят кои деяния са нарушения и какви санкции да налагат. Поддържа се, че ако съдът приеме нарушение на принципа на пропорционалност, следва да измени 4 размера на санкцията, като се позовава на разпоредби на ЗАНН и съдебна практика. Излага се още, че съдът следва да отчете всички обстоятелства по делото, включително тежестта на нарушението, категорията на ППС и въздействието върху пътната инфраструктура, като се поддържа, че липсват основания за смекчаване на отговорността и че нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност. Поддържа се, че задължението за заплащане на пътни такси е еднакво за всички и че недопустимо е установено нарушение да остане без санкция, тъй като това би довело до липса на защита на обществените отношения и до неизпълнение на целите на наказанието, включително превенция и възпиращ ефект. Моли съдът да постанови решение с което да потвърди атакувания електронен фиш като правилен и законосъобразен и да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.