Решение № 349 от 17.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110113175 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, заявен от АЛ. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, общ.Столична, ж.к. „****“ 250, вх.В, ет.5, ап.1, против „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“****“ №139, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя **** иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „****" ООД, ЕИК ****, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ следните суми:

- Сумата в общ размер на 25794,76лв., която е сбор от 24725,84лв., представляваща стойността на липси от повереното му в качеството на „касиер- обменно гише“ работно място и 1068,92лв. разноски по гражданското дело, обективирани в изпълнителен лист от 08.03.2012г., издаден въз основа на влязло в з.с. Решение №168 от 14.07.2011г., постановено по гр.д. №20435/2010г. по описа на ВРС и посочена в ПДИ с изх.

№7644/15.03.2021г. по изпълнително дело №****/2021 г. по описа на СИС Варна като неолихвяема сума;

- Евентуални суми, представляващи мораторна лихва за периода след падежа на задължението - респ. евентуални суми, представляващи претенции за законна лихва върху главницата, както и суми за такси и разноски по ИД 1

№****/2021г. по описа на СИС - Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба: Твърди, че Въз основа на влязло в з.с. Решение №168 от 14.07.2011г., постановено по гр.д.

№20435/2010г. по описа на ВРС, ответникът „****" ООД се е снабдил с ИЛ от 08.03.2012г. срещу АЛ. Д. Д., по силата на който ищецът е осъден да заплати сумата в общ размер на 24 725,84лв., представляваща стойността на липси от повереното му в качеството на „касиер- обменно гише" работно място и 1068,92лв. разноски по делото. Твърди, че през м.март 2021г. от настоящия си работодател - „Иберо фууд груп" ЕООД узнал, че са получили запорно съобщение от СИС - Варна, по силата на което и въз основа на образувано ИД №**** от 2021г. ми е наложен запор на трудовото възнаграждение за сумата от 28 172,39лв., сочена като общо задължение по горепосоченото изпълнително дело към дата 03.02.2021г. Твърди, че през м.април 2021г. получил, чрез адв.пълномощник ПДИ по изпълнителното дело, с приложен към същата изпълнителен лист, подробно посочен по-горе.

Приема, че към датата на образуване на ИД №**** от 2021 г. по описа на СИС- Варна е изтекла 5-годишна погасителна давност в негова полза, на която се позовава и твърди, че не дължи изпълнение на задължението си по процесния ИЛ. Твърди, че при извършена справка в СИС - Варна установил, че ответното дружество е образувало по същия ИЛ на дата 04.12.2017г. изпълнително дело №9168/2017г., което е прекратено на 14.10.2020г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че към датата на образуване на изпълнително дело №9168/2017г са изтекли 5г., 7 месеца и 10 дни от датата на издаване на горецитирания ИЛ, поради което се позовава на изтекла погасителна давност като заявява, че не дължи изпълнение по процесния изпълнителен лист още към датата на първоначалното образуване на това ИД.

Освен това твърди, че цитирания по-горе изпълнителен лист е нищожен, тъй като при справка в архива на ВРС по гр.д. 20435/2010 г. установил, че по същото е издаден по-ранен изпълнителен лист - от 18.08.2011г., като издаденият първи ИЛ от 18.08.2011г. не е обезсилен, нито е имало основание да бъде издаван втори такъв на 08.03.2012г. Приема, че поради нищожност на ИЛ, по които е образувано ИД №**** от 2021г. по описа на СИС-Варна, същото се явява образувано без надлежен изпълнителен титул и следва да бъде прекратено, а определения по него дълг да се определи като недължим.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва обстоятелството, че между страните е водено гражданско дело №20435/2010г. по описа на Районен съдВарна. Същото е приключило с влязло в сила Решение №3168/14.07.2011г, с което ищеца в настоящото производство е бил осъден да заплати на ответното дружество „****“ ООД сумата от общо 24725.84лв, представляваща стойност на липси от поверенето му на „касиер обменно гише“, ведно с разноските в размер на 1068.92лв. Въз основа на същото решение е издаден и ИЛ от 18.08.2011г. На 23.08.2011г. по молба на представляващия „****“ ООД е образуавано ИД № 1363/2011 по описа на ЧСИ ****, рег.№ 808, срещу АЛ. Д.

Д., като е приложен горепосочения ИЛ. В хода на това изпълнително производство са извършени и редица действия - на 30.08.2011г е било изготвено уведомление по ДОПК до ТД на НАП- Варна, била е изготвена справка за трудови договори, както и искане за справка за МПС-та собственост на длъжника. На същата дата е била и изготвена покана за доброволно изпълнение, която не е била получена и поради тази причина на 24.10.2011г. е било залепено уведомление на адреса на длъжника. Твърди се, че на 22.02.2012г. след подадена от ответника молба, изпълнителното дело е прекратено, а изпълнителният лист от 18.08.2011г. му бил върнат поради допусната в него фактическа грешка, а именно - че същият е бил издаден в полза не на взискателя „****“ ООД, а на длъжника АЛ. Д. Д.. Твърди, че именно поради тази причина изпълнителният лист от 18.08.2011г. е обезсилен и е издаден нов такъв от 08.03.2012г., в който тази грешка е коригирана и изпълнителният лист е издаден в полза на взискателя „****“ ООД. Изтъква, че двата изпълнителни листа са напълно идентични, с разликата, че по първия е допусната техническа грешка и е бил издаден в полза на длъжника. Оспорва твърдението за свое бездействие, като изтъква, че е имало образувано изпълнително дело №1363/2011 по описа на ЧСИ ****, което впоследствие е прекратено, заради първия ИЛ.

Оспорва твърденията за изтекла погасителна давност. Изтъква, че след постановяване на решение по гр.д. №20435/2010г. „****“ ООД образува изпълнително дело, като до 26.06.2015г. е действало Постановление №3 на Пленума на ВС от 1980г. съгласно което погасителна давност не тече по изпълнителни дела. Едва с Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №3 от 2013г. на ОСГТК на ВКС е обявено, че 3 горепосоченото Постановление на Пленума на Върховният съд е загубило сила, т.е. до 26.06.2015 е действало именно то. Ето защо приема, че към момента на образуване на ИД №9168/2017г. са били изминали 2 години, 5 месеца и 8 дни от момента, в който е започнала да тече погасителната давност, а не както е посочено в исковата молба - 5 години, 7 месеца и 10 дни, поради което към датата на образуване на изпълнителното дело погасителната давност не е изтекла и счита исковата претенция на ищеца за неоснователна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното произвоздство бяха представени и приети следните писмени доказателства: изпл.лист по гр.д. № 20435/2010 г. от 08.03.2012г., покана за доброволно изпълнение изх.№ 7644/15.03.2021 г., изпл.лист по гр.д.

№ 20435/2010 г. от 18.08.2011 г., запорно съобщение изх.№3267/03.02.2021 г.; доказателства в заверен вид: изп.д.№ 1363/2011 г. на ЧСИ **** рег.№ 808 което включва молба до ЧСИ **** с вх.№ 08629/23.08.2011 г., изп.лист от 18.08.2011 г., вносна бележка от 23.08.2011 г., уведомление по ДОПК изх.№ 12461/30.08.2011 г., справка за трудови договори изх.№ 12462/30.08.2011 г., искане справка за МПС изх.№ 12464/30.08.2011 г., известие за доставяне от 02.09.2011 г., известие за доставяне от 14.09.2011 г., платежно нареждане от 13.09.2011 г., и между банков превод от същата дата, писмо от НАП изх.

№030331100149312/03.09.2011 г., известие за доставка от 16.09.2011 г., фактура № 1691 от 23.08.2011 г., сметки № 1691 от 23.08.2011 г. – 3 броя, покана за доброволно изпълнение изх. № 12463/30.08.2011 г., изп.лист по гр.д. № 20435/2010 г., покана за доброволно изпълнение изх.№ 12463/30.08.2011 г., писмо до ЧСИ **** вх.№ 10016/06.10.2011 г., искане за справка за МПС изх.№12464/30.08.2011 г., удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 20.09.2011 г., съобщение от КЧСИ изх.22771/27.12.2011 г., молба до ЧСИ **** вх.№ 4448/22.02.2012 г., съобщение от КЧСИ изх.№ 22771/27.12.2011 г., известие за доставка от 26.01.2012 г., заявление за запознаване с изп.д. № 1363/2011 г., пълномощно от 26.10.2021 г., заявление по ИД № 1363/2011 г., пълномощно от 08.11.2021 г., вносна бележка от 09.11.2021 г.; изп.д. № **** по описа на СИС, 4 съдържащо – 30 листа; удостоверение изх.№1411/13.01.2022 г. издадено от СИС при РС Варна и удостоверение изх.№1413/13.01.2022 г. издадено от СИС при РС Варна.

Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязло в законна сила Решение №168 от 14.07.2011г., постановено по гр.д.

№20435/2010г. по описа на ВРС ищецът е осъден да заплати на отвеното дружество сумата в общ размер на 24 725,84лв., представляваща стойността на липси от повереното му в качеството на „касиер- обменно гише" работно място и 1068,92лв. разноски по делото.

В проведено ос.з. съдът е приел за безспорно между страните, на 04.12.2017 г. е образувано ИД № 9168/2017 г. по описа на СИС Варна, със страни взискател „****“ ООД и длъжник АЛ. Д. Д..

От приложените писмени доказателства се установява, че на 23.08.2011г. по молба на представляващия „****“ ООД е образуавано ИД № 1363/2011 по описа на ЧСИ ****, рег.№ 808, срещу АЛ. Д. Д., като е приложен горепосочения ИЛ. В хода на изпълнителното производство са извършени и редица действия - на 30.08.2011г е било изготвено уведомление по ДОПК до ТД на НАП- Варна, била е изготвена справка за трудови договори, както и искане за справка за МПС-та собственост на длъжника.

Изготвена покана за доброволно изпълнение, която не е била получена и поради тази причина на 24.10.2011г. е било залепено уведомление на адреса на длъжника. На 22.02.2012г. след подадена от ответника молба, изпълнителното дело е прекратено, а изпълнителният лист от 18.08.2011г. му бил върнат поради допусната в него фактическа грешка, а именно - че същият е бил издаден в полза не на взискателя „****“ ООД, а на длъжника АЛ. Д. Д..

След обезсилване от страна на ВРС на първоначално издадения и впоследствие върнат от ответника в настоящото производство изпълнителен лист, въз основа на Решение №168 от 14.07.2011г., постановено по гр.д.

№20435/2010г. по описа на ВРС, ответникът „****" ООД се е снабдил с нов изпълнителен лист от 08.03.2012г. срещу АЛ. Д. Д..

На 04.12.2017г. по молба на ответното дружество и въз основа на издадения изпълнителен лист от 08.03.2012г. е образувано изпълнително дело № 9168/2017 г. по описа на СИС Варна, със страни взискател „****“ ООД и длъжник АЛ. Д. Д..

5

Установява се, че на 14.10.2020г. изпълнително дело № 9168/2017 г. по описа на СИС Варна е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

От представените писмени доказателства се установява, че на 03.02.2021г. е образувано изпълнително дело №**** по описа СИС при ВРС за 2021г., по което е наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца, както и и му е връчена покана за доброволно изпълнение.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Настоящия съдебен състав намира предявения иск за допустим.

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право , формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.